Разлика между версии на „Делян Пеевски“

22 байта изтрити ,  преди 2 месеца
м
Премахнати редакции на 46.10.122.194 (б.), към версия на Semka7a
(добавяне на изпуснат прякор)
м (Премахнати редакции на 46.10.122.194 (б.), към версия на Semka7a)
Етикет: Отмяна
{{Личност
| име = Делян "Шиши" Пеевски
| категория = бизнесмен
| описание = български предприемач, медиен магнат и политик
}}
 
'''Делян "Шиши" Славчев Пеевски''' е български [[Олигархия|олигарх]], [[предприемач]], [[Бизнес магнат|медиен магнат]] и [[политик]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2017/12/12/3095898_oligarsite_v_iztochna_evropa/ В-к Капитал, 12 декември 2017], Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.</ref><ref>[http://www.dw.com/bg/българия-политици-олигарси-и-медийни-бухалки/a-41494365 Дойче веле, 23.11.2017], България: политици, олигарси и медийни бухалки
Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=887026 В-к Сега, 30.12.2017], „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.</ref><ref>[http://www.transmedia.bg/2016/07/22/репортери-без-граници-как-пеевски-и-ма/ Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016], „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/29/2092980_v_nju_iork_taims_peevski_e_iljustraciia_kak_oligarsite/ Дневник, 19:16, 29 юни 13], „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.</ref><ref>[http://vremena.bg/wiener-zeitung-българия-една-страна-в-ръцете/ Информационен портал Времена, 30 март 2017], „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.</ref> [[Народен представител]] е от парламентарната група на [[Движение за права и свободи|ДПС]] в [[Списък на народните представители в 41-вото Народно събрание|41-вото]], [[Списък на народните представители в 42-рото Народно събрание|42-рото]], [[43 Народно събрание|43-то]] и [[44 Народно събрание|44-то Народно събрание]]. Заедно с майка си, [[Ирена Кръстева]], ръководи печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.<ref name="24-8.04.2011">[https://web.archive.org/web/20150708025940/http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=849290 „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“] // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.</ref> През август 2015 г. Пеевски официално придобива дялове от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и др.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/08/28/2599323_peevski_izliza_ot_siankata_si_e_i/ | заглавие=Пеевски излиза от сянката си. Е, и? |дата=28 август 2015 г|издател=Капитал}}</ref> Заедно с това той официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/08/27/2598366_peevski_oficialno_vze_dial_v_bulgartabak/ | заглавие=Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ |дата=27 август 2015 г |издател=Капитал}}</ref> приватизирано през мандата на [[Правителство на Бойко Борисов 1|първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/08/31/1146596_durjavata_haresa_kandidata_i_ofertata_za_bulgartabak/ | заглавие=Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ |дата=31 август 2011 г |издател=Капитал}}</ref>