Антон Югов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Ругуновчани; Добавяне на Категория:Родени в Ругуновец, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
| години2 = 17 април 1956 – 19 ноември 1962
}} }}
'''Антон Танев Гьошев''', известен като '''Югов''', е [[Българи|български]] [[политик]]. Един от ръководителите на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на [[Втората световна война]]. Министър на вътрешните работи (1944 – 1949), министър-председател (1956 – 1962).<ref name="ГУАМС 469">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=469 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> С работата си
== Биография ==
Ред 25:
За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години на 20 век отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като [[Райко Дамянов]] и цели местни партийни организации, най-вече тези в [[Пловдив]], [[Габрово]] и [[Плевен]], но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 116 – 117}}</ref>
След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на [[Осми конгрес на БКП|Осмия конгрес на БКП]] Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).<ref name="христов"/> С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.<ref name="ташев"/> Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.<ref name="ташев"/> Въпреки това, през 1984 г. е награден със званието [[Герой на социалистическия труд]]. [[Герой на Народна република България]] (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.<ref name="ташев"/>
Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в [[София]].<ref name="ташев"/>
| |||