Уикипедия

Костен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп)
стил, енциклопедичност, препратки, източници
Ред 1:
{{без източници}}
{{към пояснение|Костен|Костен (пояснение)}}
 
Line 16 ⟶ 15:
 
== География ==
Село Костен отстои на 20 км източно от общинския център Сунгурларе. Землището на село Костен граничи с тези на съседните села [[Раклица]], [[Невестино]] и [[Климаш]], с което го свързва общински асфалтов път BGS2269 от мрежата на [[Републикански път II-73]]. Югозапазно от селото преминава железопътната линия Карнобат – Варна, без спирка в населеното място. Селото се намира в подножието на [[Карнобатска планина]], чиято най-висока точка връх Илийца (684 м) отстои на 1500 м от Костен. От връх Илийца в селото се спускат две реки, по течението на които са разположени каменни чешми. На север от селото се намират и други невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителноста (1,52% от горските територии в община Сунгурларе), обитавани от горски животни като [[дива свиня]], [[сърна]], множество птици и влечуги. Често срещани са отровните змии пепелянки.
Село Костен се намира в община Сунгурларе, Бургаско. Съседните му села са: Климаш (с асфалтов път), Раклица (с черен път), Невестино (с черен път). Притежава впечатляваща природа. Най-високата точка в близост е връх Илийца (684 м). На север от селото се намират невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителност, обитавани от горски животни, като глигани, сърни и елени, множество птици и влечуги. Често срещани са отровните змии пепелянки. От най-високия връх в Източна Стара планина, разположен източно от гр. Сливен /връх Илийца/ в селото се спускат две реки, по течението на които са разположени старинни каменни чешми. Водата е кристално чиста, студена и невероятно вкусна, особено ако се пие от [[менче]]. В недалечното минало благодарение на структурата на почвата, местните климатични условия, студените води на реките, обхванати в системи от напоителни вади и прочутото българско трудолюбие прославиха с. Костен с висококачествения фасул. Мнозина търсеха по земеделските пазари „мазен“ костенски боб. В подножието на планината отрудени селяни от ранно утро навлизаха в лозовите масиви. Отглеждаха се царевица, ечемик, жито, хмел, тютюн. На юг от селото в посока с. Сигмен има малък микроязовир, а край него чешма на повече от 200 години. В посока с. Климаш има голям язовир. Между двете села преминава железопътната линия Карнобат – Варна, сега леко отклонена през новите трансбалкански тунели, но старата жп линия прави красив завой, преди да поеме изкачването на планината, а шосейната връзка преминава под нея. Това бе един от първите тунели, който видях в живота си и си спомням буйните потоци вода, които нерядко го пълнеха до половина, при силните летни дъждове. Климатичните условия в района са доста сурови. Зимата е люта, особено в миналото, преди 40-50 години, снежни преспи затрупваха селото, къщи и дувари се скриваха в бялата покривка, обгръщаща ги като огромна бяла шатра. Височината на нагрупания сняг надминаваше човешки бой. Лятото често бе знойно, горещо, безводно, а когато заваляваха дъждове от дълбоките повече от 3-4 метра речни корита започваха да преливат води и да заливат цяло село.▼
 
Южно от селото е изграден микроязовирът Костен-152, попадащ в обсега на Източно-беломорски район за басейново управление - [[Пловдив]], в басейна на река [[Тунджа]]. Общата площ на земеделските земи в Костенското землище възлиза на 10488,5 дка.<ref>[http://www.sungurlare.org/images/novini/18/09/OUP/project.pdf ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ: НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО ООД, ГР.СОФИЯ]</ref> Структурата на почвата, местните климатични условия и напоителните системи вади благоприятстват отглеждането на [[лозарство|лозови масиви]], [[царевица]], [[ечемик]], [[жито]], [[хмел]], [[тютюн]] и производството на [[фасул]], станал популярен по земеделските пазари като „мазен костенски боб“{{източник||2020|07|25}}.
 
