Разлика между версии на „Аржентина“

кор., добавки, норм. к-л
(кор., добавки, норм. к-л)
| отместване-UTC = -3
| формат-дата = дд.мм.гггг
| организации = [[ООН]], [[НАФТА]], [[Световна търговска организация|СТО]] и др.
| платно-движение = дясно
| код-ISO = AR
 
== Етимология ==
Името ''Аржентина'' идва от [[латински език|латински]]: ''argentum'' ([[сребро]], ''плата'' на испански език). Туземците дават сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на [[Хуан Диас де Солис]], което дава повод за възникването на легендата наза Сребърните планини, широко разпространена сред първите европейски изследователи на [[Рио де ла Плата]] (''Сребърната река''). По асоциация се образува и наименованието на страната – Аржентина.
 
== История ==
==== Ерата на Перон ====
[[Файл:Eva Perón.jpg|мини|ляво|Ева Перон, Евита]]
Най-известният президент е [[Хуан Перон]], който е на власт от 1946 до 1955 г., популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци. Мнозина определят неговото управление като диктатура, защото той потушава всякакво противостоене. Режимът му се смята за типичен представител на [[каудализъм|каудилизма]] – латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон – [[Ева Перон|Ева Дуарте]] (Евита), влязла в историята като ''закрилницата на безризите'' [[Евита]]. Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския [[фашизъм]] и германския [[нацизъм]] затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението [[перонизъм]]. Факт е, че основаната от Перон Хустисиалистка партия (Партия на справедливостта) и до днес е по-популярна като Перонистката партия. Перон е свален от поредния военен преврат, скоро след като жена му Евита умира от [[рак (болест)|рак]] през 1955 г. Военни управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г. След провала на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той се задържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.
 
Президент става новата му съпруга – Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението ѝ е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г. Този [[военен режим]], който управлява страната от 1976 до 1983 г., е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка, измъчва и екзекутира много аржентински граждани без [[Съд (право)|съд]], избити и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници. Военната хунта предприема през 1982 г. опит за въоръжено завземане на [[Фолкландски острови|Фолклендските]] (Малвинските) острови, които се водят британско владение, въпреки че са до бреговете на Аржентина. Войната с Великобритания завършва с поражение за Аржентина и това до голяма степен провокира падането на хунтата. След като властта на военните пада през 1983 г., Аржентина се връща към демократичното си управление, но е разкъсвана от икономически проблеми. В началото на новия век Аржентина продължава да се опитва да съживи икономиката си.
[[Файл:Juan Peron con banda de presidente.jpg|мини|Хуан Доминго Перон]]
Едно от условията на мирния преход и оттгелянетооттеглянето на армията от властта е т.нар. „закон за последната точка“ (Punto final), който гарантира на военните, че няма да бъдат преследвани за извършеното по време на управлението им.
 
Законът предизвиква негодуванието на близките на жертвите. Разраства се „Движението на майките от площад Май“ – организация на майки и роднини на „безследно изчезнали“, които всеки вторник демонстрират пред президентския дворец в Буенос Айрес с искане да се изясни съдбата на близките им и да се накажат виновниците за убийствата и репресиите.
 
През последните години започна ревизиране на закона и някои висши офицери от бившата военна хунта бяхаса осъдени.
 
През 2001 – 2002 г. Аржентина преживява тежка икономическа криза, която прелива и в правителствена. След смяна на няколко президенти, през април 2003 г. за нов държавен глава е избран Нестор Киршнер, бивш губернатор на провинция Санта Круз, Патагония.
|+ Средни температури за [[Буенос Айрес]] (субтропичен климат)
! температура
! яну
! януари
! фев
! февруари
! мар
! март
! апр
! април
! май
! юни
! юли
! авг
! август
! сеп
! септември
! окт
! октомври
! ное
! ноември
! дек
! декември
|-
| минимална
През 2005 г. населението на Аржентина е 39 537 943 души, даващо на страната средна гъстота от 14 д./km². Повече от една трета от населението живее във или около Буенос Айрес, като 90% от населението живее в градовете.
 
