Васил Бойдев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая |
кратко доп. с източници |
||
Ред 28:
== Биография ==
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на полковник [[Теню Бойдев]].
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След окупацията и подялбата на [[Полша]], цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ“. Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в [[Брашов]] и успява да договори с фелдмаршал [[Вилхелм Лист|Лист]] на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около [[Богдан Филов]] и на военния министър [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.<ref>Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. – Сп. „Летописи“, 1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, № 5 – 6, Иван Пейковски, Бойдев, Васил. [http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html От поручик до генерал]. С., 2012, 272 – 275.</ref> През 1945 година Бойдев е изправен пред т.нар. Народен съд, осъден и изпратен на лагер. След като изтича присъдата му, той е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г.
Ред 59:
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
* {{Източник ОКБ|1|82}}
{{пост списък|Началник на Военното училище|42}}
|