Разлика между версии на „Катерина Корнаро“

104 байта изтрити ,  преди 3 месеца
м
Премахнати редакции на Melanita (б.), към версия на Vodenbot
м (форматиране; форматиране: 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor))
м (Премахнати редакции на Melanita (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
 
| управление = [[26 август]] [[1474]] – [[26 февруари]] [[1489]]
| регент на = Жак III дьо Лузинян
| регентство = [[28 август]] [[1473]] – [[26 август]] [[1474]]
| коронация =
| пълно име = Катерина-Венета Корнаро
| място на раждане = [[Венеция]]
| починал = [[10 юли]] [[1510]]
| място на смъртта = [[Венеция]]
| погребан = църква „Свети Салвадор“, [[Венеция]]
| предшественик = Жак III дьо Лузинян
| потомство = Жак III дьо Лузинян
| общомедия = Caterina Cornaro
}}
'''Катерина Корнаро''' ({{lang|el|Αικατερίνη Κορνάρο}}; {{lang|it|Caterina Cornaro}}) е [[Република Венеция|венецианска]] [[аристократ]]ка, последната кралица на [[Кипърско кралство|Кралство Кипър]], омъжена за [[Жак II де Лузинян]] (Жак Копелето), крал на [[Кипър]], [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]], и [[Армения]]. С този брак тя му осигурява така необходимия за страната съюз с Венеция.<ref name="Brit">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/137873/Caterina-Cornaro Encyclopedia Britannica/Caterina Cornaro]</ref>
 
== Произход ==
Историята на фамилията на Катерина достига до древния [[Патриций|патрициански]] род [[Корнелиус (род)|Корнелиус]] и съществува над хиляда години. Състои се от няколко големи богати [[клан]]а, към които спада и [[падуа]]нският клон Сан Касиано. Неговите представители пристигат и се заселват във Венеция по време на основаването на [[Венецианската република]]. Катерина произхожда от един от клоновете на този клан.<ref name="Росси1">{{икона|ru}} [http://www.monsalvat.globalfolio.net/rus/dominator/kornaro/rossi_kornaro/index.php Историко-искусствоведческий портал „Монсальват“/Галина Росси/Екатерина Корнаро Венета – последняя королева Кипра/стр.1]</ref>
 
Марко Корнаро, бащата на Катерина, е влиятелен венециански аристократ и [[дипломат]], [[рицар]] на [[Свещената Римска империя]], чиито финансови и търговски интереси се простират по цялото [[Средиземноморие]]. Услугите му като дипломат често се ползват от Венецианското правителство.<ref name="Росси1"/> През [[1444]] той се жени за Фиоренца Криспо, гръцка принцеса, дъщеря на владетеля на [[Сирос]] [[Николас Криспо]], и правнучка на Йоан Комнин, император на [[Трапезундската империя]].<ref name="Barrett">{{икона|en}} [https://books.google.bg/books?id=woz5J4zTBzYC&pg=PA28&lpg=PA28&dq=Catherine+Cornaro+Family&source=bl&ots=O5OLNQgN5X&sig=fUb7qkTHLE3vXYvzrUZk90trbqo&hl=en&sa=X&ei=6LPKVNGJCsHYywPP6oLYBQ&ved=0CCcQ6AEwATgK#v=onepage&q=Catherine%20Cornaro%20Family&f=false Debra Barrett-Graves/Queenship and Power/The Emblematic Queen]</ref> В семейството се раждат шест6 дъщери и двама сина – Катерина, Виоланта, Корнелия, Мариета, Бянка, Лучия, Лука и Джорджо.<ref name="Росси1"/><ref name="Barrett"/>
 
Фамилията Корнаро дава на Венецианската република четирима [[дож]]и, включително [[Марко Корнаро]], прадядо на Катерина. Нейните членове имат близки търговски отношения с Кипър, където ръководят част от добива на [[мед]] и производството на [[захар]].<ref name="Barrett"/>
 
