Георги Стоянов (белетрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 79.100.83.101 (б.), към версия на Vodenbot Етикети: Отмяна SWViewer [1.4] |
|||
Ред 1:
{{към пояснение|Георги Стоянов|Георги Стоянов}}
{{Писател
| име = Георги Стоянов
| снимка =
| описание =
| място на раждане = [[Конуш (Област Пловдив)|Конуш]], [[България]]
| място на смърт =
| работил = [[писател]]
| националност = {{BUL}}
| период = 1961 -
| жанрове = белетристика
| теми =
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
'''Георги Атанасов Стоянов''' е [[българи|български]] [[писател]] – [[белетрист]].
== Биография ==
Георги Стоянов е роден на 27 октомври 1931 година в село Конуш, Пловдивски окръг. Висше образование получава в София – специалност българска филология. Учителства в родното си село и в Садово, после работи като журналист във вестник „Отечествен глас“ – Пловдив. Поканен е за редактор в новооснованото издателство „Христо Г. Данов“. Тук работи цели 15 години, наказан по партийна линия, минава на работа в Окръжен съвет за изкуство и култура. След две години напуска и става главен редактор на в-к „Димитровско знаме“. След четиригодишно редакторство, той е назначен за редактор в списание „Тракия“, където остава до 1991 г. През 1961 година излиза първата му книга „Лесно щастие“, посрещната с голям интерес от читателите и критиката, тя привлича интереса на читателите. Георги Стоянов е автор и на посрещнатата с голям интерес пътеписна книга „Американската мечта отблизо“; на есеистичната „Храм без икони“, ”Любимец на народа“ – документална повест за световноизвестния музикант-кларнетист Никола Илиев; на селищната „Миналото на село Конуш“ и др. Неговите пиеси „Сватба“ и „Хайдутин и бесило“ са играни на сцените на Драматичен театър и Куклен театър (Пловдив).<ref>[http://literaturensviat.com/?p=67805 Биография и библиография в „Литературен свят“]</ref>
Основни теми на творчеството му: насилствената колективизация на селото, конфликтите между стари и млади, драмата на обезлюдяващите села, съдбата на „новите“ граждани, селяните, принудени да изоставят китни дворове и къщи, за да се заселят в панелни кафези, настъплението на парвенющината в съвременния живот, разпадът на моралните традиционни ценности, гибелните резултати от користните прибързани реформи. В творчеството му се оглежда неподправено противоречивата българска действителност.
Писателят П. Анастасов в своя рецензия за неотдавна излезлия роман на автора „Птиците и залезът“ изтъква, че „това е книга за голготата на съвременния български живот, че националната съдба и съдбата на отделния човек са обусловени взаимно в своята безпътица и трагизъм“. За творбите на Г.С. са писали критици като
=== Издания ===
* „Лесно щастие“, повест, 1961 г., изд. „Христо Данов“
* „Хубавицата крадла“, повест, 1964 г., изд. „Христо Данов“
Line 48 ⟶ 73:
* Награда на СБП за мемоаристика : „Паметта на сърцето“. Видяно и преживяно, 2015 г
== Източници ==
<references /> {{СОРТКАТ:Стоянов, Георги}}
| |||