Лерин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 59:
В 1874 година в Лерин е открито първото българско училище с учител [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]] от [[Енидже Вардар]].<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.96.</ref><ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1 – 6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от [[Емборе]] в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е построена в 1835 година. В 1893 – 1894 година градът е свързан с железопътна линия със [[Солун]] и с [[Битоля]], което още повече допринася за развитието му. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Флорина живеят 4800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г., Лерин е посочен като град с 1500 домакинства с 2800 жители [[мюсюлмани]] и 1800 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83.</ref> Почти същите са данните и в „Етнография на Македония“ от 1881 година – 1500 къщи, 2800 мюсюлмани и 1690 славяни.<ref>„Ethnographie de la Macedoine“, Philipopoli, 1881.</ref>
[[Файл:Bulgarsko Uchilishte v Lerin.jpg|ляво|мини|250п|Българското училище в Лерин, разрушено незаконно в 1978 г. по настояване на леринския митрополит [[Августин Кандиотис]] <ref>
[[Файл:Saint Pantaleimon, Lerin.jpg|мини|250п|ляво|Старата българска църква „Свети Панталеймон“, разрушена в 1971 г. след решение на
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Леринска българска община|българската община]] в града е възстановена под председателството на свещеник Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 570 – 571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref>
|