АК-47: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/95.158.185.43 |
||
Ред 1:
{{неутралност}}
{{Огнестрелно оръжие
| име =
| картинка = [[Файл:АК-47.jpg|300px]]
| картинка_описание = АК-47 с [[щик]]
Ред 14:
| дата_на_въоръжение_до = на въоръжение,<br>заменен от [[АК-74]] в [[СССР]].
| на_служба_при =
| конфликти = [[Корейска война]], [[Китайско-съветски конфликт|Китайско-руски конфилкт]], [[Виетнамска война]], [[Война в Афганистан (1979-1989)|Руска война в Афганистан]], [[Югославски войни|конфликти в Югославия]], [[Първа чеченска война|Първа Чеченска война]], [[Косовска война|Война в Косово]], [[Втора чеченска война|Втора Чеченска война]], [[Война в Ирак (2003)|Война в Ирак]], [[Война в Афганистан (от 2001)|Американска война в Афганистан]], [[Руско-грузинска война]], [[Гражданска война в Либия|Гражданската война в Либия]] и други конфликти, продължаващи на територията на бившия СССР, [[Близък изток|близкия Изток]] и [[Среден Изток|средния Изток]].
| произведени_броя = над 100 млн.
| варианти = АК, АКС, АКМ, АКМС, АКМН, АКМСН, АКМСУ.
| маса = 3,8 kg (без патрони и щик)<br>0,33 kg (празен пълнител); 0,82 kg (зареден пълнител)
| дължина = 870 mm, 645 mm на АКС
| дължина_на_цевта = 415 mm
| действие = [[газово-възвратно]]
| пълнител = 30 патрона (стандартен пълнител)
| боеприпаси = 7,62x39 mm
| мерни_прибори = железен мерник/допълнителни оптически мерници, изискващи специална рама
| скорострелност = 100 изстр./мин бойна, техническа до 600
| начална_скорост = 715 m/s
| ефективна_стрелба = 400 m бойна, техническа до 800 m
}}
'''АК-47''' ('''Автомат Калашников''') ({{lang|ru|Автомат Калашникова образца 1947 года}}) е [[автомат (оръжие)|автомат]], създаден през 1947 г. от [[Михаил Калашников]] и произвеждан от [[Ижевски машиностроителен завод]] (Ижмаш) и [[Тулски оръжеен завод]]. Използван е от целия [[Източен блок]] по време на [[Студена война|Студената война]].
В сравнение с автоматите, използвани през [[Втора световна война|Втората световна война]], АК-47 е по-лек и компактен. Класическите [[боеприпас]]и са патрони [[7,62×39 mm]]. Предназначен е за водене на [[автоматична стрелба|автоматична]] и [[полуавтоматична стрелба|полуавтоматична]] (единична стрелба). Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност<ref name="reuters">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://today.reuters.com/misc/genImage.aspx?uri=2007-10-20T210417Z_01_MGA02_RTRIDSP_2_NICARAGUA.jpg&resize=full | заглавие=Special force unit soldiers take part in a military training exercise at a military base near Managua. | автор=Oswaldo Rivas | издател=[[Ройтерс]] | формат=JPEG | дата=20 октомври 2007 | достъп_дата=22 октомври 2007| език=en }}</ref> и простота на боравене.
Служи като база на ред други модели автомати, [[карабина|карабини]] ([[Сайга (карабина)|Сайга]]), [[картечница|картечници]] ([[РПК]]) и др. Произведени са над 100 млн. броя в света, като производството продължава. Много разпространено и употребявано [[оръжие]] в държавите от [[трети свят|Третия свят]] и в голяма част от страните от бившия Източен блок. [[Китай]] го произвежда като „[[Тип 56 (автомат)|Тип 56]]“. В разговорната реч често бива наричан само „''калашник''“.
== История ==
Търсенето на методи за увеличаването на огневата мощ на пехотата води до създаването на преносимите леки картечници. Недостатък на този тип оръжие е невъзможността с него да се стреля от ръка в автоматичен режим, поради прекомерния откат. Още от края на 19 век различни иноватори в оръжейната област търсят начин за справяне с този проблем. В края на 19 век италианския офицер Amerigo Cei-Rigotti разработва първото в света автоматично оръжие използващо патрон с междинна енергия, по-ниска от тази на пълноразмерна пушка и по-висока от тази на пистолет, което е способно на контролируема стрелба от ръка. Това оръжие се счита за първия прототип на новия клас оръжие наречено след края на втората световна война с името щурмова пушка (на запад) и автомат (в държавите от съветската сфера на влияние). В годините след Риготи, множество конструктори работят по проблемите на лекото автоматично оръжие работещо под междинен патрон. Като първи подобен образец оръжие употребявано в бойни действия се счита автомата на Владимир Фьодоров, който е произвеждан в Русия по време на първата световна война. В случаите в които това оръжие е достигало до серийно производство и до войската обаче към него са се отнасяли като към лека картечница. То не е било считано за основно пехотно оръжие. В годините преди [[Втора световна война|Втората световна война]] в Германия е натрупана много работа в областта на създаването на оптималния боеприпас за такъв тип оръжия. Информацията за тези разработки достига и до СССР, където паралелно се разработва подобен патрон с намалени габарити. През този период не е имало разработено оръжие за новите патрони, нито тактически прийоми за употребата му.
