Българска академия на науките: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61:
'''НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НА БАН СЛЕД 60-те години'''
----Международният престиж на Академията непрекъснато нараства. През 60-те години тя подписва спогодба (споразумение) за научно сътрудничество с Кралското дружество в Лондон; впоследствие такова споразумение - за научно сътрудничество - е сключено и с редица чужди академии, центрове и институти сред които Националният център за научни изследвани в Париж , Националният съвет за научни изследвания в Рим и пр. и пр. През следващите години са подписани редица такива споразумения с всички социалистически държави, както и с някои извън социалистическия лагер, вкл. САЩ. Тези споразумения предполагат, че учени отиват на на командировки в чужбина по взаимен обмен на обучение и допълнителна квалификация, както и че закупуването на оборудване ще става с облекчения от съответната страна. Често Академията става организатор на международни научни симпозиуми и конференции. През 1960 г. БАН е организатор на Международна конференция по витамините; през 1961 - на международна конференция на физиката на високите енергии; през 1962 г - на VI международна конференция по класическа древност; а през 1963 София приема като домакин V международен конгрес на учените слависти . Всички тези примери сочат ясно международната авторите,която БАН затвърждава в началото на 60-те години<ref>Историята на Българската академия на науките II част 1947-2014 г. Под редакцията на Илия Тодев. Автор проф. Илияна Марчева. стр.48</ref>▼
▲Международният престиж на Академията непрекъснато нараства. През 60-те години тя подписва спогодба (споразумение) за научно сътрудничество с Кралското дружество в Лондон; впоследствие такова споразумение - за научно сътрудничество - е сключено и с редица чужди академии, центрове и институти сред които Националният център за научни изследвани в Париж , Националният съвет за научни изследвания в Рим и пр. и пр. През следващите години са подписани редица такива споразумения с всички социалистически държави, както и с някои извън социалистическия лагер, вкл. САЩ. Тези споразумения предполагат, че учени отиват на на командировки в чужбина по взаимен обмен на обучение и допълнителна квалификация, както и че закупуването на оборудване ще става с облекчения от съответната страна. Често Академията става организатор на международни научни симпозиуми и конференции. През 1960 г. БАН е организатор на Международна конференция по витамините; през 1961 - на международна конференция на физиката на високите енергии; през 1962 г - на VI международна конференция по класическа древност; а през 1963 София приема като домакин V международен конгрес на учените слависти . Всички тези примери сочат ясно международната авторите,която БАН затвърждава в началото на 60-те години<ref>Историята на Българската академия на науките II част 1947-2014 г. Под редакцията на Илия Тодев. Автор проф. Илияна Марчева. стр.48</ref>
През този период в Академията се осъществява процес, по подобряване на материалната база и повишаване на квалификацията на учените. Редица институти получават собствени сгради и помещения. В края на 50-те години в България е построен първият в Югоизточна Европа изследователски атомен реактор<ref>пак там</ref> последван от обсерваторията в Рожен. Апаратурата на БАН е видимо обновена. През 60-те години БАН бележи успехи в електрониката на тънките слоеве, квантовата електроника, физиката на микровълните и пр. От клона на геофизиката са постигнати значителни резултати в изследването на йоносферата и фазовите преходи на водата в атмосферата; постигнати са успехи по унификацията на геодезическите и картографските методи въз основа на таблици на елипсоида на Красовски; важни постижения с практическо значение са открити в областта на хидротехниката и водното стопанство, техническата механика, техническата кибернетика, металознанието, химическите науки и пр. Накратко - през този период БАН постига редица успехи във всички науки, които развива, нейният авторитет на водеща научна организация нараства в международен план.