Населението на Аржентина се радва на нива на доход на глава от населението, урбанизация, образованост и социално благоденствие които се нареждат сред най-високите в Латинска Америка. Бизнескласата, огромната средна класа и сравнително добре организираната работническа класа, заедно с малка част от местното население и при отсъствието на значителен относителен дял на селячество, различават Аржентина от повечето латиноамерикански общества. Въпреки това в много малко страни населението е толкова ясно разделено на градско и селско. Буенос Айрес прилича на европейска столица, с широките си булеварди и кафета, и с жителите, които сами се определят като ''porteños'' („хора на пристанището“), и които са ориентирани повече към Европа и Съединените щати, отколкото към Аржентина и останалата част от Южна Америка.
 
С разрастването на индустриалната манифактура, голям брой провинциални работници се премества в Буенос Айрес в търсене на по-добър живот. Тези работници се тъпчат в мухлясали колиби в покрайнините на столицата и живеят в квартали, наричани „villas miserias.“ В повечето случаи те си намират само нещатна работа.
 
=== Българи в Аржентина ===
По неофициални данни аржентинските граждани от български произход са около 40 хиляди души (според други оценки – около 80 хил. д.), главно в [[Буенос Айрес]], [[Берисо]], [[Мар дел Плата]], [[Роке Саенс Пеня]], [[Лас Бреняс]], [[Комодоро Ривадавия]] (към 2001). Според официалните статистики българите са под 3 хиляди души, което е свързано с т.нар. натурализация (и отчитането само на новите емигранти в определен период), смесените бракове и т.н.
 
Най-масовата вълна е от икономически имигранти през 20-те г. на ХХ в., когато над 20 хил. българи се заселват в провинциите Буенос Айрес (Берисо) и [[Санта Фе]], [[Чубут]] (Комодоро Ривадавия), [[Чако]] (Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс). Регистрирани са Аржентино-българска фондация и гражданска асоциация „Българите в Аржентина“ (Буенос Айрес), културно-просветни дружества в Берисо, Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс, Комодоро Ривадавия, Мар дел Плата, вестник „Български вести“ (Буенос Айрес).
{{основна|Икономика на Аржентина}}
Аржентина е между най-богатите страни в Южна Америка. Тя има добре развита промишленост и селско стопанство, което осигурява 80% от износа. Аржентина е сред първите пет страни в света по износ на зърнени храни, брашно, кожи, месо и вълна. Основно място заемат отраслите на текстилната, хранително-вкусовата промишленост (месодобивна, тютюнева, захарна, производство на масло), а също така машиностроенето и добивът на нефт (20 млн. t).
 
По добив на нефт страната заема четвърто място (след Венецуела, Еквадор и Бразилия) в Латинска Америка. Добивът напълно осигурява потребностите на страната (добиват го държавните компании Enarsa, YPF и частните Bridas, Pluspetrol) и държавата не внася нефт.
 
