Петър I Караджорджевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
 
== Биография ==
Роден е като петото дете на княз [[Александър Караджорджевич|Александър]] и принцеса Персида (от семейство Ненадовичи) на 29 юни 1844 година. Първият му възпитател е чехът д-р Вилем Габлер от 1852 до 1854 година. Основно училище и гимназия завършва в [[Белград]], а допълнително образование в [[Швейцария]] в Института Венел-Оливия в [[Женева]]. След като завършва през септември 19611861 г., младият принц Петър се записва в Парижкия колеж на Сен-Барб, а през 19621862 г. в известната Военна академия на Сен-КирСир. Завършва през 1864 г. В [[Париж]] се занимава с фотография и живопис и усъвършенства военното си и политическо образование. Това отваря вратата си за политически либерализъм, парламентаризъм и демокрация. В началото на 1868 г. Виенският принц Петър отпечатва своя превод на книга от английския политик и философ [[Джон СтриартСтюарт Мил]] със собствен предговор, който по-късно става негова политическа програма.
 
След убийството на княз [[Михаил Обренович|Михайло]] през май 1868 г. политическите кръгове, близки до династията Обренович, севключват присъединяват къмв новата сръбска конституция иразпоредба, разпоредбатазабрана за завръщане в Сърбия и лишавалишаваща семейството на Караджорджевич от цялото имущество.
== Управление ==
След убийството на княз Михайло през май 1868 г. политическите кръгове, близки до династията Обренович, се присъединяват към новата сръбска конституция и разпоредбата лишава семейството на Караджорджевич от цялото имущество.
 
През 1870 г. Петър се присъединява към легиона на френската чуждестранна армия и се бори с нея и е награден с Военния мемориал от 1870 г. През 1875 г. работи за организиране и активно участие в босненско-херцеговинското въстание под псевдонима Петър Мърконич. След неуспешната защита на Тополка през 1877 г. той ръководи оживена политическа дейност.
== Управление ==
В нощта на 28 – 19 май 1903 г. конспиративни офицери убиват царкрал Александър и царицакралица Драга. Военните организират държавен преврат, обявявайки княз Петър Караджорджевич за крал на Сърбия, което по-късно потвърждава и Народното събрание на 2 юни или 15 юни. След 45 години потомството на Караджорджевич се завръща начело на сръбската държава, като бележи началото на нова ера в неговото развитие. Той е коронясан на 21 септември 1904 г.
 
От самото начало на управлението си царкрал Петър I се изправя пред сериозни пречки. Страната е разкъсвана от вътрешнополитическа борба, а Австро-Унгария, веднага нехаресвана от новия сръбски крал, скоро става открит враг на Сърбия, особено след кризата, причинена от анексията на Босна и Херцеговина през 1908 г.
В нощта на 28 – 19 май 1903 г. конспиративни офицери убиват цар Александър и царица Драга. Военните организират държавен преврат, обявявайки княз Петър Караджорджевич за крал на Сърбия, което по-късно потвърждава и Народното събрание на 2 юни или 15 юни. След 45 години потомството на Караджорджевич се завръща начело на сръбската държава, като бележи началото на нова ера в неговото развитие. Той е коронясан на 21 септември 1904 г.
 
От самото начало на управлението си цар Петър I се изправя пред сериозни пречки. Страната е разкъсвана от вътрешнополитическа борба, а Австро-Унгария, веднага нехаресвана от новия сръбски крал, скоро става открит враг на Сърбия, особено след кризата, причинена от анексията на Босна и Херцеговина през 1908 г.
 
Петър I Караджорджевич умира на 16 август 1921 г. в Белград и е погребан на 22 август. След смъртта му, в знак на траен спомен и признателност към него, Народното събрание единодушно се съгласява да даде на цар Петър името на Великия освободител.