'''БАН след 1989'''
----{{основна|БАН след 1989}} С приетите през [[1989]] г. временни правила и последвалия нов Закон за БАН от [[15 октомври]] [[1991]] г. Законът е изменен на 22.10.1993. Този закон дава начало на промени в структурата на БАН. В средата на 1991 г. БАН се разделя с остарелите понятия Президиум и Бюро на Президиум и наместо тях създава нов изпълнителен орган – т.нар. Ръководство, а на мястото на Научният секретариат възниква като орган Управителен съвет, в който влизат председателят на БАН, неговите заместници, главният научен секретар и научните секретари. Академията получава пълна [[автономия]], като ръководните органи се избират от служителите на всички научни институти (няколко десетки). <ref name="bas.bg"/> На 22 април 1994. БАН обнародва в Държавен вестник нов Устав на БАН, който да замени остарелия устав от 1973. В същото време се поставя въпросът за ефективността на научната ѝ дейност във връзка с продължаващото финансиране от държавния бюджет. През периода 1993 – 1994 под натиска на външни за Академията сили в БАН започва голяма структурна реорганизация, създават се нови правилници<ref>Научни приоритети и структура на научните направления. концепция за преструктуриране на БАН. Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена. София 1993 г-</ref>, съкращават се близо половината от 12 000 души работещи в БАН, закриват се много институти (напр. ИМОСИ – Институт за международни отношения и социалистическа интеграция). През периода 1990 – 1995 финансирането на БАН от държавния бюджет е орязано по шоков път, което принуждава Академията на големи съкращения на персонала. През 1994 след реорганизацията в БАН остават да работят 4015 учени (и почти толкова служители и проучватели) докато през 1990 тази цифра достига 6792 учени.<ref>file:///C:/Users/grebe/AppData/Local/Temp/Стратегия-за-развитие-на-БАН.pdf, стр. 14</ref> От 122 научни звена (институти, лаборатории и пр.) през 1994 г остават само 73 научни звена.<ref>пак там</ref> В същото време 1994 е годината в която повечето институти ставата юридически лица. През 1996 г БАН получава право да ползва облекчение по чл. 93 от Закона за висшето образование, при внос на апаратура и оборудване.
Ред 74:
Промените в политическата обстановка през 1989 – 1991 налагат ново ръководство на БАН. Приближения на Тодор Живков, дотогавашен председател на БАн – акад. Ангел Балевски, макар да е част от неизменната му ловна дружинка вече не е актуален, затова на негово място е избран значително по-младия академик Благовест Сендов. Същевременно Балевски е обявен за почетен председател на Президиума на БАН и остава такъв до края на 1989, когато е свален от тази длъжност.<ref>НА на БАН, Стенографски протокол на Общо събрание на академиците и член-кореспондентите (по-нататък ОС), 21 дек. 1989, с. 23. цит в: История на БАН II ч. 1947 – 2014, под редакцията на Илия Тодев, Издателство „Марин Дринов“ </ref> Изборът на Сендов, обаче е направен под натиска на присъствието на члена на Политбюро на ЦК на БКП (чл.-кор. на БАН от 1981 г.) Йордан Йотов, отговарящ за духовното развитие, и на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Георги Йорданов, председател на Комитета за култура, наука и просвета. За да убедят академиците да гласуват за единствената кандидатура на Сендов, партийните функционери ги увещават, че това е временен избор. Налагането на Сендов поради това, че той съшо е сред покровителстван от Тодор Живков лица с посреща с неодобрение от част от академиците. След падането на Живков те ще се опитат да свалят Сендов от председателското място<ref>пак там. – стр. 17 – 18</ref>
На 30 ноември 1989 г. членът на Президиума на БАН акад. Георги Близнаков предлага на останалите членовете да си подадат колективно оставката. Той смята, че с изборите за академици вече има достатъчно нови лица, отворени за промени и критични към избраното през 1988 г. ръководство на БАН. Този призив не е посрещнат еднозначно нито в Президиума, нито в Академията. Някои виждат в него кариеристични мотиви. Така или иначе писмото призив на акад. Близнаков дава повод на две заседания на Общото събрание – на 8 и на 21 декември 1989 да бъде обсъдено ръководството на БАН, както и бъдещата му съдба. На тези дати се отправят обвинения за политическа обвързаност между видни учени и фамилията на сваления диктатор. Всеки от засегнатите се опитва да се разграничи от подозренията, че е „живковист“. Именно като такъв е припознат и акад. Сендов в изказванията на много академици. Особено отрицателно е настроен акад. Николай Тодоров, който освен всичко друго смята, че Сендов трябва да си подаде оставката не само защото е наложен от Политбюро и от хора, които вече са си подали оставката, но и защото олицетворява „живковизма“ в Академията. В крайна сметка надделява виждането на Президиума и на 21 декември 1989 г. в Общото събрание се гласуват индивидуални оставки, включват се нови членове на Президиума на БАН, но не се стига до сваляне на председателя акад. Сендов. Сред новите лица е и чл.