|
== Биография ==
Родена е на 27 юли 1740 г. в село Ла Комел в [[Бургундия]], Франция.<ref>Dunmore, p. 12</ref><ref>Ridley, p. 13</ref> Малко се знае за детството и младежките години на Баре. По-късно казва на Бугенвил, че е осиротяла и е загубила богатството си в съдебно дело, преди да се прикрие като мъж. Майка ѝ умира 15 месеца след раждането на Жана, а баща ѝ, когато е на 15 години.<ref>Clode, Danielle (2020) [https://www.panmacmillan.com.au/9781760784959/in-search-of-the-woman-who-sailed-the-world/ ''In Search of the Woman who Sailed the World''], Pan Macmillan, Sydney p. 21,27</ref> Историците са съгласни, че някои подробности от историята, която тя е дала на Бугенвил, са измислица, която да предпази КомерсънКомерсон от съучастие в маскирането ѝ. Бургундия по това време е една от по-изостаналите провинции на Франция в икономическо отношение и вероятно семейството на Баре е доста обедняло.<ref>Dunmore, pp. 11 – 14</ref><ref>Ridley, pp. 14 – 16</ref>
В годините между 1760 и 1764 Баре е наета като икономка на КомерсънКомерсон, който се е установява в [[Тулон сюр Ару]], на около 20 km на юг от Ла Комел, след сключване на брака си през 1760 г. Съпругата на КомерсънКомерсон, сестра на енорийския свещеник, умира скоро след раждането на син им през април 1762 г.<ref>Dunmore, pp. 27 – 28</ref><ref>Ridley, pp. 38 – 389</ref>
Баре забременява през 1764 г. По това време френското законодателство изисква жените, които забременяват извън брака, да получат „удостоверение за бременност“, в което могат да назоват баща на нероденото им дете. Сертификатът на Баре от август 1764 г. е съхранен; тя е подадена в град на 30 km и е съставен в присъствието на двама души, които също са изминали значително разстояние от домовете си. Отказа да назове бащата на детето си, но историците не се съмняват, че КомерсънКомерсон е направил уговорките с адвоката и свидетелите от нейно име.<ref>Dunmore, p. 29</ref><ref>Ridley, pp. 40 – 41</ref>
Малко след това Баре и Комърсън се установяват в [[Париж]], където тя продължава да бъде негова икономка. В този период Баре променя името си на Жана дьо Бонфой.<ref>Dunmore, pp. 29 – 30</ref><ref>Ridley, p. 68</ref> Нейното дете, родено през декември 1764 г., получава името Жан-Пиер Баре. Баре предава детето в болница в Париж. Бързо е настанен при приемна майка, но умира през лятото на 1765 г.<ref>Dunmore, pp. 31 – 32</ref><ref>Ridley, pp. 51 – 56</ref>
През 1765 г. КомерсънКомерсон е поканен да се присъедини към експедицията на Бугенвил. Той се колебае да приеме, защото често е в лошо здравословно състояние; той се нуждае от помощта на Баре като медицинска сестра, както и в управлението на домакинството и управлението на колекциите и документите му. Като част от екипажа има право на прислужник, чийто разходи се поемат от държавата, но по това време присъствието на жени на корабите на френския флот са напълно забранени. В един момент се замисля идеята Баре да се дегизира като мъж, за да придружава КомерсънКомерсон. За да избегне контрол, тя трябва да се присъедини към експедицията непосредствено преди корабът да отплава, като се преструва на непознат за КомерсънКомерсон.
Преди да напусне Париж, КомерсънКомерсон съставя завещание, в което оставя на „Жана Баре, известна като дьо Бонефой, моята икономка“, еднократна сума от 600 ливри, заедно с дължимите заплати и обзавеждането на техния апартамент в Париж.<ref>Dunmore, pp. 32, 36</ref><ref>Ridley, p. 57</ref> По този начин, докато историята, която Баре измисля в полза на Бугенвил, за да обясни присъствието ѝ на борда на кораба, е внимателно обмислена, за да предпази КомерсънКомерсон от съучастие, има ясни документални доказателства за предишната им връзка и е твърде невероятно, че КомерсънКомерсон не е съучастник в самия план.<ref>Ridley, p. 59</ref>
=== Експедиция ===
Баре и КомерсънКомерсон се присъединяват към експедицията на Бугенвил в пристанището на Рошфор в края на декември 1766 г. Поради огромното количество оборудване, което КомерсънКомерсон носи, капитанът на кораба, Франсоа Шенар дьо ла Жираде, се отказа от собствената си голяма кабина на кораба на КомерсънКомерсон и неговия „помощник“.<ref>Ridley, p. 71</ref> Това позволява на Баре значително повече уединение, отколкото би имала иначе на борда на препълнения кораб.
