Дафнис и Хлоя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -в последствие +впоследствие); козметични промени
Ред 1:
'''Дафнис и Хлоя''' ({{lang|grc|Δάφνις καὶ Χλόη}}) е [[Античен роман|античен]] любовно-авантюрен роман, създаден от древногръцкия писател [[Лонг (поет)|Лонг]] от остров [[Лесбос]] през трети или четвърти век сл. Хр.
 
Лонг разказва историята на подхвърлените деца Дафнис и Хлоя, които прекарват своето детство на остров Лесбос със стадата на своите приемни бащи Ламон и Дриас. Първоначално разделени, с течение на времето момчето и момичето пак се събират. Пасат стадата си заедно и стават приятели, а в последствиевпоследствие и се влюбват един в друг. В хода на произведението те претърпяват различни премеждия, в които са замесени божества и хора, научават какво всъщност любовта, намират истинските си родители, а във финалната част сключват брак и им се раждат деца.
 
== Съдържание на романа ==
=== Първа книга ===
Дафнис и Хлоя били подхвърлени в една гора. Една от козите на овчаря Ламон се грижи за Дафнис и го кърми, докато го намира самия Ламон, който го отнася в своя дом. Ламон и неговата жена Миртала го отглеждат като свое дете. Две години по-късно в пещера е намерено друго дете- момиченце. Негов откривател е овчарят Дриас. Той заварва детето да суче мляко от една от една овца от стадото му, която го кърми в една от пещерите на Нимфите. Дриас отнася детето вкъщи при жена си Напа и двамата му дават овчарското име Хлоя. И при двете намерени деца има оставени скъпи вещи за разпознаване, които подчертават благородния им произход.
 
Стадата на двамата животновъди пасат винаги в близост едно до друго. Дафнис и Хлоя израстват почти заедно, а впоследствие между тях се заражда много силно приятелство.
 
Чувствата им надскачат границите на приятелството за първи път, когато Хлоя помага на пропадналия в един ров Дафнис да се спаси, а после го води да се изкъпе и го наблюдава. Тогава тя не разбира все още чувствата, които се пораждат в душата ѝ. Но осъзнава, че причината за тези чувства е Дафнис и изпитва силно желание отново да го наблюдава докато се къпе.
Ред 18:
Дафнис и Хлоя прекарват времето си заедно. По време на честването на Дионисовите празници те взаимно се оскърбяват, като общуват с други момичета и момчета на тяхната възраст. Един ден срещат стария воловар Филет, който им разказва за Ерос и им дава съвети как да лекуват любовните си мъки.
 
<blockquote>''Срещу Ерос няма цяр, който да се яде или пие, нито пък с песен се лекува. Любовта само целувки и прегръдки я лекуват и ако влюбените легнат и се притиснат голи.''<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=102}}</ref></blockquote>
 
Младите влюбени започват постепенно да осмислят и прилагат всички съвети, които Филетас им дава. Не се престрашават да изпълнят само последния.
Ред 85:
* В „Дафнис и Хлоя“ авантюрите не са скитане по света и приключенстване, а са подчинени на психологизираната любовна история. Дафнис и Хлоя - двамата главни герои в повестта са почти непроменени в края на романа. Тяхното духовно израстване се състои само в опознаването и разбирането на любовта.
 
* Колкото и идеално да е представена природата в тази повест, тя остава само конкретна среда за действие, предметност, която има стойност и сама по себе си. Така е изоставена абстрактната среда на широко отворения свят в авантюрно-любовния роман и е нещо, което надхвърля възможностите на античната художествена проза – очертано е цялостно по-реално пространството в романа.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=13}}</ref>
 
* Лонг е античен автор. Вниманието му е насочено не толкова към психологията на героите и художествената среда, а към стилистичната обработка на текста. Реторично образован, той спазва в книгата си т.нар. „сладостен стил“. Заедно с „Левкипа и Клитофонт“ на Ахил Таций „Дафнис и Хлоя“ представя т.нар. [[Софизъм|софистичен]] роман. Реторичната форма на тези романи е белег за литература. Такава е античната мярка за художественост.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ккенофонт Ефески, Лонг, незвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна кубтура|location=София|isbn=|pages=11 – 13 „Античният любовно-авантюристичен роман“ Б. Богданов}}</ref>