Побит камък (област Пазарджик): Разлика между версии

Село Побит камък е разположено в [[Западни Родопи|Западните Родопи]] в планински район на 30 [[Километър|км]] южно от [[Велинград]]. Селото съществува като отделно [[населено място]] от декември 1978 г. и носи името си от побита [[скала̀]] с височина около 4 м в [[Ливада|ливадите]] на местността „Азмако“. Има предположения, че скалата е [[менхир]] или [[Езичество|езически]] идол на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], издигнат от древните [[траки]]. Разположено в приказната [[долина]] на [[Доспат (река)|река Доспат]], обхващаща го от всички страни, селото е обградено с планински възвишения – на югозапад „Дивите кози“, на юг извисеният на 1938 м [[Беслет|връх Беслет]] (наричан от местното население ''Беслен''), на север от селото е „Дерменка“, на изток се намират местността „Стойчов чарк“ и „Дзюле“ – между които е пътят за близката (на около 1,5 – 2 км) обитавана местност „Селище“ (където до края на [[20 век]] е имало минно предприятие), а на запад е местността „Бейовото“.

Други близки населени места по горното течението на [[Доспат (река)|река Доспат]] са село [[Медени поляни]] наот западсеверозапад и махала Горелци, градовете [[Сърница]] и [[Доспат]] на югоизток.

Има сведения, че около селото е имало 8 поселения на [[траки]]те от племето [[беси]]. Те издигнали най-високия [[менхир]] на [[Балкански полуостров|Балканите]] . Бесите са покорени от Римската империя която опустошава земите им, много са избити а други беси са отведени като роби, трети били изселени към Добруджа, само една малка част от #Бесите успява да се скрие и оцеляваредица чийтоскални наследницисветилища живеятв и днес по тези местарайона. По-късно през 6 век по тези места се заселват и [[славяни]], който се сливат с автохонното население икоито оставят ярка следа в [[ген]]а, обичаите и [[фолклор]]а на местното население. През [[Средновековие]]то населението и околните местности преминават къмпоследователно Източната Римска Империя наричанаот [[Византия]] дов 9век.пределите Когатона Български хан Пресиян през 831г пресъединява Родопите към Българско ханство до 971г когато Византия си връща районаБългария и го държи под своята власт чак до 1199г когато цар Калоян завзема Западните Родопи обратно, а по-късно и в [[Латинска империя|Латинската империя]] на [[Балдуин I|Балдуин Фландърски]] до [[1207]] г. Между 1207 и [[1230]] г. местностите около село Побит камък са във владението на [[Деспот Слав]], чиято резиденция е била крепостта [[Цепина]] – тогава целите [[Западни Родопи]] биват наричани ''Славееви гори''. ЗаСлед околопадането 100на години[[Втора тезибългарска земидържава|Българското минаватцарство]] бързопод тувластта къмна Византия[[Османска туимперия|османците]] къмпрез България или някой отцепник[[1396]] г. и Презпо-късната 1373г[[ислям]]изация Западнитена Родопи[[Родопите]], са превзетинаселението от отоманскитеобластта турциприема който донесли нова вяра на населението тук Исляма[[ислям]]а. Имало е и временни поселения на [[юруци]], които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“<ref>''Юрт'' или ''юртище'' (от турски: yurt) – празен запустял двор между къщи.</ref> и „Юрто“. За известно време през [[18 век|18]] и [[19 век]] в долината на [[Доспат (река)|река Доспат]] няма трайно населени места, а само временни [[Колиба|колиби]] на овчари от околностите на [[Бабяк]] (Бабек). След [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война(1877-1878 г.)]] тези земи остават като пограничен район между [[Източна Румелия|автономната област „Източна Румелия“]] и Османската империя според [[Берлински договор|Берлинския договор]]. През След [[Балканска война|Балканската война 1912-1913 г.]] тези територии влизат в границите на [[Царство България]] тогава населението е подложено на насилственото покръстване, редица махали и колиба и от Бабечкия регион са упожарени а населението бяга към Кавала където стоят до лятото на 1913г се връщат от гонението. В началото на [[20 век]] се заселват вече трайно преселници – помаци[[българи-мюсюлмани]], от околностите на село [[Бабяк]] и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на [[XX век]] в селото е имало предприятие за [[катран]], собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от [[партизани]]те. През лятото на [[1943]] г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|отряд „Антон Иванов“]] и отряда на [[Никола Парапунов]], а през лятото на [[1944]] г. – между [[Партизанска бригада „Чепинец“|отрядите Чепинец]] и [[Партизански отряд „Анещи Узунов“|Анещи Узунов]]. През [[1950]] г. е открито и селско училище до четвърти клас, носещо името на [[Никола Вапцаров]], като в сградата се е намирал и магазинът, а през [[1999]] г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.

Населението на селото еизповядва съставено[[ислям]]а. отПоради 100%този факт местното население бива наричано [[Помаци|българомохамедани]], изповядващичийто [[ислямРоден език|майчин език]] е [[Български език|българският]]а. В селото има [[джамия]], построена през [[1995]] г.

* Традиционен събор на селото (след края на сенокоса<ref>1. Косене на [[трева]] за [[сено]]; коситба. 2. Времето, когато се коси.</ref>). Отменен след като присъединиха село Побит камък към новата община Сърница 🙄😒