В допълнение към публикувания разказ на Бугенвил, историята на Баре фигурира в три други оцелели мемоара на експедицията.<ref>Dunmore, pp. 53, 56</ref><ref>Ridley, p. 5</ref>
КомерсънКомерсон страда от морска болест и има проблеми с крака, още от ранната част на плаването и Баре вероятно прекарва по-голямата част от времето си в него.<ref>Dunmore, pp. 55 – 67</ref> Ботаниците от експедицията правят проучвания в околните равнини и планини.<ref>Dunmore, p. 72</ref> Кракът на КомерсънКомерсон все още не е в добро състояние, а Баре участва в носенето на провизии и екземпляри. В [[Рио де Жанейро]] КомерсънКомерсон и Баре успяват да събрат екземпляри от растение, което той нарича [[Бугенвилия]].<ref>Dunmore, pp. 72 – 78</ref>
След второто им посещение в [[Монтевидео]], следващата им възможност за събиране на растения е в [[Патагония]], докато корабите на експедицията чакат благоприятни ветрове, които да ги пренесат през [[Магеланов проток|Магелановия проток]]. Баре придружава КомерсънКомерсон на най-трудните експедиции по неравен терен и печели репутация за смелост и издръжливост.<ref name="NLA">{{citation |title=Voyaging Through Strange Seas: Four Women Travellers in the Pacific |first=Honore |last=Forster |accessdate=2007-08-21 |date=January 2000 |periodical=NLA News |url=http://www.nla.gov.au/pub/nlanews/2000/jan00/story-1.pdf}}</ref><ref>Dunmore, pp. 84 – 87</ref>
Оцелелите сведения за експедицията се различават от това, кога е открит полът на Баре. Според Бугенвил, слуховете, че Баре е жена са циркулирали известно време, но нейният пол не е окончателно потвърден, докато експедицията достига [[Таити]] през април 1768 г. Веднага след като тя и КомерсънКомерсон слизат на брега, Баре веднага е заобиколен от таитяни, които издават звуци, че е жена. Налага се да я върнат на кораба, за да я предпазят от развълнуваните таитяни. Бугенвил записва този инцидент в дневника си няколко седмици след случилото се, когато има възможност да разпита лично Баре.<ref>Dunmore, pp. 100 – 101</ref><ref name="Anne">{{cite book|last1=Salmond|first1=Anne|title=Aphrodite's Island|date=2010|publisher=University of California Press|location=Berkeley|isbn=9780520261143|pages=[https://archive.org/details/aphroditesisland00salm/page/92 92,103,113,116]|url-access=registration|url=https://archive.org/details/aphroditesisland00salm/page/92}}</ref>
На [[Мавриций]] Баре продължава да бъде помощник на КомерсънКомерсон и иконом. Вероятно го придружава при ботаническите експедиции на островите [[Мадагаскар]] и Бурбон през 1770 – 1772 г. КомерсънКомерсон продължи да има сериозни здравословни проблеми и умира в Мавриций през февруари 1773 г. Баре получава имот в [[Порт Луи]] през 1770 г.<ref>Clode, p. 257</ref>
На 17 май 1774 г. се омъжва за Жан Дюберна – офицер от френската армия.<ref>Dunmore, pp. 180 – 182</ref><ref>Ridley, pp. 231 – 232</ref> Няма точни данни кога двамата се завръщат във Франция и тя успява да завърши околосветската си обиколка. Най-вероятно това е някъде през 1775 г. През април 1776 г. получава парите, които ѝ дължат от завещанието на КомерсънКомерсон.<ref>Dunmore, pp. 182 – 185</ref><ref>Ridley, pp. 235 – 236</ref>
Умира на 5 август 1807 г.<ref>Dunmore, p. 188</ref><ref>Ridley, p. 241</ref>
|
