Битка при Фербелин: Разлика между версии

По времето на битката при Фербелин Швеция е на върха на своята сила и армията ѝ е смятана за непобедима. Това се дължи на хазартните успехи на [[Карл X]] през 50-те години на [[17 век|ХVІІ]] в. Неговият син [[Карл XI]] обаче предпочита по-миролюбивата политика. Все пак Швеция участва в [[Троен съюз (1668)|Тройния съюз от 1668 г.]], който има за цел да спре възхода на [[Франция]] при Луи ХІV, после се поддава на неговите предложения за субсидии и се обвързва с него. Когато през 1672 г. започва Холандската война и французите навлизат в [[Съединени провинции|Съединените провинции]] ([[Холандия (историческа област)|Холандия]]), Швеция няма причина за намеса. По-късно обаче войната се затяга, Франция се оказва без съюзници, заплашена от инвазията на [[Свещена Римска империя|имперските]] войски и подтиква Швеция да изпълни ангажимента си, като нападне Бранденбург в гръб. Бранденбургският курфюрст е активен поддръжник на каузата на императора в подкрепа на Холандия.<ref>Eggenberger, ''op. cit''., p. 141</ref> Той участва с войски в боевете на рейнския фронт, но губи от [[Анри дьо Тюрен|маршал Тюрен]] при [[Битка при Тюркхайм|Тюркхайм]]. В това време шведите нахлуват от владението си [[Померания]] в земите му и той решава веднага да тръгне срещу тях. „''Нямам друг избор, освен да се нахвърля върху шведите''“ казва той на своя генерал Шверин.<ref>Christopher Clark, ''[https://archive.org/stream/ironkingdomrised00chri#page/44/mode/2up Iron Kingdom. The Rise and Downfall of Prussia 1600 – 1947]'', Harvard 2006, p. 45</ref>[[Файл:Charta-expeditionis-anno-1675.png|ляво|мини|Схема на сражението (в синьо – действията на шведите, в червено – на германците)|226x226пкс]]Когато научава за нападението през декември 1674 г., Фридрих-Вилхелм се намира с войниците си в [[Елзас]]. По пътя се налага да спре във [[Франкония]] и да изчака зимата. Потегля отново в края на май и изминава следващите 250 км само за две седмици. Така е извършен един от най-дръзките походи във военната история, който сварва шведите неподготвени.<ref>''Ibid''.</ref> Германците трябва да се придвижат без хранителни запаси, купувайки храна от местното население, но само така могат да постигнат нужната бързина. В крайна сметка ефектът е налице: по нареждане на курфюрста на 14 юни 1675 г. [[фелдмаршал]] Дефлингер заема позиции при град [[Ратенау]], с което прави невъзможно разделената шведска армия да се обедини. Тя е затруднена и от многото блата, образували се поради дъждовете в края на лятото. Накрая Фридрих-Вилхелм блокира пътя им през [[Елба]], където могат да получат подкрепа от съюзника си [[Брауншвайг]] и ги поставя в обкръжена позиция.