Дзин (265 – 420): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ShockD премести страница „Дзин (265-420)“ като „Дзин (265 – 420)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{към пояснение|Дзин|Дзин}}
{{Исторически държави
Line 9 ⟶ 8:
|край = 420
|континент = [[Азия]]
|столица = [[Луоян]] (265- – 311)<br/>[[Чанан]] (312- – 316)<br/>[[Дзиенкан]] (317- – 420)
|език = [[Китайски език]]
|религия = [[Будизъм]], [[даоизъм]], [[конфуцианство]], [[китайска народна религия]]
Line 17 ⟶ 16:
|длъжност1 = [[Китайски император|Император]]
|управляващ_длъжност1 = [[Дзин У]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 265- – 290
|управляващ_длъжност1a = [[Дзин Гун]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 419- – 420
|събития = Основаване
|събитие-дати = 265 г.
Line 35 ⟶ 34:
}}
 
'''Дзин''' ({{lang|-zh-ип|晉|Jìn}}, {{IPA|[tɕîn]}}) е [[китай]]ска [[Китайски династии|династия]], оглавявала [[държава]] в [[Източна Азия]] от 265 до 420 година.
 
Началото на държавата Дзин е поставено през 265 година, когато [[Съма Йен]], влиятелен аристократ от северната част на [[Хънан]], завзема властта в [[Цао Уей]], обявявайки се за император под името [[Дзин У]]. До 280 година той унищожава и [[Източна У]], слагайки край на периода на [[Трите царства]] и обединявайки Китай за пръв път след края на династията [[Хан (династия)|Хан]] през 220 година.
 
В началото на IV век империята Дзин изпада в тежка криза и Северен Китай е завзет от няколко новообразувани държави – [[Шестнайсетте царства]], повечето от които се управляват от [[Петте варварски народа|некитайски династии]]. Дзин успяват да се задържат в Южен Китай, като през 317 година преместват столицата си в [[Дзиенкан]] - – периодите преди и след това събитие се наричат [[Западна Дзин]] и [[Източна Дзин]].
 
През 420 година висшият сановник на Дзин [[Лю Сун У|Лю Ю]] се обявява за император, като унищожава империята Дзин и поставя началото на династията [[Лю Сун]] и периода на [[Южни и северни династии|Южните и северни династии]].
 
== История ==
=== Предистория ===
Под властта на [[Цао Уей]], която управлява северните части на Китай през периода на [[Трите царства]], се издига кланът Съма. Най-известен негов член е [[Съма И]], който извършва преврат срещу регента [[Цао Шуан]]. След смъртта на Съма И, най-големият му син, [[Съма Шъ]], поема властта. След като умира през 255 г., тронът е наследен от по-малкия му брат, [[Съма Джао]], който подпомага интересите на клана си като потушава бунтове, покорява [[Шу Хан]] и пленява [[Лю Шан]] през 263 г. Амбициите му за трона остават пословични в Китай, но той умира през 265 г., преди да успее да ги осъществи.
 
=== Основаване ===
Династията Дзин е официално основана през 266 г. от [[Съма Йен]], който посмъртно става известен като император У. Той принуждава [[Цао Хуан]] да абдикира, но му позволява да живее достойно като принц на Чънлю и го погребва с имперска церемония. Дзин покорява [[Източна У]] през 280 г. и обединява китайската държава. Все пак, периодът на единствено се оказва кратък, тъй като много скоро страната е отслабена от корупция, политически смут и вътрешни конфликти. Синът на Съма Йен, Джун, посмъртно известен като император Хуей, пък е роден инвалид е неспособен да управлява.
 
