Зле опазеното момиче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) + няколко нераб. препр. към файлове |
редакции стил и др. |
||
Ред 1:
'''''Зле
''„Зле
Днес се играят две версии. Едната е
Втората версия е създадена през 1960 г. от [[Фредерик Ащън|сър Фредерик Аштън]] за Кралския балет в Лондон.
Семплият и донякъде наивен сценарий прави балета популярен и го утвърждават като присъствието му в репертоара на балетни трупи по цял свят.
== История на творбата ==
=== Оригинална постановка ===
''Зле
Премиерата на балета се състои на 1 юли 1789 г. в
▲''Зле базено момиче е'' творба на [[ Жан Даубервал |Жан Добервал]], един от най-големите хореографи на своето време, ученик на [[Жан-Жорж Новер]] и учител на "бащата на руския балет" [[Шарл-Луи Дидло]]. Легендата разказва, че Добервал е вдъхновен от гравюрата на Пиер-Антоан Бодуен "Полицанието" (''Le reprimande / Une jeune fille querellée par sa mère)''. Картината показва възрастна жена да се кара на младо момиче (най-вероятно дъщеря й), обляно в сълзи и с намачкани дрехи, в хамбар със слама, а на заден план младеж се опитва да избяга по стълбите. Говори се, че сюжетът се сторил толкова забавен на Добервал, че той веднага се заел да сътвори подходящ сценарий за балет.
Партитурата от 1789 г. е аранжимент от петдесет и пет популярни френски песни. Не е останала информация за композиторите и аранжорите на музиката в първоначалната постановка. Възможно е самият Добервал да е направил аражимента,
▲Премиерата на балета се състои на 1 юли 1789 г. в Grand Théâtre de Bordeaux в [[Бордо]], Франция. Съпругата на Добервал - балерината Мари-Мадлен Креспе е в главната роля на Лиза, танцьорът [[ Ежен Хус |Южен Хус]] в ролята на Колен, а Франсоаз Льо Риш на вдовицата Рагота (Мама Симон във версията на Аштън).
Две години след премиерата, Добервал поставя балета в Лондон, като променя е заглавието на днешното "Зле
Йожен Хус, пресъздал ролята на Колен, поставя версията на Добервал през 1803 г. в старата парижка опера на ул.
▲Партитурата от 1789 г. е аранжимент от петдесет и пет популярни френски песни. Не е останала информация за композиторите и аранжорите на музиката в първоначалната постановка. Възможно е самият Добервал да е направил аражимента, защото освен че е автор на сценария, той е и компетентен цигулар.
Хореографът [[Жан-Пиер Омер]], балетмайстор на [[Пале Гарние|Парижката опера]] и ученик на Добервал, прави редица промени в балета. През 1828 г. Омер представя изцяло нова версия, създадена за балерината Полин Монтесю. За тази постановка композиторът
▲Две години след премиерата, Добервал поставя балета в Лондон, като променя е заглавието на днешното "Зле опазено момиче". На премиерата на 30 април 1791 г. съпругата на Добервал отново пресъздава Лиза, докато в ролята на Колен е ученикът на композитора - [[Шарл-Луи Дидло]].
През 1837 г. великата австрийска балерина [[Фани Елслер]] дебютира в Парижката опера в продукцията на Омер. Създават се нови танцови номера, които демонстрират най-добрите артистични качества на примата. Елслер избира множество танци от изключително популярната партитура на "''[[Любовен еликсир
=== Версията на Пол Тальони ===▼
▲Йожен Хус, пресъздал ролята на Колен, поставя версията на Добервал през 1803 г. в старата парижка опера на ул. "Ришельо", предшественик на сградата на ул. "Пелетие". Преди това (1796 г.) Хус е използвал либретото на балета за комична опера "Лиза и Колен" по музика на Пиер Гаво.
Италианският хореограф [[Пол Тальони]], брат на легендарната балерина [[Мария Тальони]], е балетмайстор на дворцовия балет в Берлин между 1852 и 1866 г. На 7 ноември 1864 г. Тальони представя своя, изцяло нова, постановка, като поръчва нова партитура от резидентния композитор на Берлинската кралска опера - [[Петер Лудвиг Хертел]]. Тази творба се радва на огромен успех и остава в репертоара на операта дълги години. ▼
=== ''Зле опазеното момиче'' в Русия ===▼
▲=== Версията на Жан-Пиер Омер ===
Балетът е поставен за първи път в Русия от балетмайстора Джузепе Соломони през 1800 г. за Петровския театър (предшественик на [[Болшой театър]]) в Москва, постановка, която по-късно е ревизирана от наследника на Соломони Жан Ламирал през 1808 г. И двете продукции използват оригиналните петдесет и пет песни, вероятно в собствен аранжимент
Премиерата на балета в Санкт Петербург е
▲През 1828 г. Омер представя изцяло нова версия, създадена за балерината Полин Монтесю. За тази постановка композиторът Фердинанд Херолд адаптира оригиналната партитура от 1789 г. и заимства много теми от оперите на [[ Жан Пол Егиде Мартини |Жан-Пол Мартини]] и [[Гаетано Доницети]] .