== Детство ==
Катерина Корнаро е родена на [[25 ноември]] [[1454]] година, в деня на [[Света Екатерина]], в потомствения дворец [[Сан Касиано (дворец)|Сан Касиано]], разположен на брега на величествения [[Канал Гранде|Канале Гранде]] във [[Венеция]].<ref name="Росси1"/>
 
Възпитавана е в традициите на богатите венециански фамилии от онова време. В съответствие с тях се облича скромно и не носи никакви накити, освен златен кръст. Излиза само за да отиде в църквата, покрита от глава до пети с бяла дреха, наричана ''фацуоло'', и задължително придружена от по-възрастна дама. На 10-годишна възраст е изпратена в [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] манастир „Света Урсула“ в [[Падуа]], в който се обучават момичета от висшето съсловие.<ref name="Росси1"/>
 
На 10-годишна възраст е изпратена в [[Бенедиктински орден|бенедиктинския]] манастир „Света Урсула“ в [[Падуа]], в който се обучават момичета от висшето съсловие.<ref name="Росси1" />
 
== Кипър през 15 век ==
През юли [[1468]] година във Венеция пристига представител на кипърския крал Жак II дьо Лузинян, за да иска ръката на Катерина за своя [[суверен]]. Връзката между двете фамилии датира още от 1366 година, когато Федерико Корнаро предоставя на [[Петър I Кипърски]] кредит и впоследствие става основен кредитор не само на кралския дом на [[Лузинян]]ите, но и на много кипърски аристократи и земеделци. За тези си заслуги той получава от владетеля потомствено рицарско звание и обширни владения на острова.<ref name="Росси1"/>
 
През [[1461]] година, в крайно сложна ситуация, кипърският престол се заема от 22-годишния Жак II дьо Лузинян. Държавата е разрушена от [[гражданска война]], съсипана от глад, [[чума]] и тежкия ежегоден данък, който трябва да се плаща на [[мамелюкски султанат|египетския султан]]. Римският [[папа]] отказва да признае Кипър като самостоятелно кралство, което влияе зле на отношенията с другите държави. В същото време доведената сестра на Жак, Шарлота, бяга от Кипър и се готви да завземе престола с помощта на чужди държави. В тази тежка обстановка младият крал разчита на постоянната финансова подкрепа от чичото на Катерина, който му отпуска огромни суми в злато.<ref name="Росси1"/>
 
== Годеж и брак ==
[[Файл:Cyprus Royal Wedding.jpeg|ляво|мини|300п|Сватбата на Катерина и Жак II]]
При една от срещите на двамата мъже, Жак вижда [[Миниатюра (живопис)|миниатюра]] с портрета на Катерина, остава очарован от красотата ѝ и решава да я направи своя съпруга и кралица на Кипър, още повече това съвпада с интересите на острова. [[Сенат]]ът на Венеция възприема неговото предложение като важно държавно дело и се отнася към Катерина не само като към дъщеря на Марко Корнаро, но и като представителка на Венецианската република. Катерина официално е обявена за дъщеря на [[Свети Марко]], покровителя на Венеция, и получава ново име – Катерина-Венета. Това решение на сената е обявено веднага след предложението за брак на Жак II.<ref name="Росси1"/>
 
 
== Управление на Жак II де Лузинян ==
[[Файл:James II of Cyprus.jpeg|мини|200п|Жак II де Лузинян]]
Жак II дьо Лузинян управлява Кипър разумно и с желязна ръка. Използва огромните заеми, които е взел, за закупуване на зърно за гладуващия народ, за медицинска помощ по време на чумната епидемия, за построяване на кораби и [[крепост]]и, които да защитават острова. Успешно въвежда и прилага най-новите постижения в [[корабостроене]]то. Създава училища, в които много киприоти получават [[образование]], съответстващо на стандартите на това време и освен гръцки, изучават [[френски език|френски]], [[италиански език|италиански]], [[латински език|латински]] и [[арабски]] езици. С отговорното си управление той успява постепенно да превърне Кипър в една просперираща [[ренесанс]]ова държава. В очите на своите съвременници Катерина въплъщава влиянието на фамилията Корнаро върху кралството, което тя всъщност избягва да проявява. С течение на времето Катерина получава уважението на кипърци като разумна и хуманна кралица, покровителка на изкуствата.<ref name="Barrett"/>
 
