Основният източник за събитията – [[Помпей Трог]] (преразказан от друг древноримски автор – [[Марк Юниан Юстин|Юстин]]), сочи, че битката е предхождана от келтско пратеничество в стана на Антигон. Привидно пратениците идват, за да изнудят Антигон да се откупи, Зноно истинската им цел е да разузнаят за противника си. Привлечени от големите богатства в противниковия лагер, една нощ келтите го нападат, но го заварват напълно изоставен. Предвидил какво ще се случи, Антигон скрива навреме войниците си в близка гора. Келтите се впускат да грабят товара на корабите му, изтеглени на брега. Тогава, според Юстин, те са изненадани от моряците и част от войниците, избягали тук с жените и децата си. „''Клането'' (над тяхкелтите) ''бе такова, че вестта за тази победа осигури на Антигон мир не само от страна на галите, но и от страна на другите му варварски съседи''“.<ref>[http://www.tertullian.org/fathers/justinus_05_books21to30.htm Епитом на Помпей Трог], книга ХХV, глава І-ІІ. В: Watson, John Selby. Justin, Cornelius Nepos and Eutropius. London, George Bell and Sons, 1886. Посетен на 22.07.2020.</ref>
Изследователите от по-ново време тълкуват тази информация различно. Според [[Уилям Тарн]] келтите стават жертва на предварително устроена засада, при която Антигон Гонат използва жаждата им за плячка, а лагера си – за примамка.{{hrf|Tarn|1913|165}} Други изследователи смятат победата на Гонат за щастлива случайност, продиктуванарезултат от желанието на войниците му да спасят имуществото си.<ref>{{cite book | last = Делев | first = Петър | title = Лизимах | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | year = 2004 | pages = 276-277}}</ref>
