Статуя на София: Разлика между версии

Първоначално е изцяло патинирана с червено-медна патина на косата, хитона и декоративните фигури на совата и венеца и тъмнографитна на наметката, а лицето, короната и отритите части тялото – стандартна зелена патина. Впоследствие, в 2001 г., с тънко златно фолио (варак) – проба 23,75 [[Au]] са позлатени лицето, короната, ръцете и пръстите на краката, а червеният, графитеният и зеленият колорит изчезват и статуята остава с хомогенна тъмна патина.<ref name=":0">[http://www.fartt.com/ Позлатени: статуята на Света София и др., София, Фартт ООД]</ref> Тъй като тя няма изпълнени в материал очи, а прорези в метала, с това образът ѝ получава характерния дистанциран израз на антична златна маска. Стойността на монумента първоначално е 188 000 $, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата площ и пр. към 2001 г. надхвърля незначително сумата от 200 000 $, които са изцяло платени от Столична община.<ref name=":1">[http://www.vesti.bg/novini/ohraniavat-denonoshtno-sofiia-ot-kradci-na-cvetni-metali-33283 Надежда Станкова, Охраняват денонощно „София“ от крадци на цветни метали, Вести БГ, 28 декември 2000.]</ref>

Инициативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата [[Стефан Софиянски]], от [[1998]] г.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=723027 Мила Вачева, Чапкънов: Осветете „Св. София“ отгоре, 24 часа, 28.12.2010.]</ref> КакОбект на дискусии е как без конкурс е станал изборът на скулптор, архитект и строител на такъв ключов като символ и значителен като финансиране монумент, изборът и определянето на неговия образ и модел, и дали въобще е одобряван в този си вид от общинския съвет,.{{източник}} е крайно дискусионно. Поставянето му е гласувано от Столичен общински съвет на 17 септември – Празника на София. По първоначален план статуята трябва да е „Света София“. След като фигурата в настоящия ѝ вид става ясна, православни християни са възмутени и я определят като „кощунство“ <ref name=":2">[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2764104 Росен Янков, Преименуването на Средец, 24 часа, 28.12.2013.]</ref>, [[Българска православна църква|Българската православна църква]] силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е „светица“, защото фактически е еклектичен образ на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически елементи, отколкото в нея да има нещо, каквото и да е, християнско. Големи дрязги предизвикват и монетите, които тя полуприкрито стиска, и голямата нощна сова с разперени криле, кацнала на едната ръка на „София“. Всъщност под „божия премъдрост“ християнската традиция разбира бога-слово, логоса, това не е жена, а самият [[Исус Христос]].

В груборазрез нарушение нас общинското решение фигурата да е на „Света София“, самият автор потвърждава, че неговата София въобще няма нищо общо с християнството, даже напротив, както той заявявазаявявайки: ''„Този монумент принадлежи на София, а не на християнската църква. Символът е за всички столичани, независимо дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга вяра.“ ''<ref name=":1">[http://www.vesti.bg/novini/ohraniavat-denonoshtno-sofiia-ot-kradci-na-cvetni-metali-33283 Надежда Станкова, Охраняват денонощно „София“ от крадци на цветни метали, Вести БГ, 28 декември 2000.]</ref> Това е ясно самопризнание, че е погазено не само задължителното общинско решение и това за което е платено, но и безспорния факт, че жителите на града, официално 1 170 842, а неофициално към 2 милиона, за които е монументът поръчан и платен от общината, почти всички са християни, мюсюлманите в София тогава са пренебрежимо малък брой, юдеите, с малки изключения, са напуснали града още в 1948 г., а за столично население от будисти и пр. е абсурдно да се говори.

Тръгват слухове, че главата на статуята е завоалиран портрет на симпатичната съпругасъпругата на кмета Алиса Софиянска, а според други – по сравнителен признак – на една от дъщерите му, че фигурата, която е безспорно езическа, е на богинята на нощта и мрака [[Лилит]] (чийто неотменен символ и спътник е совата), богиня демон, жена на [[Сатана]]та, на [[Инана]]-[[Ищар]], асоциирана със сексуалността и "свещената [[проституция]]", наричана "[[куртизанка]] на боговете'''“''', с женски образ на [[Мамон (бог)|Мамон]], с фараоновата [[Изис]] ([[Изида]]), [[Кибела]] и [[Хеката]], с [[Тюхе]], божество на съдбата и покровителката на хазарта, с [[Масони|масонска символика]],. софиянциКритика сеноси чудяти защофактът, че е обърналаобърната задникас сигръб на [[запад]], откъдето идва главният транспортен поток, сред който тя стърчи, и с присъщото си чувство за хумор я наричат „златната кака на х... клечка с дълги крака“.<ref>[http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=18929.0 Статуята в София, Форум, xnetbg, юни 17, 2011.]</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20150402131148/http://arhitektura.bg/blog/?p=2876 арх. Виктор Чолаков, Сбъркаха ѝ мащаба, Архитектура БГ, 10.08.2009].</ref><ref name=":2">[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2764104 Росен Янков, Преименуването на Средец, 24 часа, 28.12.2013.]</ref>

Статуята на София е официално открита на [[28 декември]] [[2000]] г. от кмета Софиянски в присъствието на финансовия министър [[Муравей Радев]], министъра на здравеопазването [[Илко Семерджиев]], социалния министър [[Иван Нейков]], видни [[депутат]]и от [[СДС]], [[политик|политици]] и [[медии]].<ref name=":1">[http://www.vesti.bg/novini/ohraniavat-denonoshtno-sofiia-ot-kradci-na-cvetni-metali-33283 Надежда Станкова, Охраняват денонощно „София“ от крадци на цветни метали, Вести БГ, 28 декември 2000.]</ref>