Версията на Омер от 1828 г. е поставена за първи път на руска сцена през 1845 г. от балетмайстора Ираклий Никитин. Големият хореограф [[Жул Перо
▲През 1837 г. великата австрийска балерина [[Фани Елслер]] дебютира в Парижката опера в продукцията на Омер. Създават се нови танцови номера, които демонстрират най-добрите артистични качества на примата. Елслер избира множество танци от изключително популярната партитура "''[[Любовен еликсир|Любовен еликсир"]]'' на Доницети. Днес гранпато на Еслер е включено във версията на Аштън за британския Кралски балет.
▲== Версията на Пол Тальони ==
▲Италианският хореограф [[Пол Тальони]], брат на легендарната балерина [[Мария Тальони]], е балетмайстор на дворцовия балет в Берлин между 1852 и 1866 г. На 7 ноември 1864 г. Тальони представя своя, изцяло нова, постановка, като поръчва нова партитура от резидентния композитор на Берлинската кралска опера - Петер Лудвиг Хертел. Тази творба се радва на огромен успех и остава в репертоара на операта дълги години.
▲== Зле опазеното момиче в Русия ==
▲Балетът е поставен за първи път в Русия от балетмайстора Джузепе Соломони през 1800 г. за Петровския театър (предшественик на [[Болшой театър]]) в Москва, постановка, която по-късно е ревизирана от наследника на Соломони Жан Ламирал през 1808 г. И двете продукции използват оригиналните петдесет и пет песни, вероятно в собствен аранжимент. и оригиналната ''имитация'' оценка на 1789, може би в адаптации получени за всяка съответна постановка.
▲Премиерата на балета в Санкт Петербург е 2 октомври (20 септември) 1818 г. на сцената на [[Мариински театър|имперските театри]] в постановка на [[Шарл-Луи Дидло|Дидло]], който вече е пресъздал ролята на Колен в Лондон през 1791 г. Дидло е първи балетмайстор в Санкт Петербург 1801–1811 г. и 1816–1837 г. Заглавието е сменено на ''Напразно предупреждение'' (''La Précaution inutile, ou Lise et Colin), а'' музиката е на Катерино Кавос .
▲Версията на Омер от 1828 г. е поставена за първи път на руска сцена през 1845 г. от балетмайстора Ираклий Никитин. Големият хореограф [[Жул Перо|Жул Перот]] - първи балетмайстор на петербургските Императорски театри, поставя своя собствена редакция на версията на Омер през 1854 г., като добавя нова музика от [[Цезар Пуни]]. Постановката на Перо е играна последно през 1880 г. за бенефиса на [[Павел Гердт|Павел Герд]] .
=== Редакция на Петипа и Иванов ===
[[Файл:Fille_Mal_Gardee_-Lise_-Virginia_Zucchi_-1885.JPG|ляво|мини|291x291пкс| Вирджиния Цуки като Лиза в редакцията на Петипа и Иванов, Санкт Петербург, 1885 г. ]]
Голямата италианска балерина Вирджиния Цуки гастролира в Санкт Петербург през 1885 г., като представя успешно различни роли в няколко театри в имперската столица. По желание на [[Александър III (Русия)|император Александър III]] директорът на [[Мариински театър|имперския театър]] Иван Всеволожски кани Цуки на гастрол. Балерината дебютира в ролята на Лиза през 1864 г. Режисьорът Всеволожски
Постановката е съвместно дело на първия балетмайстор на Имперския балет [[Мариус Петипа]] и втория балетмайстор и режисьор [[Лев Иванов]].
Премиерата на балета е на 16/28 декември 1885 г. Изпълнението на
През лятото на 1888 г. Иванов поставя съкратена версия на балета за представления в Красное село. Ролята на Лиза се изпълнява от Александра Виноградова, която по-късно играе ролята и на сцената на [[Мариински театър|Мариинския театър]] (главен театър на Императорския балет и опера от 1886 г.). Това е и последното изпълнение на балета до 1894 г., когато Иванов го възражда за гостуващата немска балерина Хедвиг Хантенбург
Ролята на Лиза е желана от големите балерини на старата имперска сцена [[
Любопитен щрих в постановката на Иванов е използването на пилета в някои сцени.