Две години след края на нацистите, в [[Русия]] било представено ново оръжие, проектирано от Михаил Калашников. Идеята за пушката му дошла, докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел по време на войната. Все още танков командир, Калашников разбрал, че руската армия има нужда от ново въоръжение. Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревновава с немските. Скоро Калашников влязъл в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесвал простотата на дизайна на картечния пистолет [[ППС-43]] на [[Алексей Судаев]]. <ref>[http://www.extremecentrepoint.com/archives/5312 Как Хуго Шмайзер създаде АК-47 (Калашников) за Сталин]</ref> Калашников създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. Впоследствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил автоматът Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок.
== Дизайн ==
Руското решение при избора на патрона било много просто. Взема се старият, тежък, но и мощен патрон, използван при обикновените пушки като [[Мосин-Наган]], и се скъсява. Така диаметърът на куршума от 7,62 mm си останал същият, а дължината от 54 mm се намалила на 39 mm. По този начин патронът станал по-лек и с по-малък откат, но с подобна мощ. Това обаче, което е най-революционното при АК-47, е изразът „прост, точен и работи“. Автоматът е лесен за разглобяване, сглобяване и чистене. Употребата му е дори по-лесна. Повечето експерти твърдят, че са нужни по-малко от десет минути, да обясниш на едно дете как се борави с него, а за чистенето и поддържането на прилежния вид на оръжието – най-много един час. „Калашников“ е издръжлив и може да работи при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и прегазване от брониран военен джип [[Humvee]] (Discovery Channel). След всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради тези свойства са правени безброй модификации на автомата, като: АКМ (М – Модернизиран), [[АК-74]] (използващ 5,45х39 mm патрони), Сериите 100 ([[АК-74|АК-101, АК-103, АК-105]] и др.) АКС-74U, картечница РПК и т.н. Има и други модели оръжия с друг или подобен дизайн (като сръбския М70), но „отвътре“ – Калашников. След края на Студената война, въпреки негативни възгледи на Запада върху пушката, АК-47 има огромен успех. Българската армия закупува огромни броеве АР-М1 – почти същата версия като АК-47, но с подобрена цев, която увеличава ефективния обхват до 600 m, а по-опитен стрелец би могъл да обстрелва цел на 800 m. В днешни дни пътят, който изминава патрона му, достига 2100 – 2300 m. Боеприпасите са същите.
За днешното въоръжение точността и откатът на АК-47 не са особено задоволителни в сравнение с други по-леки западни пушки като [[М16 (автомат)|М16]], [[M4 (автомат)|M4]], G36, AUG и др., но „Калашников“ компенсира като „бомбардира врага“ със „смъртоносна стена“ от олово. Обхватът на ефективната стрелба е 300 m – като при някои картечни пистолети. Автомат Калашников запълва празнината между картечницата и щурмовата пушка (това си личи и от превключвателя на типа на стрелба – предпазител-автоматичен-единичен, тоест основното предназначение е воденето на автоматична стрелба).
=== Фрезована или щампована цевна кутия ===
Фрезованата цевна кутия („Milled receiver“) е направен от солидна стоманена изковка (блок), обработена и оформена чрез специални машини (фреза, струг). Те са здрави, не се усукват и огъват и издържат на многогодишна експлоатация. По-скъпи и по-издръжливи, те имат някои специфични и индивидуални опции.
Щампованата цевна кутия („Stamped receiver“) е направена от огънати, закалени стоманени пластини. Захванати са посредством нитове. Те са много по-опростени. Лесни са за разглобяване и сглобяване. Могат да бъдат много здрави. Но могат да се усучат или огънат при натиск. Нитовете и винтовете могат да се разхлабят от експлоатация.
