Васил Бойдев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая
кратко доп. с източници
Ред 28:
 
== Биография ==
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на полковник [[Теню Бойдев]]. МеждуПрез 19051912 иг. 1912завършва година[[Военното учина въвНегово ВоеннотоВеличество училище]] и на 2 август е произведен в чин [[Софияподпоручик]]. НаПрез следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти[[Четвърти конен полк|4-и конен полк]]. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на [[четвърти4-и конен полк]]. От 1923 е в [[седми конен полк|7-и конен полк]]., Презслед 1926което заот шест1925 месецаг. е началник на девети[[Девети пограничен участък|9-и пограничен участък]]. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия|3-та пехотна балканска дивизия]]. От 1929 г. служи в [[Кавалерийска инспекция|Кавалерийската инспекция]]. На 26 ноември 1930 е направенназначен за началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на [[първи конен полк|1-ви конен полк]]. ОтПрез 21932 майг. е назначен на служба в Щаба на войската, от 1933 г. е командирначалник-щаб на [[ДесетаОсма пехотна беломорскатунджанска дивизия|8-а пехотна тунджанска дивизия]], а от 1934 г. е началник-щаб на [[Втора армейска област|2-ра военноинспекционна област]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=183806#post183806 Биография на сайта Бойна слава]</ref>. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
 
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След окупацията и подялбата на [[Полша]], цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за „взаимопомощ“. Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в [[Брашов]] и успява да договори с фелдмаршал [[Вилхелм Лист|Лист]] на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около [[Богдан Филов]] и на военния министър [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.<ref>Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. – Сп. „Летописи“, 1994, № 5 – 6, № 7 – 8, 1995, № 3 – 4, № 5 – 6, Иван Пейковски, Бойдев, Васил. [http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html От поручик до генерал]. С., 2012, 272 – 275.</ref> През 1945 година Бойдев е изправен пред т.нар. Народен съд, осъден и изпратен на лагер. След като изтича присъдата му, той е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г.
Ред 59:
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
* {{Източник ОКБ|1|82}}
 
 
{{пост списък|Началник на Военното училище|42}}