Както много произведения в репертоара на Имперския балет в Санкт Петербург от началото на 20-и век, хореогрфията на Петипа и Иванов е нотирана от режисьора Николай Сергеев по метода на Степанов
Днес всички нотации са част от т.нар.
=== Редакция на Александър Горски ===
На 7/20 декември 1903 г. е премиерата на редакцията на [[Александър Горски]] на сцената на Имперския Болшой театър в Москва. Горски стъпва върху версията на Петипа и Иванов, която познава от кариерата си на първи балетист в Санкт Петербург, но включва много допълнителна музика
=== Постановки от съветско време ===
През 1930 г. хореографите [[Асаф Месерер]] и [[
През 1837 г. е поставена напълно нова версия на хореографа [[Леонид Лавровски]]. Композиторът [[Павел Фелд]] създава нова партитура на музиката на Хертел, като включва и
▲През 1930 г. хореографите [[Асаф Месерер]] и [[ Игор Мойсеев |Игор Моисеев]] създават нова версия за „Болшой“, основана на хореографията от Горски от 1903 г., като добавят ново действие, озаглавено ''Сватбата на Лиза и Колен,'' върху музиката на "Орфей" на [[Михаил Глинка|Глинка]]. Версията на Месерер и Моисеев остава в репертоара на Болшой театър само две години, след което музиката е преработета от диригента Александър Мосолов . Тази версия, със заглавието ''„Съперниците“'' , се изпълнява само осемнадесет пъти преди напълно да отпадне от репертоара.
▲През 1837 г. е поставена напълно нова версия на хореографа [[Леонид Лавровски]]. Композиторът Павел Фелд създава нова партитура на музиката на Хертел, като включва имузикалните допълнения на Горски. След единадесет спектакъла постановката на Лавровски е извадена от постоянния репертоар на Болшой театър и е представяна от време на време до началото на 70-те години.
През 1989 г. Олег Виноградов поставя нова версия за балет „Киров“, до голяма степен базирана на традиционните постановки на Петипа, Иванов и Горски от началото на XX век. Въпреки големия успех, постановката на Виноградов е извадена от репертоара след напускането му като директор на балета през 1995 г.
=== ''Зле опазеното момиче'' на Запад ===
[[Файл:Anna_Pavlova_1912.jpg|дясно|мини| [[Анна Павлова]] като Лиза, 1912 г. ]]
През 1912 г. Анна Павлова изиграва ролята на Лиза в Лондон в съкратена версия на балета.
[[ Бронислава Нижинска |Бронислава Нижинска]] поставя първата постановка
Много от танцьорите в Руския балет на Монте Карло имат успешна кариера като хореографи, учители и балетмайстори в чужбина и разпространяват версията на Балачова по целия свят. Известната балерина [[Алисия Алонсо]] танцува постановката на Балачова през 40-те и 50-те години на ХХ век и поставя своя версия на творбата за Кубинския национален балет през 1964 г. В резултат на това по-голямата част от балетните трупи в [[Карибски регион|Карибите]] и [[Южна Америка]] редовно изпълняват продукции, произтичащи от постановката на Алонсо по Хертел. ▼
През 1985 г. Клод Беси поставя своя версия на за балетната школа на парижката Опера, вдъхновена от версията на Романов за АБТ. Беси използва партитурите на Хертел от 1864 г. в оркестрация от диригента на парижката Опера Жан-Мишел Дамаз . ▼
▲През 1942 г. Руският балет на Монте Карло представя първата си постановка на "Зле опазеното момиче", създадена от бившата балерина на Имперския балет Александра Балачова и базирана до голяма степен на версията на Александър Горски. Много от танцьорите в Руския балет на Монте Карло имат успешна кариера като хореографи, учители и балетмайстори в чужбина и разпространяват версията на Балачова по целия свят. Известната балерина [[Алисия Алонсо]] танцува постановката на Балачова през 40-те и 50-те години на ХХ век и поставя своя версия на творбата за Кубинския национален балет през 1964 г. В резултат на това по-голямата част от балетните трупи в [[Карибски регион|Карибите]] и [[Южна Америка]] редовно изпълняват продукции, произтичащи от постановката на Алонсо по Хертел.
