Месинско въстание (1672-1678): Разлика между версии

Въпреки внушителните морски и сухопътни успехи, Луи ХІV не възнамерява да задържа Сицилия под своя власт.<ref>Finley, ''A history of Sicily'', p. 110</ref> Той е решен да я върне, за да убеди испанците да му отстъпят териториите, които действително му трябват. В началото на 1678 г. започват преговорите в [[Неймеген|Ниймеген]] за край на войната. Френското правителство изтегля Вивон и го заменя с [[Франсоа, маркиз дьо Ла Фьояд|маркиз дьо Ла Фьояд]]. Тайната мисия на новия вицекрал е да изтегли френските войски под благовиден предлог. През март те се натоварват на корабите на Дюкен и Ла Фьояд обяснява на първенците на Месина, че отиват в Палермо. Те така и не се завръщат. С тях потеглят няколко десетки знатни семейства. „Луи ХІV получава тежки упреци, задето предприел през тази война действия без последствия и задето изоставил Месина... подир безполезни победи.“ – пише Волтер.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. І, с. 169</ref> Седмица по-късно испанците се появяват пред града и обещаваттехният командир [[Александър фон Бурнонвил|Бурнонвил]] обещава амнистия на въстаниците. Допуснати са безсъпротива, но разправата е безжалостна. Сенатът и университетът са сринати, всички автономни права, които градът е имал още от римско време – отнети. Месина, с население от 120 000 души, сега бавно запада и става второстепенен град.