=== Упадък ===
Борбата за наследството на императора през 290 г. води до опустошителната [[Война на осемте князе]]. След това, вече отслабената династия потъва във въстанието на [[Петте варварски народа|некитайски династии]] и губи контрол над северните части на страната. Голям брой китайци започват да търсят убежище на юг от [[Джунюен]]. Столицата на Дзин, [[Луоян]], е превзета от [[Лю Цун]] през 311 г. [[Съма Чъ]], посмъртно известен като император Хуай, е пленен и по-късно екзекутиран. Наследникът му, [[Съма Йе]], посмъртно известен като император Мин, е заловен в [[Чанан]] през 316 г. и също е екзекутиран.<ref name=Rene/><ref name="britannica"/>
 
=== Източна Дзин ===
Остатъците от дзинското дворянство побягват на югоизток и възстановяват правителството си в Дзиенкан (днес на територията на [[Нанкин]], [[Дзянсу]]). Съма Жуей, който е господар на областта Ланя, се възкачва на престола през 318 г., а посмъртно става известен като император Юен.<ref name=Rene>{{Cite book |last=Grousset |first=Rene |title=The Empire of the Steppes |publisher=Rutgers University Press |year=1970 |isbn=978-0-8135-1304-1 |pages=[https://archive.org/details/empireofsteppesh00prof/page/56 56 – 57] |url=https://archive.org/details/empireofsteppesh00prof/page/56 }}</ref> На север, [[Шестнайсетте царства]] оспорват легитимността на режима му и наричат цялата му държава Ланя.
 
Първоначално, южняците се противопоставят на новия владетел, дошъл от север. Обстоятелствата принуждават императорите на Източна Дзин да зависят както от месните, така и от новодошлите дворянски кланове. Няколко от имигриралите кланове са много дейни и се въвличат в националните дела. Докато императорите на Източна Дзин се оказват с ограничена власт, напрежението между местните и имигриралите дворяни расте.
 
Макар да е поставена цел за възстановяване на загубените северни земи, параноята в императорското семейство и низът от спорове за трона води до загубата на подкрепата на много от държавниците. Военни кризи и бунтове на генералите Уан Дун и Су Дзюн тормозят Източна Дзин през 104-те години на съществуването ѝ.
 
След масовата миграция на китайци от северните райони, южният регион на Китай става най-населеният в областта.<ref>{{cite book |title=Historical Atlas of the Classical World, 500 BC--AD 600|url=https://books.google.com/?id=SOzKGAAACAAJ |year=2000 |publisher=Barnes & Noble Books |isbn=978-0-7607-1973-2|page=2.25}}</ref><ref>{{cite book |last1=Haywood |first1=John |last2=Jotischky |first2=Andrew |last3=McGlynn |first3=Sean |title=Historical Atlas of the Medieval World, AD 600 – 1492 |url = https://books.google.com/?id=YQMUNgAACAAJ |year=1998 |publisher=Barnes & Noble |isbn=978-0-7607-1976-3 |page = 3.21}}</ref> От потомците на тези пришълци се оформя нова китайска аристокрация.<ref>Nicolas Olivier Tackett, [http://history.berkeley.edu/sites/default/files/slides/Dissertation.pdf The Transformation Of Medieval Chinese Elites (850 – 1000 C.E.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304220551/http://history.berkeley.edu/sites/default/files/slides/Dissertation.pdf |date=4 март 2016 }} p. 81.</ref> Източна Дзин възстановява единството си, след като през 383 г. е изправена пред нахлуването на [[Ранна Цин|Ранната Цин]].
 
=== Крах ===
[[Хуан Сюен]] узурпира престола и променя името на династията на Чу. Той е свален от власт от император Лю Ю, който възстановява дзинската власт. Докато цивилната администрация страда, избухват бунтове, предвождани от Сун Ън и Лу Сюн. Западна Шу става независимо царство под ръководството на [[Цяо Дзун]]. На север, [[Северна Лян]], последното от Шестнайсетте царства, е покорена от [[Северна Уей]] през 439 г., с което започва период на [[Южни и северни династии|Северните династии]]. През 420 г. Съма Дъуън абдикира в полза на Лю Ю, който се провъзгласява за владетел на нова династия – [[Лю Сун]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/topic/Jin-dynasty-China-AD-265-316-317-317-420 |title= Jin dynasty |publisher= Encyclopædia Britannica |date=21 април 2011 |accessdate=23 юли 2020}}</ref> На следващата година Съма Дъуън е удушен с чаршаф.
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Дзин (265-420)| ]]