Според нето и бруто жилищни територии спрямо нормативите за различните видове населени места село Костен се класифицира като малко село. Пощенски станции има в почти всички населени места на общината, с изключение на селата [[Дъбовица]], [[Горово]], Костен, Климаш, [[Босилково]], Камчия, Завет. Прогнозата за икономическото развитие включва и Общинския план за развитие на община Сунгуларе за периода 2014-2020г. включва изграждане на исторически комплекс в с. Костен. Предвижда се обособяване на вилна зона с площ от 0,3 ха южно от селото, местност „Петкова чешма“.
== История ==
Късноантична крепост „Калето” е разкрита на 1.12 km северно по права линия от село Костен. Разположена е върху едноименното възвишение, под най- високия връх на Карнобатската планина- Илийца. Има неправилна форма, с широка страна на запад и стеснена на юг. Входът е разположен от юг. Северозападната стена е дълга 28 m, северната- 112 m и завършва с кула, източната- 14 m, южната- 116 m, като преминава в западна с дължина около 50 m. Крепостта е силно разрушена. Само по южната крепостна стена има отсечка с дължина 8 m и височина до 1 m. Градеж - лице от дялани камъни, споени с бял хоросан. Крепостта има и външен отбранителен пояс. Външния пояс обхваща крепостта от север, изток и отчасти от юг. Крепостната стена е широка 2 m. От източната страна има и крепостен ров. Крепостта е датирана към периода V-VII
Селото е огнище на българщината векове наред. Много популярна сред местните жители е историческата личност Софроний Врачански. В близост до микроязовира на пътя към с. Сигмен, до старинната чешма, е въздигнат паметник на поп Стойко Владиславов, по-известен като историческата личност Софроний Врачански – виден български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Всеотдайността му към обществените проблеми на българите го води през редица премеждия, едно от които – сагата с опита да бъде обесен на близка върба е увековечено не само в написаната от него първа автобиографична българска книга „Житие и страдания на грешния Софроний“, но и чрез този паметник.
век
 
През 1861 г. [[Софроний Врачански]], пръв последовател на делото на [[Свети Паисий Хилендарски]], свидетелства в своята хроника „Житие и страдания на грешния Софроний“ за селото като предстоятел на църквата му.<ref>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=167&WorkID=4641&Level=1 Житие и страдания грешнаго Софрония @ slovo.bg, посетен на 25 юли 2020]</ref>
 
== Културни и природни забележителности ==
Към обектите на културното наследство в община Сунгурларе в Костен се класифицират четири:
Първото килийно училище в Бургаска област е изградено в подножието на връх Илийца, скрито в горските дебри високо в планината.
* 95. Паметник на Софроний Врачански, исторически обект с местно значение, разположен на 2 км югоизточно от центъра на с. Костен;
* 96. Църква „Архангел Михаил”, художествен паметник. Костенската църква „Св. Архангел Михаил” е известна със запазения си възрожденски архитектурен стил и мистично-религиозна каменна пластика. През [[Възраждане]]то тук е служил поп Стойко Владиславов, по- известен в българската история като Софроний Врачански. В музейната сбирка в град Сунгурларе има обособен отдел по археология, а също така от 2006 г. и иконна зала, в която са изложени икони от църквата.<ref>[http://www.sungurlare.org/index.php/2018-03-09-13-56-34/420-2018-03-09-13-55-46 http://www.sungurlare.org/]</ref> Тук се намира и първото килийно училище, изградено на територията на днешната Бургаска област.
* 97. Двете могили в лозята, археологически паметник с национално значение;
* 98. Три могили по пътя Костен-Раклица, археологически паметник с национално значение.
 
