Бяла (област Русе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м. |
||
Ред 91:
В друг турски регистър от 22 август [[1618]] година, наречен „Кратък регистър на [[джизие]]то от неверниците във [[вилает]]а Търново", е записано, че Бяла е само 5 къщи. Не е известно защо българското население е намаляло толкова бързо. След [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] през [[1688]] година в северната и северозападна част на Бяла се заселват за постоянно [[турци]]. Близо до мегдана и беленската рекичка, в долния район на днешната гимназия, до [[20 век|XX век]] те са имали [[джамия]], превърната впоследствие в турско училище. <ref name="Споделена памет"/>
На 30 септември 1790 г. в тогавашното село Бяла е екзекутиран от двама [[капуджия|капуджии]] по заповед на султан [[Селим III]] влашкият [[господар]] [[Николай Маврогени]]. <ref>[https://deacademic.com/dic.nsf/dewiki/932819 Nicolae Mavrogheni]</ref>
В [[Никопол]]ски регистър за данъка „[[джизие]]“ от първата половина на [[19 век|XIX в.]] село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. През 1831 – 37 г. е обхванато от [[чума|чумна]] [[епидемия]]. През 1845 г. тук е учителствал [[Петко Славейков]]. [[Феликс Каниц]] описва града през 1871 г. като средище на разнообразни [[занаят]]и – [[абаджийство]], [[мутафчийство]], [[кожухарство]] и др., с [[чаршия]] и много [[дюкян]]и. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.<ref name="Споделена памет"/>
| |||