Георги Тамбуев: Разлика между версии

От 1973 г. Тамбуев работи във вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“. Материалите му за този вестник са изпълнени с духа на новосъздаващата се в България разследваща журналистика. Еталонни са разследванията за вещите лица, „Сравнението“ както и „Кой губи от спечелените дела“. Критичният пласт в материалите на Тамбуев е толкова силен, че хората с власт, подобно на случаят по изборите от младежките му години, са считали, че тези творби са написани по изискване на хора с още по-голяма власт. Но един ден самият Тодор Живков разсейва тази заблуда. Лично той обвинява Георги Тамбуев в липса на класов подход и в провокация на комунистическите идеи и марксистко-ленинските принципи. Повод за това става поредицата „Корупция, облечена във власт“, която през 1987 г. се появява на страниците във вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“ „Корупция, облечена във власт“ предизвиква истинско брожение. Текстът доказва, че корупцията обхваща цялата държава и то по вертикалата от горе надолу.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://corruptionbg.com/Korupciqta-v-sudebnata-vlast#_ftn1|заглавие=Корупцията в съдебната власт|автор=Христо Христов|фамилно_име=Христов|първо_име=Христо|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=25.06.2020|цитат=Типичен пример за корупция в съдебната система преди 10 ноември 1989 г. е разкриването на корупционни практики в районната прокуратура в Етрополе от тогавашния журналист Георги Тамбуев, работещ във вестник „Труд“, а след това и в партийния орган „Работническо дело“ (дн. вестник „Дума“). През 1987 г. той публикува статиите „Корупция, облечена във власт“ и „Власт, облечена в корупция“, обект на които са корупционните практики на районния прокурор на Етрополе. Материалите са подготвени с помощта на Министерството на вътрешните работи (МВР), а авторът им дори получава грамота от министерството. Публикациите обаче предизвикват гнева на висшето партийно ръководство, в резултат на което журналистът е уволнен и изключен от БКП, на която е член. МВР изпраща свой служител в дома му, за да прибере дадената му по-рано грамота. След 10 ноември 1989 г. Тамбуев е реабилитиран.}}</ref> Корупционните механизми се задействат от най-високата власт и стигат до най-малкото селище. Тази истина в онези години се е считала за абсолютна ерес. Тамбуев е изключен от [[Българска комунистическа партия|БКП]] и уволнен от партийния орган „[[Работническо дело]]“. Вестник, в който съвсем наскоро е бил назначен заради изключителния анализ на фактите в материала „Корупция, облечена във власт“. Отнемат грамотите и отличията, получени за професионалната му дейност. Но не успяват да заличат името му пред голямата маса хора от всички класи и съсловия, които застават в защита на Тамбуев. Точно това го спасява от наказателно преследване. До този момент в обществото доминира диктаторско подчинение и подобно поведение от страна на хората е изненадващо и едновременно с това обезпокоително за властниците. В тази атмосфера на низвергнат от властите дисидент и обичан от хората журналист Тамбуев описва премеждия си в едноименатаедноименната книга „Корупция, облечена във власт“.

Статията излиза последователно в четири броя на вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“ през юни 1987 г. Обект на разследването на Тамбуев са злоупотребите на етрополския прокурор Григор Михайлов и сестра му Яна Енева, които при наличието на живи и работоспособни родители са незаконно осиновени (двамата са на възраст между 17 и 20 години) от Яна Михайлова – почти седемдесет годишна вдовица на активен борец против фашизма. Осиновяването на Григор и Яна им гарантира достъп до привилегии на семейство, чийто членове са били активни борци против фашизма и убити в съпротивата. По този начин Григор Михайлов си осигурява прием в [[Софийски университет|Софийска университет]] без изпит и солидно влияние, с което по-късно става районен прокурор в [[Етрополе]], където неформално ръководи града като феодал. Злоупотребите на Григор Михайлов и Яна Енева (заместник-ръководител на Районната Потребителска Кооперация (РПК)) включват и търговски измами, незаконно строителство на къща, облагодетелстване с обществени ресурси за лична изгода, злоупотреба с прокурорска власт с цел освобождаване на обвиняеми, които в последствиевпоследствие работят за семейството и манипулиране, натиск и сплашване на длъжностни служители на [[Министерство на вътрешните работи на България|МВР]]. Григор Михайлов също така има солидни връзки – зад него стоят лица от висшата номенклатура като [[Митка Гръбчева]], първият секретар на ОбщинскиятОбщинския комитет и заместник-началникът на милицията в [[Етрополе]]. Сестра му пък като заместник-ръководител на РПК осигурява прикритие за търговските злоупотреби. Всички тези дейности и отношения осигуряват на семейството апартамент, вила, голяма къща, нова лека кола и екскурзии в чужбина – все неща, които обикновените хора по онова време трудно могат да постигнат.<ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Корупция, облечена във власт|year=1999|publisher=Христо Ботев|isbn=954-445-606-6|pages=147 – 149; 180 – 184, 188 – 195}}</ref>