-кор. Иван Юхновски, по това време директор на Института по органична химия, световноизвестен учен в областта на инфрачервената спектроскопия и квантовата химия и тяхното значение за изследване на строежа на органичните съединения. Той ще стане водеща фигура в управлението на БАН през следващите години.<ref>НА на БАн – ОС I, 21 дек. 1989, с. 92 – 93.</ref>. През 1991 – 1995 е даден мандат на Първото общо събрание на БАН. За негов председател е избран проф. Йордан Василев – тогава знакова фигура в антикомунистическата опозиция. изборите за нов органи са проведени с много скандали, затова накрая се взима решение да се закрие Президиума и да се създаде нов орган – Ръководство на БАН. Новото ОС избира за нов председател на БАН акад. Йордан Малиновски с идеята да бъде ново лице. Това не е спонтанна кандидатура, по-късно самият Малиновски признава, че се е колебал много преди да приеме номинацията.▼
▲ръководство на БАН. Този призив не е посрещнат еднозначно нито в Президиума, нито в Академията. Някои виждат в него кариеристични мотиви. Така или иначе писмото призив на акад. Близнаков дава повод на две заседания на Общото събрание – на 8 и на 21 декември 1989 да бъде обсъдено ръководството на БАН, както и бъдещата му съдба. На тези дати се отправят обвинения за политическа обвързаност между видни учени и фамилията на сваления диктатор. Всеки от засегнатите се опитва да се разграничи от подозренията, че е „живковист“. Именно като такъв е припознат и акад. Сендов в изказванията на много академици. Особено отрицателно е настроен акад. Николай Тодоров, който освен всичко друго смята, че Сендов трябва да си подаде оставката не само защото е наложен от Политбюро и от хора, които вече са си подали оставката, но и защото олицетворява „живковизма“ в Академията. В крайна сметка надделява виждането на Президиума и на 21 декември 1989 г. в Общото събрание се гласуват индивидуални оставки, включват се нови членове на Президиума на БАН, но не се стига до сваляне на председателя акад. Сендов. Сред новите лица е и чл.-кор. Иван Юхновски, по това време директор на Института по органична химия, световноизвестен учен в областта на инфрачервената спектроскопия и квантовата химия и тяхното значение за изследване на строежа на органичните съединения. Той ще стане водеща фигура в управлението на БАН през следващите години.<ref>НА на БАн – ОС I, 21 дек. 1989, с. 92 – 93.</ref>. През 1991 – 1995 е даден мандат на Първото общо събрание на БАН. За негов председател е избран проф. Йордан Василев – тогава знакова фигура в антикомунистическата опозиция. изборите за нов органи са проведени с много скандали, затова накрая се взима решение да се закрие Президиума и да се създаде нов орган – Ръководство на БАН. Новото ОС избира за нов председател на БАН акад. Йордан Малиновски с идеята да бъде ново лице. Това не е спонтанна кандидатура, по-късно самият Малиновски признава, че се е колебал много преди да приеме номинацията.
Тези всички трудни решения се разискват по време, когато на входа на централната сграда на Академията са залепени постери с портрети и списъци на членове на ОС – „червени“ академици, и цитати от тях. Комисията по етика и деформации декларира, че няма нищо общо с постерите. От изказванията на възмутени членове на ОС като проф. Минко Минков, ст.н.с. І ст. Розалия Бикс, ст.н.с. Васил Сивов, акад. Кирил Серафимов личи, че става дума за учени като акад. Евгени Матеев, акад. Кирил Серафимов, чл.кор. Мито Исусов, проф. Тодор Ив. Живков и др. Тези постери са определени като линч, а тяхното поставяне се оприличава на трибунал срещу хората не заради научните им качества, а за политическата им принадлежност. Противниците на постерите смятат, че те са недопустими в Академията и се отнасят за учени с големи заслуги в науката.
| |||