Якобинска диктатура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разместване по хронология |
|||
Ред 4:
След [[Въстание от 10 август 1792|свалянето на монархията]] на 10 август 1792 г. и усещайки все по-неконтролируемия характер на революцията, по-умерените членове на [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]] се опитват да забавят по-нататъшното ѝ развитие, като се противопоставят открито на незабавното установяване на републиканска форма на управление. Въпреки това на 22 септември [[1792]] г. новоизбраният [[Конвент]] провъзгласява отмяна на монархията и установява [[Първа френска република|република]]. В дебатите се очертава остро противопоставяне между [[жирондисти]] и [[монтаняри]], отначало по въпроса за съдбата на краля. Проведен е съдебен процес над крал [[Луи XVI]], той е признат за виновен и Конвентът го осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 21 януари 1793 г.
На 6 април Конвентът назначава [[Комитет за обществено спасение]], който става на практика главен управляващ орган на Франция. Първоначално жирондисти и монтаняри са равно представени в него, а водеща роля играе [[Дантон]]. Комитетът дава заповеди директно на гражданските и военните чиновници и изпраща комисари, които да свеждат заповедите му.▼
В Конвента [[жирондисти]]те отначало заемат ръководна позиция (т.нар „жирондистки Конвент“) и сформират правителство, макар че още през октомври тяхната фракция е изключена от [[Якобински клуб|Якобинския клуб]]. В Париж има силни настроения против министрите и жирондистите. Същевременно [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката комуна]] започва да играе значителна роля в политическия живот на Франция: тя изисква и се добива до учредяването на [[Революционен трибунал]] ({{lang|fr|Tribunal révolutionnaire}}), изисква съд над дезертиралия през април 1793 [[Шарл Франсоа Дюмурие|генерал Дюмурие]], настоява за арест на жирондистите.
== Управление ==▼
▲На 6 април Конвентът назначава [[Комитет за обществено спасение]], който става на практика главен управляващ орган на Франция. Първоначално жирондисти и монтаняри са равно представени в него, а водеща роля играе [[Дантон]]. Комитетът дава заповеди директно на гражданските и военните чиновници и изпраща комисари, които да свеждат заповедите му.
В края на април [[Жан-Пол Марат|Марат]] е изправен пред Революционния трибунал, но е оправдан по всички обвинения. През май по искане на парижката секция Сен-Антоан Конвентът установява първия максимум на цената на житото. След [[Въстание от 31 май - 2 юни 1793|въстание]] в Париж в края на май и началото на юни хиляди въоръжени граждани обкръжават Конвента и настояват за разпускането му. Депутатите се съпротивляват, но са заставени да приемат декрет за изваждането на 29 жирондисти от състава си и арестуването им, както и на двама министри. Политическата власт преминава в монтанярите, както и на подкрепящите ги секции на Парижката комуна. Монтанярите получават контрол в Комитета за обществено спасение.▼
▲В края на април [[Жан-Пол Марат|Марат]] е изправен пред Революционния трибунал, но е оправдан по всички обвинения. През май по искане на парижката секция Сен-Антоан Конвентът установява първия максимум на цената на житото. След [[Въстание от 31 май - 2 юни 1793|въстание]] в Париж в края на май и началото на юни хиляди въоръжени граждани обкръжават Конвента и настояват за разпускането му. Депутатите се съпротивляват, но са заставени да приемат декрет за изваждането на 29 жирондисти от състава си и арестуването им, както и на двама министри. Политическата власт преминава в монтанярите, както и на подкрепящите ги секции на Парижката комуна. Монтанярите получават контрол в Комитета за обществено спасение и започват период на управление чрез [[диктатура]].
Под натиска на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ в края на юли 1793 г. са приети ''Законът за всеобщия максимум'' ({{lang|fr|loi du maximum general}}) и ''Законът за подозрителните'' ({{lang|fr|loi des suspects}})<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Конвентът предоставя на Комитета за обществено спасение право да арестува подозрителни лица, въвежда смъртно наказание за [[спекула]]нтите на хранителни продукти, имуществото на враговете на републиката се конфискува. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около [[Робеспиер]].▼
▲== Управление ==
▲Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], но метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо. Под натиска на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ в края на юли 1793 г. са приети ''Законът за всеобщия максимум'' ({{lang|fr|loi du maximum general}}) и ''Законът за подозрителните'' ({{lang|fr|loi des suspects}})<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Конвентът предоставя на Комитета за обществено спасение право да арестува подозрителни лица, въвежда смъртно наказание за [[спекула]]нтите на хранителни продукти, имуществото на враговете на републиката се конфискува. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около [[Робеспиер]].
В провинцията са изпратени комисари на Конвента с почти неограничени пълномощия. В края на август е свикан нов [[Levée en masse|масов набор]] в армията за отблъскване на външните врагове. Всички французи са задължени да помагат за въоръжаването, обличането и снабдяването с продоволствие на армията. Реорганизираният Революционен трибунал е органът, определящ наказанията за заподозрените и спекулантите. Една от изправените пред него е кралица [[Мария Антоанета]], екзекутирана чрез гилотиниране на 16 октомври 1793 г.
Line 31 ⟶ 30:
Комитетът за обществено спасение, въпреки че търси подкрепата на санкюлотите, се стреми да ограничи влиянието им и започва преследване на радикалните леви движения. През есента на 1793 г. водачът на „бесните“ Жак Ру е арестуван и движението губи силата си. В следващите месеци „крайните“ якобинци засилват атаките си срещу Робеспиер и привържениците му, че са недостатъчно радикални. Още в първите месеци на [[1794]] г. вътрешната борба между отделните течения се изостря. В средата на март 1794 г. Ебер и неговите привърженици са арестувани след опит да организират въстание срещу правителството и екзекутирани след кратък процес.
Дантон, [[Камий Демулен]] и други техни привърженици са гилотинирани на 5 април 1794 година. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По някои оценки по време на якобинската диктатура са екзекутирани
== Край ==
Line 39 ⟶ 38:
== Източници ==
<references />
[[Категория:Религиозни гонения]]
| |||