Разлика между версии на „Стилиян Чилингиров“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“))
{{Личност
| категория = етнографписател
| име = Стилиян Чилингиров
| име-оригинал =
| категория = етнограф
| описание = български писател
| портрет = BASA-108K-2-2560-2-Stiliyan Chilingirov.JPG
| портрет-описание = Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
| роден-място = [[Шумен]], [[Княжество България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф
| област = [[Етнография]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = етнограф
| партия = [[Прогресивнолиберална партия]]
| убеждения =
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|15о=1}}<ref>Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95.</ref>
| известен-с =
| отличия = }}
| брак = [[Стаматка Радушева]]
}}
 
'''Стилиян Хаджидобрев Чилингиров''' е плодовит български [[писател]] и [[етнограф]], [[политик]] и общественик от началото на XX век. Известен е като '''Последния възрожденец'''. Той е сред основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] в 1923 годинаг. и негов председател (1941 – 1944).
 
== Биография ==
Роден на 26 октомври 1881 г. в [[Шумен]] в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град [[Шумен]], едновременно работи като обущарски и книжарски чирак. Учителства в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]].
 
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в [[Берлин]] и [[Лайпциг]] по литературна история и естетика благодарение на проф. [[Иван Шишманов]].
 
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание „Звездица“. Назначен е от Ив.Иван Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата.
 
По време на [[Балканските войни]] е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на [[Втора българска армия]].
Главен редактор е на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (1911 – 1913) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915).
 
Чилингиров е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 годинаг. е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]).
 
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] годинаг., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
 
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г.
<gallery class="center">
FileФайл:Stiliyan Chilingirov building with memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
FileФайл:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на мястото на дома му на бул. „Княз Дондуков“, София
FileФайл:Central Sofia Cemetery 2018 146.jpg | Надгробният камаккамък на Стилиян Чилингиров в Централните софийски гробища
</gallery>
 
== Обществена дейност ==
Секретар е на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]. През 1911 – 1913 годинаг. е [[народен представител]] от Преславската околия в 15 [[обикновено народно събрание]]. Напуска партията след [[Междусъюзническата война]] през 1913 годинаг.
 
През 1917 – 1918 годинаг. е член на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]]. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.
 
Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. ”Полет”„Полет“ – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
 
Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до [[Богдан Филов]] в защита на българските евреи.
* Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с.
* Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с.
* Крилата тежат, (Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с.
* Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с.
* Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с.
[[Категория:Български романисти]]
[[Категория:Български пътеписци]]
[[Категория:Български биографи]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български музейни уредници]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български масони]]
[[Категория:Почетни граждани на Шумен]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]]
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]]
[[Категория:Почетни граждани на Шумен]]