Бяла гвардия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+Категория:Въоръжени сили на Русия; +Категория:Гвардия, ползвайки HotCat |
м Bot: Automated text replacement (- „ + „) |
||
Ред 3:
{{към пояснение|Гвардия|Гвардия (пояснение)}}
'''Бяла гвардия''' ({{lang|ru|Бѣлая гвардiя / Белая гвардия}}), също '''Бяла армия''' (''Бѣлая армiя/ Белая армия''), '''Бяло движение''' (''Бѣлое движенiе/ Белое движение'') или само '''Бели''', се използва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата [[Руска империя]], които се създават след [[Октомврийската революция]] от [[1917]] г. и се противопоставят на [[Болшевики|Болшевишкото]] управление. Самите участници се наричат
Между 1917 и 1922 г. Белите се впускат в битка на живот и смърт срещу новата съветска държава и нейната [[Червена армия]], което отприщва [[гражданска война в Русия]]. Много разнородни, те са формирани от царисти (привърженици на идеята за конституционна монархия), републиканци и социалисти революционери. Някои от техните командващи продължават да се позовават на властта, произлязла от [[Февруарска революция (1917)|Февруарската буржоазна революция]], но по-голямата част от тях искат връщане на предишната политическа и държавна система ([[самодържавие]]то).
Ред 28:
На юг отделно от Армията на доброволците, командвана от генерал [[Деникин]], има друга на [[казаците]], водена от [[атаманите]] [[Каледин]] и [[Богаевски]]. Северът е държан от армията на генерал [[Евгений Миллер]], чиято оперативна база е в [[Архангелск]]. На изток цял [[Сибир]] заедно с региона на [[Урал (планина)|Урал]] е под властта на армиите на адмирал Колчак. На северозапад армията на [[Юденич]] напредва към [[Петроград]].
Белите армии получават временна подкрепа от сили извън [[Русия]]: [[Япония]], [[Обединеното кралство]], [[Канада]], [[Франция]], [[САЩ]], [[Германия]], [[Австралия]], [[Гърция]] и [[Чехословакия]]. Тази външна подкрепа се усеща най-силно чрез [[операция
От края на [[1919]] г. военната ситуация е в полза на Червената армия, а фронтовете, държани от Белите армии, са почти напълно изтласкани. В същото време Врангел води офанзива в [[Крим]] като френското правителство признава официално през [[1920]] г. неговото правителство, а въоръжено движение продължава съпротивата в региона на [[Владивосток]] до 1922 г. През август същата година – 2 мес. след неговото поражение, [[Михаил Дитрих]] – командващ Бялата армия от [[Далечния изток]], свиква във Владивосток земски събор в региона на [[Амур]] и избира [[великия княз]] [[Николай Николаевич Романов]] за [[цар]] на цяла [[Русия]]. В края на 1919 г. пада последната крепост на белогвардейците град [[Оренбург]] намиращ се близо до границата с [[Казахстан]] (После градът става временна столица на Киргизстан-старото име на Казахстан). Белите армии са разбити, а белогвардейците се разпръскват, като оцелелите се качват на корабите на съюзниците или намират убежище в страните край [[СССР]]. Голяма част от тях намират своето спасение в [[България]].
| |||