Лесичарка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 19:
 
== История ==
Селище Лесичарка се споменава за първи път в описа на [[Пири Реис|Пири Карамани]] от [[Никополски санджак|Никополския санджак]] през 1550 г.(XVI век). Махала Лесичарка край село Габрова се споменава в османски документ от 1757 г. Колибите: [[Смоленца]], Лесичарка, [[Иглика (област Габрово)|Чумаци]] и [[Карали]] се споменават в данъчни тефтери от началото на [[XIX век]], които се съхраняват в [[Регионален исторически музей (Габрово)|РИМ - – Габрово]]. В един от тях са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък [[бирт]] от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за [[Смоленца]] – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за [[Чумаци]] – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите Смоленца. Това са колиби, които са съществували до средата на XIX век, защото след това време Смоленца вече отсъства от данъчните тефтеритетефтери. За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самия връх, обрасъл с храсти и полски бурени, все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът, от които са ползвали вода, е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.
 
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на [[Предбалкана]], защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия [[Дряновски манастир]], то не е пострадало.<ref>Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиции“ от 1968 г.</ref>