== Боеприпаси ==
АК-47 разполага с бърза автоматична стрелба и неоспорима огнева мощ, поразяваща фатално камък, дърво и плът. Въпреки голямата си кинетична енергия и пробивна мощ в сравнение с други днешни щурмови винтовки, 7,62х39 mm куршум не се преобръща напред при навлизане в целта, а бързо излиза, оставяйки малка огнестрелна рана. Ако куршумът не е поразил нещо жизненоважно, раната е относително лесна за лекуване. За това през 1974 г. бил създаден [[АК-74]], използващ 5,45 mm боеприпаси. Те са по-малки, по-слаби, и с по-малък откат, но са по-бързи и имат по-голям обхват, но имат по-добри балистични показатели. 5,45х39, при попадане в целта, поради голямата кинетична енергия, задната част на куршума, изпреварва предната и нанася големи разкъсвания и поражения в целта, в която е навлязъл. Подобно на западните 5,56 mm патрони (ако 5,56 не се фрагментира при скорост над 762 m/s), те се преобръщат при навлизане в човешкото тяло и по-този начин нанасят много повече щети. Това са така известните куршуми с „изместен център“ на тежестта. В действителност няма никакво изместване на центъра на тежестта, просто куршумът е с недостатъчна жироскопична устойчивост, т.е. централната ротация, придадена му от нарезите в канала на цевта, е по-малка от необходимата. Това позволява при попадение в тялото (и не само в тялото – един голям недостатък са много лошите и непредвидими рикошети в условия на град и т.н.), задната по-тежка половина да се опита да изпревари предната, така се получава завъртане и проектилът поема по непредвидима траектория, което е последвано от множество разкъсвания и поражения. Някои смятат, че са дори по-ефективни от съответните американски междинни патрони 5,56х45 mm. Въпреки това 7,62 mm куршум се е доказал като мощно средство за убиване, пробивайки дърво и метал. Въпреки че няма обхвата, точността и балистичните ефекти на поразяване на днешните щурмови пушки, 7,62х39 mm има голяма кинетична енергия и събаря с един изстрел (проблемите с тази способност на 5,56 mm боеприпас водят до търсенето на нови куршуми за американските пушки, като 6,8х43 mm Remington SPC, който е нещо като междинен куршум между 5,56х45 mm и 7,62х39 mm). Куршумите, изстреляни от АК-47, имат малък обхват от приблизително 650 m, но с оглед на военните действия от Втората световна война насам, повечето пехотни схватки (особено в градска обстановка) се водят най-много от такова разстояние. Много е вероятно 7,62 mm куршуми, изстреляни от „Калашников“, да са посели най-много смърт по света и със сигурност ще продължат да го правят.
== Разпространение ==
Има над 100 милиона АК-47 в оборот, а над 50 армии го използват като основна пушка. Генерал-лейтенант Михаил Калашников бил награден многократно, включително с орден „Герой на Руската Федерация“ и два пъти с орден „Герой на социалистическия труд“. Той твърди, че въпреки огромния брой на неговото оръжие в оборот по света, той не е получил никакво заплащане от тези продажби и дори съобщи, че му се иска да беше изобретил електрическата косачка за трева, вместо АК-47.
== Модели ==
=== АКМ ===
[[Файл:AKM NTW 4 92.jpg|мини|300п|АКМ]]
Автомат Калашникова модернизированный (''Автомат Калашников модернизиран'') е версия на АК-47. Разликите помежду им са съвсем малки и включват опростяване на дизайна, щампована [[цевна кутия]] за олекотяване на щурмовата винтовка, малък огнекомпенсатор и повдигане на приклада с няколко градуса, за да се справи с част от „скачането“ при стрелба. Механизмът е същият като при АК-47, въведен е забавител на сработването на автоматичния спусък. Цевта е удължена с 5 mm. Използва и същите руски боеприпаси 7,62х39 mm. АКМ е бил приет на въоръжение през 1959 г. в СССР/Русия.
=== АКС ===
[[Файл:Rifle AKS MON.jpg|мини|300px|АК със сгъваем приклад (АКС)]]
АКС е версия на автомат Калашников, с железен сгъваем приклад. АКС е бил предназначен за въздушно-десантните войски ([[Въздушно-десантни войски на Руската федерация|ВДВ]]).
== Символично значение ==
През периода на студената война АК-47 се налага като символ на лошия идеологически враг в холивудската филмова индустрия. Въпреки края на Студената война стереотипът за бандита с АК-47 продължава да се експлоатира. Факт е, обаче, че „Калашников“ е навсякъде и все повече западняци предпочитат руското оръжие пред такива като М16, която трябва да се пази от вода, кал и други основни врагове на оръжието. Дори има доказателства, че американски войници във Виетнам са захвърляли техните „черни пушки“ (М16) и са грабвали руската класика въпреки образа и на „оръжието на лошия“. АК-47 се е превърнал в икона (има го дори на знамето на Мозамбик, като символ на революцията). АК-47 може да се представи като „символ на оръжието“ като цяло. Светът признава, че АК-47 е една от най-добрите пушки, правени някога.
== Производство в България ==
По времето на социализма в България започва производство на АК-47 по лиценз в тогавашния завод „Фридрих Енгелс“, Казанлък (1977 – 1989). Произвеждат се автомати „Калашников“ калибър 7,62 и калибър 5,45 мм, картечници „Калашников“ 7,62 и 5,45 мм. Българските автомати се отличават с високо качество и са много търсени на международните пазари<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://socbg.com/2015/11/когато-правехме-калашници-и-ги-пласир.html | заглавие=Когато правехме Калашници и ги пласирахме за милиарди, откъс от „От Девети до Десети“|достъп_дата = |фамилно_име= Иванов |първо_име=Димитър |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>. С разпадането на социалистическата система и края на Варшавския договор лицензите изтичат автоматично. Към 2018 г. производител на автомати в България е завод [[Арсенал (компания)|Арсенал]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://arsenal-bg.com/c/assault-rifles-24 | заглавие= Assault rifles|достъп_дата = 13 декември 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=arsenal-bg.com |цитат= |език= en}}</ref>. Според източници от завода продукцията им се различава коренно от руското оръжие. Автоматите “Арсенал“ са базирани на руския АК 47, но са многократно подобрени и съобразени с международните изисквания и нормите на НАТО.
== Източници ==
| |||