Военен паметник е Мраморната паметна плоча в двора на кметството, посветена на загиналите в [[Първата световна война]] 1914 – 1918 г.
Искрата на българската култура и образование е мъждукала със светлината на свещ. Върху каменни плочи, взети от коритото на близката река, жадни за знание и наука костенци са се учили на четмо и писмо. Православната българска църква „Св. Архангел Михаил“ в центъра на селото се намира в общ двор заедно с голямото за времето си училище. В първата детска полудневна градина моята баба Кръстина, съпругата на Куни Атанасов, е приготвяла храна за малчуганите. Навремето такова доверие се оказвало на най-скопосната, чистоплътна и добра стопанка. Умението да се приготвя вкусна, подходяща за деца храна е трябвало да се съчетава със спазване на строги хигиенни норми с цел предотвратяване на масови хранителни отравяния и инфекции. Ползвала се е планинска вода от двете чешми, пренасяна с менци. Този начин на водоснабдяване бе ежедневие за костенци до средата на 80-те години.
 
Килийното училище е вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век се появяват и частни килийни училища. В тях учителят (духовно или цивилно лице) занимава всеки ученик поотделно. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Изучават се четене, писане и църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаването на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги, като Часослов, Апостол, Псалтир и други. До появата на взаимните училища през първата половина на 19 век, килийните училища са единствените български училища по време на владичеството. Въпреки примитивния характер на обучението, те допринасят за развитието на грамотността сред българското население и спомагат за съхранението на българската народност.
<!-- == Редовни събития == -->
 
Line 32 ⟶ 39:
* Проф. [[Жельо Авджиев]] (1920-92), литературовед;
* [[Атанас Вълчев]] (1937-2010), гъдулар. Според твърдения на костенци е прекарал детството си в селото, доставяйки наслада с виртуозните си изпълнения на българска народна музика.
== Бележки ==
▲СелоСпоред Костенспомените сеи намирасвидетелствата вна общинаместен Сунгурларе, Бургаско. Съседните му села сажител: Климаш (с асфалтов път), Раклица (с черен път), Невестино (с черен път){{цитат|''. Притежава впечатляваща природа. Най-високата точка в близост е връх Илийца (684 м). На северюжно от селото се намират невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителност, обитавани от горски животни, като глигани, сърни и елени, множество птици и влечуги. Често срещани са отровните змии пепелянки. От най-високия връх в Източна Стара планина, разположен източно от гр. Сливен /връх Илийца/ в селото се спускат две реки, по течението на които са разположени старинни каменни чешми. Водата е кристално чиста, студена и невероятно вкусна, особено ако се пие от [[менче]]. В недалечното минало благодарение на структурата на почвата, местните климатични условия, студените води на реките, обхванати в системи от напоителни вади и прочутото българско трудолюбие прославиха с. Костен с висококачествения фасул. Мнозина търсеха по земеделските пазари „мазен“ костенски боб. В подножието на планината отрудени селяни от ранно утро навлизаха в лозовите масиви. Отглеждаха се царевица, ечемик, жито, хмел, тютюн. На юг от селото в посока с. Сигмен има малъкизграден микроязовир, а край него чешма на повече от 200 години. В посока с. Климаш има голям язовир. Между двете села преминава железопътната линия Карнобат  – Варна, сега леко отклонена през новите трансбалкански тунели, но старата жп линия прави красив завой, преди да поеме изкачването на планината, а шосейната връзка преминава под нея. Това бе един от първите тунели, който видях в живота си и си спомням буйните потоци вода, които нерядко го пълнеха до половина, при силните летни дъждове. Климатичните условия в района са доста сурови. Зимата е люта, особено в миналото, преди 40-50 години, снежни преспи затрупваха селото, къщи и дувари се скриваха в бялата покривка, обгръщаща ги като огромна бяла шатра. Височината на нагрупания сняг надминаваше човешки бой. Лятото често бе знойно, горещо, безводно, а когато заваляваха дъждове от дълбоките повече от 3-4 метра речни корита започваха да преливат води и да заливат цяло село.''|}}
 
== Източници ==
<references />
 
{{Община Сунгурларе}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Костен“.