Джузепе Верди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 65:
[[Файл:Arena di Verona-AIDA-trumpeters in Act 2.jpg|мини|Тромпетите от второ действие на Аида на представление във [[Верона]]]]
[[Файл:Villa Verdi at Sant'Agata-1859-65.jpg|upright=1|мини|дясно|Вилата на Верди в Sant'Agata, Както е изглеждала между 1859 и 1865 г.]]
От [[1850]] г. започва нов период в творчеството на Верди. След написването на [[Стифелио]] (1850 г.), в която се разказва за провала на брака на жената на евангелистки свещенник, следват „''[[Риголето]]''“ (либрето Пиаве) от 1851 г. „''[[Трубадур (опера)|Трубадур]]''“ от 1853 г. (либрето Салваторе Камарано) и „''[[Травиата]]''“ (либрето Пиаве) от 1953 г. Последните три опери са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма и се считат за популярна трилогия. Те са считани за един от върховете в творчеството на Верди, който налага една нова музикално-естетическа концепция. Тези произведения утвърждават световната слава на Верди и до днес са едни от най-често изпълняваните негови произведения, както и общо изпълнявани оперни произведения. Други опери на Верди са „''[[СимонеСимон Боканегра]]''“, „''[[Сицилиански вечерни]]''“,"''[[Бал с маски]]''", „''[[Силата на съдбата]]''“, „''[[Дон Карлос (опера)|Дон Карлос]]''“.
 
За откриването на Суецкия канал и операта в Кайро, от Верди е поискано да направи един химн. Тъй като това не е направено, през ноември 1869 г. операта в [[Кайро]] е открита с изпълнението на „Риголето“ на Верди и няколко дни по-късно е открит [[Суецки канал|Суецкият канал]]. Египетският вицекрал [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил паша]] пожелава за следващия сезон от една нова опера от Джузепе Верди, която да бъде на египетска тема.
През това време известният египтолог и управител на египетското антично наследство, Аугуст Мариет, живеещ в Кайро, разработва идеята за либретото на Аида. Идеята е за опера, развиваща се в стария Египет. Той изпраща тази идея на предишния либретист на Верди и менджермениджер на ПарежкатаПарижката опера. След изпращането на проекта за либретото на Верди, заедно с намека, че ще го изпрати в противен случай на Вагнер, в крайна сметка Верди се съгласява да започне работа по операта. За работата си, Верди се договаря да получи хонорар от 150,000 златни франка, най-високият хонорар за композитор до този момент. При създаването на музиката, Джузепе Верди заявява специално за триумфалния марш за оркестъра на сцената, създаването на специални тромпети, така наречените Аида–тромпети. През 1870 г. Верди създава [[Аида]], като премиерата трябва да бъде през ноември 1870 г. Поради [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] и останалите в Париж костюми и декори, премиерата се извършва едва през декември 1971 г. и преминава с огромен успех.
 
През 1874 г. по случай първата годишнина на своя приятел Алесандро Мандзони, Верди изпълнява своето най-значимо произведение извън оперното изкуство, а именно „''[[Реквием (Верди)|Реквием]]''“, посветен на поета [[Алесандро Мандзони]]. Преди това създава и своя струнен квартет в ми-миньор.