Разлика между версии на „Грамофонна плоча“

м
Bot: Automated text replacement (-((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-р\2т\2); козметични промени
(#WPWP)
м (Bot: Automated text replacement (-((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-р\2т\2); козметични промени)
[[Файл:3 vinyl singles.jpg|мини|300px|Различни видове грамофонни плочи – 12, 10 и 7 инча]]
'''Грамофонната плоча''' е аналогов [[носител на информация]], най-често изработен от [[поливинилхлорид]], който се използва за репродуциране на [[звук]] от [[грамофон]]. Грамофонът е патентован от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Първите реални грамофонни плочи са създадени около [[1890]] година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 78 [[Оборот в минута|оборота в минута]]. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се [[шум]]ът, [[оборот]]ите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 [[оборот в минута|оборота в минута]] при дългосвирещите плочи, но с по-ниско изразен честотен диапазон. В рядка употреба на пазара съществуват и грамофонни плочи за аудиовъзпроизвеждане на 16 <sup>2</sup>/<sub>3</sub> оборота. Първите патенти на двуканален стереофоничен запис датират от 1931 година. Едва след Втората световна война обаче е започната по-интензивна работа в тази абласт.
[[FileФайл:12in-Vinyl-LP-Record-Angle.jpg|thumbмини|rightдясно|Типичен 12-инчов запис [[LP запис | Lp]].]]
{{listen
|filename=78tours.ogv|title=78&nbsp;rpm video
 
== Предимства и недостатъци ==
Недостатъците на грамофонните плочи са трудоемкото им производство, изискването за високо качество на материала и прецизна технология на производство, сравнително трудното съхранение (предпазване от запрашване, драскане, натиск, огъване и топлина), малката продължителност на записа – около 25 минути на страна при диаметър на плочата 300 mm, големите им размери, диаметър и маса. Известно е, че след 22-торото прослушване качеството на звука започва да се влошава. Освен това пра прослушване зукът често е съпроводен с паразитни шумове: изкривявания в честотната лента (съскане), пукане и шум, причинен от механичните части на грамофона (румпел).
 
Предимствата на плочите са издръжливостта, дълготрайността на записа при добро съхранение и просвирване на качествен грамофон („вечният“ звуконосител), добри динамични характеристики, добра [[честота|честотна]] лента на записа, приближаваща се до реалното звучене. През последните няколко години интересът към грамофонната плоча се завръща. Възражда се и производството на съвременни грамофони и грамофонни дози, които имат много по-добри качества и по-дълъг живот.