Фьодор Соймонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
мРедакция без резюме
Ред 24:
 
== Произход и младежки години (1692 – 1716) ==
Роден е през [[1692]] година в [[Московска област]], [[Руска империя]], в стар [[Дворяни|дворянски род]], водещ произхода си от [[15 век|ХV век]]. През 1708 година постъпва в Московското математико-навигационно училище. След тригодишно обучение завършва училището с отличен успех и е изпратен в [[Холандия]], където до 1714 г. служи като [[моряк]] на холандски кораби и усъвършенства уменията си в мореплаването. През 1715 се завръща в Русия, полага изпити за [[мичман]] и е назначен на 64-оръдейния кораб „Ингерманланд“, с който плава в [[Балтийско море]].
 
== Експедиционна дейност (1717 – 1726) ==
Ред 34:
 
== Военна и политическа кариера (1727 – 1766) ==
През 1727 година е назначен за [[прокурор]] в [[Адмиралтейство (Санкт Петербург)|Адмиралтейството]] и заема тази длъжност до 1732, като едновременно с прокурорските си задължения продължава да извършва изследователски хидрографски дейности, за което може да се съди по публикуваните му по това време трудове ''„Атлас Каспийского моря“'' (1731) и други. През 1734 година участва в блокадата на Данциг ([[Гданск]]), в състава на [[ескадра]]та на адмирал Гордън. През 1734 г. е назначен да надзирава разходите на парите в Адмиралтейстовото, като открива големи финансови разхищения, с което си навлича гнева на президента на Адмиралтейството. Същата година издава [[Атлас (картография)|атлас]] на Балтийско море под названието ''„Морской светильник или описание Варяжского моря“''. През 1735 издава ръководство за обучение на [[щурман]]ите в училищата: ''„Экстракт штурманского искусства из наук, принадлежащих к мореплаванию, сочиненный в вопросах и ответах для пользы и безопасности мореплавателей“''.
 
През 1738 е назначен за [[оберпрокурор]] в [[Сенат]]а, а през 1739 година му е присъдено звание [[вицеадмирал]] и започва да изпълнява длъжността вицепрезидент на Адмиралтейството. Това издигане на Соймонов не е по вкуса на дворцовия фаворит Бирон и в резултат на дворцови интриги, клевети и лъжливи донесения, Соймонов изпада в немилост. През 1740 година е лишен от всичките си звания и чинове, наказан е с бой с камшици и изпратен на вечна [[каторга]] в [[Охотск]]. След две години, на 17 март 1742 година, новата императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета]], дъщеря на [[Петър I (Русия)|Петър I]], го освобождава от каторгата, но не му връща старите звания и чинове и той отново се заема с хидрографската си дейност.
 
от 1753 до 1757 година независимо от напредналата си вече възраст той възглавява секретната Нерчинска експедиция, задачата на която се състои в разузнаване на пътя по река [[Амур]] до [[Охотско море]]. Експедицията изследва езерото [[Байкал]], [[фарватер]]ите на реките [[Шилка (река)|Шилка]], [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] и [[Амур]], съставя подробни карти и описание на бреговете им. В състава на експедицията участва и синът му [[Михаил Соймонов]] (1730 – 1804), който по-късно играе видна роля в развитието на [[Минно дело|минното дело]] в Русия. През 1754 година, във връзка с развитието на корабоплаването в [[Сибир]] и [[Далечния Изток]], се откриват две навигационни училища в [[Нерчинск]] и [[Иркутск]] и Соймонов почти две години е преподавател в Нерчинското училище.
 
На 14 март 1757 година с имперски указ е назначен за [[губернатор]] на Сибир. Шестгодишното му управление е белязано с големи и плодотворни дела. Бурно развитие получават дърводобивната промишленост и търговия, значително е увеличено качеството и количеството на речните и морските кораби, построени са фарове по бреговете на Байкал, основава морско училище в Охотск и геодезическо училище в [[Тоболск]]. Организира множество експедиции в [[Северния ледовит океан]] и [[Тихия океан]]. В научните си работи „''Сибирь – золотое дно''“, „''Известия о торгах сибирских''“ и редица други, Соймонов анализира състоянието и перспективите на икономиката на Сибир, дава конкретни идеи за усвояването на богатствата му и използването им за благото на Русия.
 
През 1763 година императрицата уважава молбата му и го уволнява от губернаторския му пост. От 1763 до 1766 година е сенатор в Московската сенатска кантора, и като такъв курира правителствената сибирска политика.
 
== Последни години (1766 – 1780) ==