Аюб Хан: Разлика между версии

След като генерал [[Мухамад Муса Хан]] е назначен за главнокомандващ пакистанската армия през 1958 г., политиката се килва към [[СЕНТО|съюз]] със [[САЩ]], позволяващ американски достъп до пакистанските съоръжения, включително до военновъздушната база на [[Пешавар]], от която се осъществяват шпионски полети над [[Съветския съюз]]. Отношенията със съседен [[Китай]] се заздравяват, но се влошават със Съветския съюз през 1962 г. и с [[Индия]] през 1965 г. Индо-пакситанските отношения се подобряват след подписването на [[Ташкентска декларация|Ташкентската декларация]] от януари 1966 г. В Пакистан е въведена политика на приватизация и индустриализация, което прави икономиката на страната една от най-бързо растящите в Азия. По време на мандата на Аюб Хан са предприети няколко инфраструктурни програми, включващи построяването на водноелектрически централи, язовири и язовирни стени, приоритизиране на космическата програма, но и забавяне на ядрената програма.

 

 

Умира след тежко боледуване през 1974 г. Наследството му остава противоречиво. Под негово ръководство Пакистан претърпява икономическо възход в така нареченото „десетилетие на развитие“, но управлението му е критикувано за вмешателството на разузнавателни служби в националната политика, за концентрирането на пари от корупция в ръцете на няколко [[Олигархия|олигарси]] и за политиката му на сегрегация, която накрая довежда до разрушаването на националното единство и [[война за независимост на Бангладеш|независимостта на Бангладеш]].<ref name="Story of Pakistan, Part-3">{{cite web|title=Martial Law Under Field Marshal Ayub Khan [1958 – 62]|url=http://www.storyofpakistan.com/articletext.asp?artid=A065|publisher=Story of Pakistan, Part-3}}</ref><ref>[http://www.dawn.com/news/1293604/what-they-never-tell-us-about-ayub-khans-regime Dawn daily, Aug 2015 article and review]</ref>