Филипа Ланкастър (кралица на Португалия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2) |
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: интервал, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
| име = Филипа Ланкастър
| описание =Кралица на Португалия
| изображение за личността =
| описание на изображението = Изображение от „Генеалогията на португалските крале“ на Антонио де Оланда, 1530
| управление = 1393 – 1406
| съпруга на = [[Жуау I|Жуао I, крал на Португалия и Алгавре]]
Ред 19:
| място на смъртта = [[Сакавен]], [[Португалия]]
| погребана в =
| предшествана от = [[Леонора Телес де Менезеш
| наследена от = [[Елеонора Арагонска]]
| потомци =
| династия = [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]], [[Авис|Авиш]]
| баща = [[Джон Гонт]], първи херцог на Ланкастър
| майка = [[Бланш Ланкастърска]]
| подпис =
| герб =
}}
'''Филипа Ланкастър''' ({{lang|en|Filippa of Lancaster}}; {{lang|pt|Filipa de Lancastre}}) е [[английска]] принцеса от рода на [[Ланкастърска династия|Ланкастърите]] и кралица на [[Португалия]] чрез брака си с крал [[Жуау I|Жуау I Португалски]].
== Биография ==
=== Произход и ранни години ===
Катрин е близка на известния поет [[Джефри Чосър]], който е женен за сестра ѝ, благодарение на което домът на [[Ланкастърска династия|Ланкастър]] става патрон на известния поет, който прекарва много време със семейството като един от менторите и учителите на Филипа и нейните братя и сестри. Така Филипа получава завидно за времето ѝ образование – нетипично за момичетата от висшите слоеве по онова време, тя получава уроци по различни [[Наука|науки]], [[философия]], [[теология]] и [[поезия]]. Запозната е с произведенията на древните гръцки и римски философи и поети.
=== Кралица на Португалия ===
След поражението, което кастилският крал [[Хуан I Кастилски|Хуан I]] претърпява от португалците в [[Битка при Алжубарота|битката при Алжубарота]] на 13 август 1385 г., бащата на Филипа и втората му съпруга се възползват от отслабените позиции на [[Кастилия]] и предявяват претенции към короната ѝ. На следващата година семейството се отправя на експедиция в Кастилия, където трябвало да привлече подкрепа от страна на местните барони. За да засилят позициите си в борбата за престола, през 1386 г. Ланкастър се съюзяват с [[Португалия]], сключвайки династичен съюз, насочен срещу алианса между [[Франция]] и Кастилия. [[Уиндзорски договор|Договорът]], който двете страни
Типично за аристокрацията от средните векове, бракът между Филипа и португалският крал е изцяло въпрос на държавна политика, а младоженците се срещнали едва след като изминали дванадесет дни от венчавката. Според всеобщото мнение Филипа била доста обикновена на вид и със своите двадесет и седем години – прекалено възрастна, за да встъпва в брак за първи път, което поставяло под съмнение способността ѝ да роди наследници на краля. От друга страна, крал Жуау дълго време имал любовница – Инеш Переш Еставеш, от която имал три незаконни деца. Синът им Афонсо е на 10 години, когато баща му се жени за Филипа. Филипа позволява Афонсо и сестра му Беатриш да останат в кралския двор, но принуждава майка им да се оттегли в манастир, където чрез подкрепата на Филипа тя става приориса.
==== Деца ====
Въпреки съмненията, които кралският двор имал спрямо плодовитостта на кралицата, Филипа ражда на крал Жуау I девет деца, шест от които доживяват зряла възраст:
Line 61 ⟶ 62:
</gallery>
==== Влияние в двора ====
Въпреки че Филипа е смятана за идеален символ на царствено благочестие, а общественото мнение по тове време не приемало за благоприлично една жена да се меси в делата на съпруга си, още в самото начало на брака си тя придобива достатъчно голямо влияние както в португалския, така и в английския двор, и взема активно участие в международната политика.
Част от съхранената ѝ кореспонденция доказва, че кралицата често изпраща писма от Португалия в Англия и по този начин се намесва пряко в английската политика. Така например Филипа се намесва във вътрешните дела на английския кралски двор, заставайки зад последователите на детронирания английски крал [[Ричард II]], когато те потърсили помощта ѝ, след като брат ѝ [[Хенри IV]] узурпира английския торн. Друг случай, при който кралицата проявява политическа активност, е, когато тя убеждава прочутия граф Аръндел да се ожени за незаконната дъщеря на съпруга ѝ Беатриш, за да се подсили допълнително съюзът между Англия и Португалия.
Главният политически принос на кралицата обаче е в полза на Португалия. След като Португалия прекратява участието си в конфликтите с Кастилия и [[Маври|маврите]], португалската икономика започва да запада, тъй като множество рицари остават без работа. Филипа първа се досеща, че завладяването на [[Сеута]] ще стимулира Португалия, която по този начин ще контролира търговията с африкански и индийски [[Подправка|подправки]].
Въпреки че Филипа умира преди осъществяването на тези планове,
=== Смърт и наследство ===
Филипа Ланкастър умира от чума на 19 юли 1415 г. Малко след като се разболява, кралицата се премества от [[Лисабон]] в [[Сакавен]], където събира децата си, за да им даде последна благословия. На тримата си по-големи сина Филипа подарява мечове, инкрустирани със [[скъпоценни камъни]], за да им служат в битките, както и частици от [[Животворен кръст|Честния кръст]], призовавайки ги да пазят вярата и да изпълняват дълга си.
Въпреки неохотата, с която се жени за нея, постепенно кралят започва да изпитва силни чувства към съпругата си и дори се твърдяло, че той бил толкова разстроен от заболяването на съпругата си, че не можел нито да се храни, нито да спи.
В последния си час кралицата била спокойна и не изпитвала болки. Според легендата тя била събудена от силен вятър, който духал срещу дома ѝ. Когато на въпроса ѝ било отговорено, че това е северен вятър, кралицата се зарадвала, изтъквайки, че този вятър щял да помогне на съпруга и сина ѝ, които плавали за [[Африка]] – пътешествие, което Филипа организирала. Смъртта я заварва, заобиколен от [[Свещеник|свещеници]], с които кралицата се молела. Според свидетелства, тя умира тихо, без болки, а след като издъхнала, на лицето ѝ се появила лека усмивка.
{{превод от|en|Philippa of Lancaster|718608969}}▼
== Източници ==
<references />
* Birmingham, David. A Concise History of Portugal, Second Edition., Cambridge University Press,Cambridge, UK, 8 декември 2003
▲{{превод от|en|Philippa of Lancaster|718608969}}
{{Сорткат|Ланкастър, Филипа}}
|