Василий Поярков: Разлика между версии

Мястото и датата на раждането му не са известни. Служи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 г. се заинтересува от слуховете за река [[Амур]] и гъсто заселените Приамурски земи, богати на [[жито]], кожи и скъпоценни метали, и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 133 човекадуши.

На 15 юли 1643 г. тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км). Плаването по Гонам е възможно само на 200 км от устието ѝ, защото по-нагоре започват прагове и [[Бързей|бързеи]]. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до [[вододел]]а между [[Лена]] и Амур. Поярков оставя част от хората и лодките за зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човекадуши с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река [[Брянта]] (десен приток на [[Зея]]) на 128° и.д. 10 дни се спуска по леда по нея и по река Зея (открита от него) до устието на левия ѝ приток река [[Умлекен]], където построява зимовище. В средата на зимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси, има още много време. Започналият глад, болестите и схватките с местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 г. пристига групата с хранителните припаси са загинали близо 50 човекадуши.

След като получава подкрепления от нови 40 човекадуши, продоволствия и боеприпаси, Поярков продължава плаването надолу по Зея и през юни достига до Амур, където по предварително получените инструкции построява острог ([[форт]], укрепено селище). По план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна [[руда]], но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човекадуши) 50 човекадуши Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по Амур на около 2000 км, окрива устията на [[Сунгари]] и [[Усури]] и през септември се добира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето [[гиляки]], от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров [[Сахалин]], богат на ценни животински кожи и където живеят [[айни]].

По време на тригодишния си поход Поярков изминава около 8 хил. км, като загубва голяма част от отряда си (от глад умират 80 човекадуши от 133). Открива т.н. „алдански път“, средното и долно течение на Амур и събира сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на Алдан, [[Зея]] и [[Амур]].