Температура на Кюри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Допълнение, разширение, редактиране.
Ред 1:
{{без източници}}
 
 
{| class="wikitable" style="float:right;margin:0 0 1em 1em;"
|-
Line 82 ⟶ 84:
| align="right" | 578
|}
'''Температура на Кюри''', или още '''''точкаТочка на Кюри''''' това е стойността на [[температура]]та, над която [[феромагнетизъм|феромагнитните]] вещества стават [[парамагнетизъм|парамагнитни]], или с други думи когато [[магнит]]ните материали губят магнитните си свойства.
 
За [[желязо]]то точката на Кюри е 769 [[Целзий|градуса по Целзий]], а за [[никел]]а – 354.
 
Наречена е в чест на [[Пиер Кюри]] (1859 – 1906).
 
Точката на Кюри е температурата на фазов преход от втори ред, свързана с рязка промяна в свойствата на симетрията на веществото (например магнитни - във феромагнетици, електрически - във фероелектрици, кристално-химични - в подредени сплави).
 
При температура <math>T</math> под точката на Кюри <math>Q</math> феромагнетиците имат самопроизволно (спонтанно) намагнитване и определена магнитна кристална симетрия. В точката на Кюри (<math>T=Q</math>) интензитетът на топлинното движение на атомите на феромагнетика е достатъчен, за да унищожи спонтанното му намагнитване („магнитен ред“) и да промени симетрията, в резултат на което феромагнетикът става парамагнетик. По същия начин за антиферомагнетиците при <math>T=Q</math> (в т. нар. ''антиферомагнитна точка на Кюри'' или '''''точка на Неел''''') тяхната характерна магнитна структура (магнитни подрешетки) се разрушава, а антиферомагнетиците стават парамагнетици.
 
При фероелектриците и антифероелектриците при <math>T=Q</math> топлинното движение на атомите намалява до нула спонтанната подредена ориентация на електрическите диполи на единичните клетки на кристалната решетка. В подредени сплави в точката на Кюри (в случай на сплави, тя се нарича още '''''точка на Курнаков'''''), степента на ред на дълги разстояния в подреждането на атоми (йони) на сплавните компоненти става нула.
 
По този начин, във всички случаи на фазови преходи от втори ред (като точка на Кюри) при <math>T=Q</math>, този или онзи вид атомен "ред" (подредена ориентация на магнитни или електрически моменти, дълъг обхват ред в разпределението на атомите върху местата на кристалната решетка в сплави и др.). Специфични промени в много физични свойства (например топлинен капацитет, магнитна чувствителност и др.) настъпват близо до точката на Кюри в веществото, достигайки максимум при <math>T=Q</math>, който обикновено се използва за точно определяне на температурата на фазовия преход.
 
Числените стойности на температурата на Кюри за различни вещества и материали са дадени в специални справочници.
{{мъниче|физика}}