Импуцита: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
В Указа на руския император [[Александър I (Русия)|Александър I]] от 29 декември [[1819]] година, регламентиращ статута на „''българите и другите отвъддунавски преселници''“, ''Инпуцита'' е посочено като селище в Кагулски окръг.<ref>Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.</ref> Според някои автори през [[1820]] година Импуцита е смесено [[гагаузи|гагаузко]]-[[молдовани|молдованско]] село, чието население се състои от 453 души (61 семейства)<ref>Каранастас, Олга Радова. Гагузы в составе задунайских переселенцев и их переселения в Буджаке (конец XVIII - первая четверть XIX века), Кишинев - Комрат 2001, с. 100.</ref>. През 1835 година в Импуцита са регистрирани 114 семейства с 610 жители (317 мъже и 293 жени). 36 от семействата (195 души) са нови колонисти, установили се в селото след [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828-1829 г.]] <ref>[http://www.academia.edu/36347294/Duminica_Ivan._Coloniile_bulgarilor_%C3%AEn_Basarabia_1774_1856_._Red._%C8%99t._I._Gumen%C3%A2i_N._Cervencov._Chi%C8%99in%C4%83u_Lexon-Prim_2017._384_p Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 267].</ref> В [[1852]] година селото, което е част от Кагуло-Прутски окръг, има 983 жители.<ref>Новаков, С. З., пос. съч., с. 529.</ref>
 
Съгласно [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия мирен договор]] от [[1856]] г. Импуцита попада в [[Княжество Молдова]], а впоследствие - в новообразуваната [[Румъния]]. През [[1861]] година част от жителите на Импуцита се преселват в [[Таврия]], а на тяхно място се заселват [[бесарабски българи|българи]] от бесарабските села [[Анадол (Одеска област)|Анадол]], [[Джурджулещ]] и [[Караагач (Одеска област)|Карагач]]. В Таврия бившите жители на Импуцита основават селата Манойловка и Зеленовка.<ref>Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 33-34.</ref> Според [[Михаил Греков]] броят на изселилите се от Импуцита семейства е 234<ref>Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.</ref>. Според статистика, изготвена от румънските просветнитепросветни власти, през 1869 година селото има 75 семейства, едно училище с 15 ученици - момчета.<ref>Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи., София, 1999, с. 3274.</ref>
 
През [[1878]] година Импуцита отново е в състава на [[Русия|Руската империя]]. В началото на [[20 век|ХХ век]] селото има 1154 жители, притежаващи 3770 десетини земя<ref>Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.</ref>.