 
== Регент на Жак III дьо Лузинян ==
[[Файл:Muzei Leventis-Caterina Cornaro.jpg|ляво|мини|250п|Катерина Корнаро, гравюра на художника Кристиан Готфрид Шулце – [[Общински музей Левентис (Никозия)|Общински музей Левентис]], Никозия]]
Почти два месеца след смъртта на краля, на [[28 август]] 1473 година, Катерина ражда сина си Жак III дьо Лузинян, наследник на трона. Радостното събитие се празнува от народа в продължение на три дни. На възраст от няколко месеца, момчето е коронясано за крал на Кипър, Йерусалим и Армения.<ref name="Росси2"/> За регенти са определени Катерина и нейните чичовци Андреа Корнаро и Марко Бембо.<ref name="History">{{икона|en}} [http://www.cypnet.co.uk/ncyprus/history/lusignan/4caterina.htm Cyprus History/Lusignan Period/The Reign of Queen Caterina Cornaro/page 11 – 28]</ref>
 
 
„Народното възмущение“ се ръководи от група висши сановници, бивши приближени на краля, между които и архиепископът на Кипър. Те започват сложна и опасна игра, целта на която е да се предотврати пълното завземане на Кипър от венецианците. Беззащитната и потънала в скръб 19-годишна кралица търпеливо очаква освобождението си с помощта на Венецианската република, въпреки че знае, че единствена преграда срещу венецианското завладяване на Кипър остава синът и Жак III.<ref name="Росси2"/>
 
[[Файл:Caterina Cornaro by durer.jpg|мини|Албрехт Дюрер – портрет на Катерина Корнаро]]
На 31 декември 1473 година, узнавайки за приближаването на целия средиземноморски флот на Венеция, бунтовниците бързо напускат страната и намират убежище в крепостта на [[хоспиталиери]]те на остров [[Родос]]. Този бунт дава прекрасен предлог на Венецианската република да завземе Кипър „в името на безопасността и свободата“. В чест на своята „освободителна“ мисия адмирал Пиетро Мосиниго устройва голям военен парад във Фамагуста, на който Катерина му предава златния [[щит]], украсен с [[герб]]а на Лузиняните. Така венецианците фактически завземат страната, установяват свои гарнизони на острова и раздават всички по-важни административни постове на свои хора.<ref name="Росси2"/>
 
Венециански гарнизони и командири са въведени в крепостите на острова, и всички онези, които са враждебно настроени към Венеция или е вероятно да причинят неприятности, включително привържениците на покойния цар, са отстранени и изпратени в изгнание. Катерина остава кралица на Кипър в продължение на петнадесет години, но няма никаква реална власт, тъй като всички основни служби в царството са в ръцете на венецианците.<ref name="History"/>
[[Файл:Caterina Cornaro by durer.jpg|мини|200п|Албрехт Дюрер – портрет на Катерина Корнаро]]
 
[[Файл:Gentile Bellini 002.jpg|мини|200п|Портрет на Катерина от Джентиле Белини]]
„В помощ на кралицата“ венецианският сенат назначава двама [[Консул (Древен Рим)|консули]] и един управител, чиито пълномощия включват командването на войската, контролът над всички административни учреждения и управлението на финансите. Цялата изпълнителна власт се съсредоточава в техни ръце, въпреки че формално всички разпореждания се издават от името на кралицата.<ref name="Росси2"/>
 