Дълго време Аржентина е една от най-проспериращите страни в Латинска Америка. Основните източници на бюджетни постъпления са богатите природни ресурси, високообразованото население и ориентирания към износ селскостопански сектор. Обаче страната страда от редуващи се икономически проблеми като инфлация, висок външен дълг и бюджетен дефицит. Растежът през 2000 г. е отрицателен (–0,5%), като както и вътрешните, така и чуждите инвеститори остават скептични спрямо способността на правителството да изплаща дълговете и да поддържа фиксирания обменен курс на песото към щатския долар. През 2001 г. икономическата ситуация се влошава заедно с разширяването на трайностите на аржентинските бонове, масираните оттегляния от банките, и съответно последвалия спад в инвеститорското и потребителското доверие. Усилията на правителството да постигне нулев дефицит, да стабилизира банковата система и да възстанови икономическия растеж се оказаха неадекватни пред нарастващите икономически проблеми. Прикрепването на песото спрямо долара е изоставено през януари 2002 г., през февруари то се обезценява; курсът му спада, а инфлацията рязко се покачва, но в средата на 2002 г. икономиката се стабилизира, но в малки мащаби. Производството е с 14,7% по-ниско от нивото си в същия период на предходната година, безработицата остава висока (21,5%). За да преобърнат кризата, някои икономисти защитават тезата, че Аржентина е приела долара като официална валута, докато други смятат, че именно това обвързване с долара е довело до тези икономически проблеми.
В Аржентина се произвеждат широка гама от стоки за износ. През последните няколко години произвежданите продукти се лансират добре на вътрешните и международните пазари, което се дължи на засилената интеграция под покровителството на [[Меркосур]]. Основните сектори на производство включват хранително-вкусовата промишленост, текстилната промишленост, машиностроенето и транспортното оборудване, стоки с голяма трайност, индустриални химикали, металолеене и металообработване, електротехническа промишленост, целулозно-хартиена промишленост. Освен всичко, напоследък Аржентина печели име като крупен производител на нефтохимически продукти и софтуер.
 
Автомобилната индустрия в Аржентина отбелязва голям растеж в сектора на икономиката. Аржентина произвежда автомобили от около 80 години (основни заводи в Буенос Айрес, Кордоба). Спадът в потребителската увереност, високите нива на интерес и тесните кредитни условия успяват да подкопаят вътрешното производство на автомобили. Автомобилостроенето спада до такова ниво, че се налага някои автомобилни предприятия да се преместят на границата с Бразилия, в търсене на по-евтина работна ръка и по-голям вътрешен пазар. Така автомобилната индустрия се превръща в болна тема между двете страни, не само заради големия бизнес. Продажбите на автомобили и авточасти представляват 20% от търговията в рамките на Меркосур, особено между Бразилия и Аржентина. Затова в сферата на производството и търговията с автомобили и части, след двугодишни спорове, през 2000 година е сключено съглашение между двете страни. В клаузите му основната надежда е да изтласка пазара на автомобили и части по посока пълното му либерализиране. Но възраждането на аржентинската автомобилна индустрия по никакъв начин не може да се каже че е сигурно, особено когато пазарите в Аржентина са залети от автомобили, произведени извън рамките на Меркосур.
 
В транспортното машиностроене са развити също корабостроенето и кораборемонтът (в Буенос Айрес и Енсенада), самолетостроенето (FAdeA, Aero Boero, Laviasa) и производството на хеликоптери (Cicaré, AeroDreams).
 
=== Търговия и търговски отношения ===
 
=== Анди ===
Андите, най-голямата планинска система в Южна Америка, се издига от нагънати блокови морфоструктури по дължината на западната граница на Аржентина. В Патагония те образуват естествена граница между Аржентина и Чили. На север Андите са най-високи и обширни, където много върхове се издигат над 6400 мm.
 
[[Аконкагуа]] (6960 m), най-високият от тези върхове, е най-високият връх в западното полукълбо. Други забележителни върхове са Охос де Саладо (6880 m) и Тупунгато (6800 m) на границата между Аржентина и Чили, и Мерседарио (6770 m). Районът на езерата в Аржентина се намира в южнитеЮжните Анди. Курортният град Барилоче до езерото Нахуел Хуапи е туристическият център на езерния район. Въпреки малката си надморска височина, южнитеЮжните Анди са силно скалисти и назъбени.
 
Много успоредни вериги и разклонения на Андите се врязват дълбоко в северозападна Аржентина. Там реки, извиращи от заснежените върхове са прорязали дълбоки долини по източните склонове на планината. Солени езера заемат голяма част от долините между планинските ридове. Единствената друга значителна планина в страната е Сиера де Кордоба в централна Аржентина, с най-висок връх Серо Чампаки (2880 m).
{{Антарктида‎}}
{{Пери-антарктически страни и задморски територии}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Аржентина| ]]