Сапунджийство: Разлика между версии

В някои селища сапунджиите са организирани в самостоятелни [[еснаф]]и. Такива има в [[Велико Търново|Търново]], [[Ловеч]], [[Габрово]], [[Русе]], [[София]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Скопие]]<ref>Българските градове през Възраждането. Историческо, социологическо и политологическо изследване, Част първа, София 2004, с. 67, 343, 572, 789, 874.</ref><ref>Цончев, Петър. Из стопанското минало на Габрово. Монографични изследвания, София, 1929, с. 348.</ref><ref name="ИБ,55">История на България, том 5, Българско Възраждане, ХVІІІ-средата на ХІХ век, София, 1985, с. 55.</ref> [[Копривщица]] и други. Етническият състав на еснафите е различен, като на някои места се променя. Някои сапунджийски еснафи са съставени само от българи (Ловеч, ХІХ век, Стара Загора, средата на ХІХ век), други – само от турци (Пазарджик, ХІХ век) или са смесени. През втората половина на ХVІІ век „сапунджиян еснафи“ в София е съставен от равен брой [[българи]] и [[турци]]. [[Кехая]] е Мемдуллах бин Хусеин Сапунджи, а егид-башия – Йордан Георгев.<ref>Българските градове през Възраждането. Историческо, социологическо и политологическо изследване, Част първа, София 2004, с. 789, 922.</ref> През ХVІІІ век сапунджийският еснаф в Скопие преминава в български ръце.<ref name="ИБ,55"/>