 
== Абдикация ==
[[Файл:Gentile Bellini 002.jpg|мини|Портрет на Катерина от Джентиле Белини]]
Венецианската република назначава нови консули и нов управител в Кипър, с още по-големи пълномощия, а Катерина е принудена да приеме наложения ред, ако иска да продължи да бъде кралица.<ref name="History"/> Ухажвана е от сина на неаполитанския крал и от султана на Египет, като и двамата се стремят към управлението на Кипър.<ref name="Barrett"/> Катерина не спира да търси изход от създалото се положение. В продължение на над 3 години нищо не се променя, но през 1478 година в Европейските кралски дворове започва да се говори за предстоящия брак на Катерина с неаполитанския кралски син Алфонсо, отдавнашен враг и конкурент на Венеция.<ref name="Росси3"/> Правителството във Венеция се опасява, че ако се омъжи, тя може да роди нов наследник на трона. Има опасност и кралицата да оглави бунт срещу венецианските си съветници и да си възвърне властта над острова с помощта на кипърците, Неапол и султана на Египет.<ref name="History"/>
 
 
== Последни години ==
[[Файл:Castello della Regina Cornaro Asolo.jpg|ляво|мини|300п|Замъкът на Катерина в Азоло]]
Катерина Корнаро се завръща във Венеция на 14 май 1489 година, а фамилията ѝ се заема с управлението на Кипър, като представител на Венецианската република.<ref name="Barrett"/> Тя получава правото да запази титлата си на кралица и прекарва остатък от живота си в отреденото ѝ владение [[Азоло]], графство на територията на днешна [[Италия]].<ref name="Дневник">[http://www.dnevnik.bg/sviat/2006/03/13/202583_katerina_kornaro_prodava_kipur_na_veneciia/ „Дневник“, брой 137/Катерина Корнаро продава Кипър на Венеция]</ref>
 
Катерина превръща мястото в един от най-известните центрове за образование и изкуство по време на [[Ренесанс]]а<ref name="Brit"/> и пренася в него артистичния вкус на Кипър. На това идилично място тя организира център за стимулиране на изкуствата и Академия по [[хуманизъм]], наречена ''Civilta di villa'', която след смъртта ѝ е преместена във Венеция.<ref name="Barrett"/>
 
[[Файл:San Salvador Interno - Tomb of Caterina Cornaro.jpg|мини|Гробът на Катерина Корнаро в църквата „Свети Салвадор“, Венеция]]
Кани в замъка си много [[поет]]и и [[художници]]. Посещава я поетът [[Пиетро Бембо]], който в края на века с нейно спонсорство пише поемата ''„Gli Asolani“'', разказваща за фиктивен форум в Азоло, проведен от [[Платон]] и посветен на любовта. Домът ѝ е посещаван от художниците [[Джентиле Белини]], [[Албрехт Дюрер]], [[Лоренцо Лото]], [[Джорджоне]], [[Тициан]] и други. Много от тях рисуват нейни [[портрет]]и или цели картини, които днес имат историческо значение.<ref name="Barrett"/>
 
Малко преди смъртта си Катерина загубва имението си, защото в резултат на войната с Италия Венеция губи много територии, в това число и Азоло.<ref name="Росси3"/> Когато италианските войски завземат замъка ѝ, Катерина бяга във Венеция.<ref name="Росси3"/>
 
[[Файл:San Salvador Interno - Tomb of Caterina Cornaro.jpg|мини|200п|Гробът на Катерина Корнаро в църквата „Свети Салвадор“, Венеция]]
През април [[1510]] година става известно, че Катерина не само не е загубила надежда да си върне кипърския трон, но предприема и конкретни действия в тази насока. И по-малко от три месеца след това, тя внезапно получава силни болки в стомаха. Три дни по-късно, в 4 часа през нощта на 10 юли 1510 година, Катерина умира в покоите си в семейния дворец Сан Касиано, където е родена преди 56 години.<ref name="Росси3"/>