== Постановка на Аштън ==▼
През 1959 г. хореографът [[Фредерик Ащън|Фредерик Аштън]] създава напълно нова версия на ''"Зле опазеното момиче"'' за Кралския балет в Лондон. Премиерата е на 28 януари 1960 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rohcollections.org.uk/production.aspx?production=1721|заглавие=La Fille mal gardée (1960)|труд=Royal Opera House Collections on Line|достъп_дата=4 August 2010}}</ref> с балерината Надя Нерина като Лиза, Дейвид Блеър като Колен, Стенли Холдън като Мама Симон и Александър Грант като Ален. От самото си създаване постановката на Аштън влиза в класическия балетен репертоар. ▼
▲През 1985 г. Клод Беси поставя своя версия на за балетната школа на парижката Опера, вдъхновена от версията на Романов за АБТ. Беси използва партитурите на Хертел от 1864 г. в оркестрация от диригента на парижката Опера Жан-Мишел Дамаз
Първоначално Аштън възнамерява да използва партитурата на Хертел от 1864 г., но след внимателен анализ на музиката решава, че тя не е подходяща за концепцията му. По предложение на музиколога и историк на балета Айвър Гест, Аштън се спира на леката и семпла музика на Фердинанд Херолд от 1828 г. ▼
▲=== Постановка на Аштън ===
▲През 1959 г. хореографът [[Фредерик Ащън|Фредерик Аштън]] създава напълно нова версия
▲Първоначално Аштън възнамерява да използва партитурата на Хертел от 1864 г., но след внимателен анализ на музиката решава, че тя не е подходяща за концепцията му. По предложение на музиколога и историк на балета Айвър Гест, Аштън се спира на леката и семпла музика на Фердинанд Херолд от 1828 г. Диригентът на Кралската опера [[Джон Ланчбери]] оркестрира и редактира партитурата на Херолд и добавя наколко нови номера, както и пастиш от първото представление през 1789 г. Запазена е и музиката на Хертел за Танца със сабото, както и музиката за па-дьо-дьото на Фани Елслер от 1837 г.
Аштън възкресява Танца с ленти за Лиза и Колен, както и драматичния (
=== Възраждането на оригинала от 1789 г. ===▼
През 1989 г. Балет дю Рейн от [[Мюлуз]], Франция, възражда първоначалната версия на Добервал от 1789 г. Постановката на шведския хореограф Иво Крамер, специалист в танцовия театър от края на 18. век и началото на 19. век, и художественият ръководител на Балет дьо Рин Жан Пол Гравие. Постановката е с орииналното заглавие - ''Le ballet de la paille'' ("Балетът в сламата"). Проучени са документи от оригиналната постановка, вкл. копие на оригиналната партитура в [[Стокхолм]] от 1789 г., както и подробности за оригиналните пантомимични пасажи. Оригиналната партитура е възстановена и оркестрирана от диригента Чарлз Фарнкомб
== Сюжет ==
▲== Възраждането на оригинала от 1789 г. ==
▲През 1989 г. Балет дю Рейн от [[Мюлуз]], Франция, възражда първоначалната версия на Добервал от 1789 г. Постановката на шведския хореограф Иво Крамер, специалист в танцовия театър от края на 18. век и началото на 19. век, и художественият ръководител на Балет дьо Рин Жан Пол Гравие. Постановката е с орииналното заглавие - ''Le ballet de la paille'' ("Балетът в сламата"). Проучени са документи от оригиналната постановка, вкл. копие на оригиналната партитура в [[Стокхолм]] от 1789 г., както и подробности за оригиналните пантомимични пасажи. Оригиналната партитура е възстановена и оркестрирана от диригента Чарлз Фарнкомб . Дизайнерът Доминик Делуш създава декори и костюми, вдъхновени от дизайните, използвани в оригинала. Въпреки че оригиналната хореография на Даубервал е загубена, Крамер изработва танци в стила на периода, силно повлияни от народните танци. Крамер запазва и първоначалния финал, в който танцьорите, в тон с музиката, викат рефрена ''Il n'est qu'un pas du mal au bien'' ("Има само една стъпка от лошо до добро" ).
=== Действащи лица ===
* Лиза - непокорната дъщеря
Line 117 ⟶ 100:
* Петел и три кокошки
=== Резюме ===
Лиза и Колен са влюбени и искат да се оженят. Мама Симон се противопоставя на връзката им и иска Лиза да се омъжи за разсеяния, но изключително богат Ален и прави всичко възможно да държи двата влюбени на разстояние.
| |||