Джордж Бърнард Шоу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред., допълване, изт. |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 38:
Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“ ([[1893]]) и „Професията на госпожа Уорън“ ([[1894]]). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“ ([[1895]]) – действието на пиесата се развива в [[България]] по време на [[Сръбско-българската война]], „Кандида“ ([[1894]]), „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ ([[1894]]). Третият цикъл са 3 пиеси за [[пуритан]]и: „Ученикът на дявола“ ([[1898]]), „Цезар и Клеопатра“ ([[1899]]) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ ([[1899]]). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ ([[1903]]), „Другият остров на Джон Бул“ ([[1904]]), „Майор Барбара“ ([[1905]]), „Дилемата на лекаря“ ([[1906]]), „Женитба“ ([[1908]]), „Неравен брак“ ([[1909]]), „Разобличението на Бланко Поснет“([[1908]]), „Андрокъл и лъвът“ ([[1912]]), [[Пигмалион (пиеса)|„Пигмалион“]] ([[1913]]). През периода [[1912]] – [[1918]] г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите „Домът на разбитите сърца“ ([[1919]]), „Връщане в Матюзалем“ ([[1920]]), „Света Йоанна“ ([[1923]]), „Кола с ябълки“ ([[1929]]), „Много е хубаво, за да бъде вярно“ ([[1931]]), „Милионершата“ ([[1935]]), „На скалите“ ([[1933]]), „Женева“ ([[1938]]), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ ([[1939]]).
Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на [[Викторианска епоха|викторианското общество]] и непреклонен защитник на правата на жените. Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите. Известно време е привърженик на [[евгеника]]та – идеята за унищожаване на низшите прослойки и хората, които с нищо не допринасят за съществуването си, което е било свързано с неговите социално-политически възгледи, но след това преминава на позицията на мека критика на това учение.<ref>{{публикация|автор=Bond C. J.|заглавие=Eugenics and Bernard Shaw|издание=The Eugenics Review|год=1929|ref=Bond|ссылка=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2984836/pdf/eugenrev00311-0079.pdf|issue=2|volume=21|pages=159
Той е сред създателите на т. нар. [[Фабианско общество]] – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: „Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през [[1893]] от цикъла „Неприятни пиеси“), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тема проституцията), „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“, „Андрокъл“ и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.
Бърнард Шоу е поддържал [[сталинизъм|сталинизма]] и [[СССР]]. Така, в предговора си към своята пиеса „На скалите“ (1933) той излага теоретична основа за репресиите на [[НКВД]] срещу „[[враг на народа|враговете на народа]]“. В отворено писмо до редакцията на вестник [[Гардиън|Manchester Guardian]] Бърнард Шоу нарича появилите се в пресата сведения за [[голодомор|глада в СССР (
|url=http://www.garethjones.org/soviet_articles/bernard_shaw.htm
|title=Letters to the Editor: Social Conditions in Russia by George Bernard Shaw, published in ''The Manchester Guardian'', 2 March 1933
Ред 52:
|lang=en
}}</ref>. Също така в писмо до вестник ''Labour Monthly'' Бърнард Шоу открито застава на страната на Сталин и на [[Трофим Лисенко]] в кампанията против учените [[генетика|генетици]]<ref>
{{Cite web
| last = Shaw
| first = Bernard
| |||