Антивоенна литература: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 1:
'''Антивоенната литература''' е събирателно название за [[литература|литературни]] произведения, насочени против [[война]]та като средство за разрешаване на международни и вътрешни държавни конфликти. Развива се успоредно със засилените [[антимилитаризъм|антимилитаристки]] и [[пацифизъм|пацифистки]] настроения в културния и обществен живот в много [[Западна Европа|западноевропейски]] страни и [[САЩ]] преди и по време на [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство
Някои от най-значимите автори на антивоенна литература са [[Анри Барбюс]], [[Анри Дюнан]], [[Владислав Ванчура]], [[Греъм Грийн]], [[Хайнрих Ман]], [[Робърт Олдингтън]], [[Ливиу Ребряну]], [[Ерих Мария Ремарк]], [[Ромен Ролан]], [[Джоузеф Хелър]], [[Ърнест Хемингуей]]. Сред известните антивоенни романи са „[[Сбогом на оръжията]]“ (Ъ. Хемингуей), „[[Параграф 22]]“ (Дж. Хелър), „[[Кланица 5]]“ ([[Кърт Вонегът|К. Вонегът]]), „[[Трима другари]]“ (Е. М. Ремарк), „[[На края на географията]]“ ([[Антониу Лобу Антунеш|А. Л. Антунеш]]), „[[Спомен от Солферино]]“ (А. Дюнан).
| |||