Топханенски акт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\.\] +].)
Ред 9:
Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. В средата на април княз Александър е назначен за османски управител на Източна Румелия.<ref name="stat85"/><ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | url = http://lib.sudigital.org/record/18954/files/SUDGTL-BOOK-2012-053.pdf | accessdate = 26.03.2016 | location = София | pages = 708-709}}</ref> Условията, при които е потвърдено [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], допринасят за вътрешнополитическата дестабилизация на Княжеството през пролетта и лятото на 1886. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) критикуват правителството за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия. Учредяването на комисията за ревизия на източнорумелийския устав в София води до допълнително отслабване на авторитета на княз Александър в навечерието на [[Деветоавгустовски преврат|Деветоавгустовския преврат]].{{hrf|Радев|1990|722-723, 728-730, 745}}
 
Макар де''de юреjure'' да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството (което увеличава площта си от 63 752 на 96 345 km<sup>2</sup><ref>Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878-1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 11, 86</ref>) и, въпреки изискванията на Берлинския договор и Топханенския акт, остава под управлението на българския княз без потвърждение на султана на всеки пет години.<ref>Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 77</ref> Статутът на областта е уреден окончателно 22 години по-късно с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването и признаването на независимостта на България]].<ref>Александров, Емил и др. История на българите. Том ІV: Българската дипломация от Древността до наши дни. София, Издателство „Знание“, 2003 ISBN 954-621-213-X, стр. 295</ref> Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през [[Балканска война|Балканската война]].
 
== Източници ==