Разлика между версии на „Елизабет Вителсбах“

м
вътр. препратки, форматиране; форматиране: 5x тире-числа, 3x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (-състоява +състои))
м (вътр. препратки, форматиране; форматиране: 5x тире-числа, 3x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor))
 
}}
 
'''Елизабет Вителсбах''' ({{lang|de|Elisabeth von Bayern}}, * около [[1227]] в [[Траусниц|замък Траусниц]], [[Ландсхут]], † [[9 октомври]] [[1273]] в замъка [[Грайфенбург|„Грайфенбург“]], [[Тирол (графство)|Тирол]]) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).
[[Файл:Stams-stift-gruft-meinhard-elisabeth.jpg|мини|Статуя на Елизабет и Майнхард II]]
'''Елизабет Вителсбах''' ({{lang|de|Elisabeth von Bayern}}, * около [[1227]] в [[Траусниц|замък Траусниц]], [[Ландсхут]], † [[9 октомври]] [[1273]] в замъка [[Грайфенбург|„Грайфенбург“]], [[Тирол (графство)|Тирол]]) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и Тирол (1259 – 1273).
 
== Ранен животБиография ==
=== Произход ===
Родена е около [[1227]] в замъка [[Траусниц]], [[Ландсхут]], Бавария. Елизабет е най-възрастната дъщеря на [[Ото II (Бавария)|Ото II Вителсбах]] (1206 – 1253), [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]] (1201 – 1267) от фамилията [[Велфи]].
 
=== Кралица на Свещената Римска империя, Сицилия и Йерусалим ===
Баща ѝ е поддръжник на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията [[Хоенщауфен]] – [[Конрад IV]] (1228 – 1254). Сватбата им се състои на 1 септември 1246 г. във [[Фобург|Фобург на Дунав]] и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - – [[Конрадин]] (25 март 1252 – 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
 
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от [[малария]] през 1254 г. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и [[Отлъчване от църквата|отлъчва]] син ѝ [[Конрадин]] от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
== Бракове и смърт ==
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от [[малария]] през 1254 г. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ [[Конрадин]] от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
 
=== Графиня на Гориция и Тирол ===
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея [[Майнхарт II]] (1238 – 1295) от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.<ref>Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol.'' In: Karl-Heinz Rueß: ''Frauen der Staufer.'' 2006, S. 151–170, hier S. 157–158, ([http://www.mgh-bibliothek.de/dokumente/a/a139168.pdf Digitalisat (PDF; 1,17 MB)]).</ref>
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея [[Майнхарт II]] (1238 – 1295) от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца.
 
=== ПотомствоСмърт ===
През 1259 г., Елизабет сеумира женина за[[9 близо 11 г. по-младия от неяоктомври]] [[Майнхарт II1273]] (1238г. в 1295) от родзамъка [[МайнхардиниГрайфенбург]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в [[Цистерциански орден|цистерианския]] манастир ''Щамс'' в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.<ref>Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol.'' In: Karl-Heinz Rueß: ''Frauen der Staufer.'' 2006, S. 151–170151 – 170, hier S. 157–158157 – 158, ([http://www.mgh-bibliothek.de/dokumente/a/a139168.pdf Digitalisat (PDF; 1,17 MB)]).</ref>
Най-голямата ѝ дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабета Тиролска|Елизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Херцогство Австрия|Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата ѝ дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът ѝ [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].
 
== Деца ==
[[Файл:Stams-stift-gruft-meinhard-elisabeth.jpg|мини|Статуя на Елизабет и Майнхард II]]
От първия брак с Конрад IV:
* [[Конрадин]] (1252 – 1268), херцог на [[Швабия (Бавария)|Швабия]], последният легитимен Хоенщафер.
 
От втория брак с Майнхард II:
 
* Алберт II, граф на Тирол († 1292);
* Агнес († 14 май 1293), омъжва се през 1286 г. за маркграф [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I фон Майсен]] (1257 – 1323);
* [[Елизабета Тиролска]] (1262 – 1313), омъжва се през 1276 г. за немския крал [[Албрехт I (Германия)|Албрехт I]] (1255 – 1308), херцог на [[Херцогство Австрия|Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя;
* [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] (1265 – 1310), граф на Горица и Тирол, херцог на [[Каринтия]] и [[Карниола|Крайна]];
* [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]] (1270 – 1335), херцог на Каринтия, херцог/маркграф на Крайна, граф на Тирол, от 1306 г. [[крал]] на [[Бохемия]] и титулиран крал на [[Полша]];
* Лудвиг († 1305).
 
 
== Литература ==
* Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol''. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170151 – 170.
* Marita A. Panzer: ''Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie''. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–2111 – 21.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Elisabeth von Bayern (1227–12731227 – 1273)|Elisabeth of Bavaria}}
* {{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/wittel/wittel1.html#EO2 |title= A listing of descendants of the Wittelsbach family |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}