Каучук: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ); козметични промени |
Написаните промени са най точно обяснени Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 1:
[[Файл:Rubber_trees_in_Kerala,_India.jpg|300п|мини|Каучуковите дървета обикновено се култивират в обширни плантации. На снимката: каучукови дървета в [[Керала]], [[Индия]]]]
'''Каучукът-''' Каучуците, наричани още еластомери, са високомолекулни органични съединения (полимери), от които се получават разнообразни материали и изделия. Освен присъщата им висока еластичност, те притежават много добра устойчивост в различни корозионноагресивни среди, отличават се със забележителна издръжливост към ерозийно разрушаване, знакопроменливи деформации и резки колебания на температурата, водоустойчивост, добри диелектрични свойства и други. Съчетаването на такива ценни качества прави каучуците уникални материали, намиращи широко приложение в антикорозионната практика, производства на гуми и др.
Каучуците по произход се разделят на природни (естествени) и синтетични. Последните се получават обикновено чрез полимеризация и съполимеризация на различни нискомолекулни съединения, някои каучуци – чрез поликондензация на съответни бифункционални въглеводороди. Каучуците се използват в смес с други инградиенти, пълнители, пластификатори, стабилизатори и вулканизиращи агенти.
За да получи каучуковата смес еластичност, якост, твърдост и химична устойчивост, тя се подлага на химикотермично обработване, наречено вулканизация. Когато вулканизиращият агент е например сярата, тя се присъединява към двойните връзки в макромолекулата, при което се образува триизмерна структура, придаваща якост, твърдост и еластичност на каучуковия материал. В зависимост от количеството на въведената в каучуковата смес сяра се получават меки (2-4 % S) гуми, полутвърди (15-20 % S) и твърди (30-60 % S) – ебонити, вулканизати. Освен сярата, като вулканизиращи агенти се използват и други вещества – например, пероксиди – при силиконовите и флуоркаучуците, смоли – при бутилкаучуците.
2.Въвеждането на различни добавки (сажди, SiO2, талк, каолин и др.) повишава якостта, износоустойчивостта, топлоустойчивостта и подобрява химичната устойчивост на каучуковите материали, като решаващо остава влиянието на природата на изходния каучук.
Недостатък на обикновените каучуци е ниската им топлоустойчивост (до 120-130оС), както и деструктирането им (стареене) в резултат на въздействието на кислорода, светлината и влагата, при което те губят необратимо своите качества.
Каучуковите материали се използват освен за гумиране (облицоване) на апаратури и оборудване с цел защита от корозия, още и за получаване на различни изделия (листа, ленти, маркучи), уплътнители, хидроизолационни и херметизиращи материали, както и за приготвяне на лаковобояджийски материали и свързващи вещества.
Понастоящем в света се произвеждат голям брой разновидности на синтетичните каучуци, но реално приложение в антикорозионната практика са намерили ограничен брой от тях.
== Етимология ==
| |||