Лерин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 61:
В 1874 година в Лерин е открито първото българско училище с учител [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]] от [[Енидже Вардар]].<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.96.</ref><ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1 – 6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от [[Емборе]] в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е построена в 1835 година. В 1893 – 1894 година градът е свързан с железопътна линия със [[Солун]] и с [[Битоля]], което още повече допринася за развитието му. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Флорина живеят 4800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г., Лерин е посочен като град с 1500 домакинства с 2800 жители [[мюсюлмани]] и 1800 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83.</ref> Почти същите са данните и в „Етнография на Македония“ от 1881 година – 1500 къщи, 2800 мюсюлмани и 1690 славяни.<ref>„Ethnographie de la Macedoine“, Philipopoli, 1881.</ref>
[[Файл:Bulgarsko Uchilishte v Lerin.jpg|ляво|мини|250п|Българското училище в Лерин, разрушено незаконно в 1978 г. по настояване на леринския митрополит [[Августин Кандиотис]] <ref>"Although the Art Centre of Florina was expecting a governmental decision for the building to be given a preservation order and to be chosen to house the Art Museum of Florina, the violent destruction of the high school, a landmark for hundreds of students, began one night in December 1978. Apparently, a building constructed by adherents to the Bulgarian Church did not fit Bishop Kantiotis’ aesthetic views, and in this opinion he was supported by the cooperation of the local political administration. The destruction of the Economic High School started at 2:00 am, with no license for demolition." – [http://museumedulab.ece.uth.gr/main/sites/default/files/5.%20Andreas%20Andreou%20&%20Kostas%20Kasvikis_0.pdf Andreas Andreou & Kostas Kasvikis, "THE ‘DIFFICULT’ PAST OF A TOWN THE RESONANT SILENCES AND SUPPRESSED MEMORIES OF FLORINA’S CULTURAL HERITAGE", Museum Education and Research Laboratory, University of Thessaly, Museumedu 6 / Autumn 2018, pp. 147-170]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://history.eled.uowm.gr/wp-content/uploads/2019/11/%CE%9F%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CE%BA%CF%8C-%CE%93%CF%85%CE%BC%CE%BD%CE%AC%CF%83%CE%B9%CE%BF.pdf | заглавие = Οικονομικό Γυμνάσιο | достъп_дата = 21 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>]]
[[Файл:Saint Pantaleimon, Lerin.jpg|мини|250п|ляво|Старата българска църква „Свети Панталеймон“,
леринският митрополит Августин Кандиотис]]
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Леринска българска община|българската община]] в града е възстановена под председателството на свещеник Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 570 – 571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref>
| |||