Якобинци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
сливане с Якобински клуб |
||
Ред 1:
{{друго значение|френското политическо движение|други значения|якобити}}
'''Якобѝнци''' ({{lang|fr|Jacobins}}) са участници в радикално ляво [[политическо движение]], членове на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] по време на [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г., представляващи интересите на революционно-демократичната [[буржоазия]], действаща в съюз със селските и плебейски маси. Наричат се така от названието на Якобинския клуб (''Общество на приятелите и защитниците на Конституцията''), намиращ се в [[Доминикански орден|доминиканския]] манастир [[Яков Зеведеев|Св. Яков]] ({{lang|fr|Saint-Jacques}}). Членовете са предимно представители на средната класа, настроени антироялистки. След юли 1791 г. по-умерените му членове се отделят и образуват обществото на [[Фьойани|феяните]]<ref>{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=166 }}</ref>.▼
▲'''Якобѝнци''' ({{lang|fr|Jacobins}}) са участници в радикално ляво [[политическо движение
'''Якобинизмът''' е радикално [[Левица|лява]] политико-социална [[идеология]]. Днес във [[Франция]] ''якобинът'' обикновено подкрепя централизираната републиканска държава и силните правомощия на централната власт и/или е поддръжник на широката държавна намеса за трансформиране на обществото.▼
==
[[Файл:Club-des-jacobins.jpg|мини|дясно|300п|Заседание на Якобинския клуб в библиотечната зала на манастира „Св. Яков“]]
Първи по време на [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] създават свой клуб депутатите от Бретан (също Бретонски клуб). Сред основателите са Ланжюине, Дефермон и Льо Шапелие. По-късно се присъединяват [[Мирабо]], [[абат Сийес]], Барнав, Петион, Волне, Грегойр, Робеспиер, Дюпор, [[Маркиз дьо Лафайет|Лафайет]], Ламет, херцог д’Егийон. Нови членове се приемат с поръчителство на някой от основателите и се плаща сравнително висок членски внос, затова влизат предимно състоятелни хора. След преместването на Учредителното събрание от Версай в Париж през октомври 1789 г. клубът избира за свое седалище бившия манастир на якобинците-доминиканци на ул. „Сент Оноре“, където се обединява с ''Обществото на приятелите на Конституцията'', съставено от дребни буржоа и занаятчии от Париж, и започва да се нарича Якобински клуб. Клубът си поставя две цели: предварително да обсъжда решаваните в Учредителното събрание национални проблеми и да работи за изработването на конституция{{hrf|Глушков|1989|104}}.
▲В числото на якобинците влизат преди всичко членове на революционния [[Якобински клуб]] в [[Париж]], но също и членове на провинциални якобински клубове, тясно свързани с основния клуб. Всъщност това прозвище получават само онези членове на клуба, които остават в него след като през октомври [[1792]] г. той бива напуснат от [[жирондинци]]те. Категоричното разделение между якобинци и жирондинци се проявява непосредствено след свалянето на [[монархия]]та ([[Въстание от 10 август 1792|въстанието на 10 август 1792]] г.) Якобинците, ръководени от [[Максимилиан Робеспиер]], [[Жан-Пол Марат]], [[Жорж Дантон]], [[Луи Антоан дьо Сен Жюст]], представляват политическа партия, чиято програма набляга основно на защита на завоеванията от революцията и по-нататъшното ѝ разрастване. Те са категорични привърженици на пълното политическо равенство. Много от тях – напр. Робеспиер, Сен-Жюст и др. – дори се стремят към републиканско управление, което да заличава големите контрасти между нищетата и богатството.
Още преди края на 1790 г. клубът се превръща в основен фактор на общественото мнение и създава свои филиали в много градове, като през първата година са около 100, а впоследствие – 400{{hrf|Глушков|1989|104}}. Клубовете в страната поддържат постоянна връзка с Парижкия клуб и се информират взаимно за обсъжданията и взетите решения. Така създадената структура помага на якобинците да спечелят широки слоеве в населените места, където функционират техни филиали. Сред тях има много професионалисти: държавни чиновници и юристи, а с течение на времето се присъединяват и много селяни и занаятчии.
В [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]] и [[Конвент]]а якобинците се разделят на две фракции: [[жирондинци]] и монтаняри. Първоначално те не се различават много, но постепенно започват да се разминават в мненията по редица въпроси, преди всичко в отношението си към въпроса за съдбата на краля и за [[Революционни войни|войната]]. След 1792 г. разривът между двете течения става окончателен.
Идвайки на власт в резултат от преврата от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г., якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична [[диктатура]], наречена впоследствие [[Якобинска диктатура]]. Още от първите месеци на [[1794]] г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. Дантон и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на революционната диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около Робесприер. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратило разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. Докато най-накрая [[Термидориански преврат|Термидорианският преврат]] (27 – 28 юли 1794) слага край на властта на якобинците. На [[28 юли]] са гилотинирани Робеспиер, Сен-Жюст и най-близките им поддръжници, а в следващите дни и още много верни техни последователи.▼
Якобинците заемат лявото крило на революционното движение и се обявяват за врагове на жирондистите, които според тях представляват егоистичната търговска класа. Макар първоначално в Якобинския клуб да членуват и жирондисти, постепенно те започват да изразяват противоположни мнения по редица въпроси, преди всичко в отношението си към [[Революционни войни|войната]]. След [[септемврийски кланета|септемврийските кланета]] от 1792 г. разривът между двете течения става окончателен. Партията на якобинците включва дясно крило ([[монтаняри]]), с лидер Дантон, център начело с [[Робеспиер]], и ляво крило ([[корделиери]]), начело с [[Жан-Пол Марат|Марат]]. Якобинците-монтаняри представят себе си за патриоти, изразяващи настроението на населението и искат радикални реформи, развитие на революцията и установяване на [[република]]. На най-голяма почит са идеите на [[Жан-Жак Русо]], особено [[Жан-Жак_Русо#Политическа теория|политическата му теория]]. Якобинците се стремят към налагане на „демократичен абсолютизъм“, който да отговаря на учението на Русо.
През август-септември 1794 г. термидорианците на свой ред предприемат чистка сред якобинците и през ноември Конвентът постановява Якобинският клуб да бъде затворен.▼
=== Периоди ===
Според Ташева периодите на развитие на клуба донякъде съвпадат с развитието на революцията{{hrf|Ташева|1989|16 – 17}}: от създаването му до падането на монархията след [[Въстание от 10 август 1792|въстанието от 10 август 1792 г.]] и обявяването на [[Първа френска република|републиката]]; вторият период продължава от септември 1792 г. до [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] на 27 юли 1794 г. и трети период до закриването на клуба през 1795 г. и разпадането на якобинската организация.
През първия период от защитници на конституционната монархия якобинците се превръщат в убедени републиканци. В началото най-силно влияние имат конституционалистите, след това брисотинците, но накрая надмощие взема течението, оглавявано от Робеспиер. През юли 1791 след приетата петиция с настояване за сваляне на краля от Якобинския клуб се отделят [[фьойани]]те.
През втория период якобинците упражняват влиянието си успоредно с възникването на втори център на влияние: парижките [[санкюлоти]], обединени около [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката комуна]]. В Париж се засилва влиянието на т.нар. „бесни“ санкюлоти, които искат установяване на „максимум“ на цените и строги наказания, включително смърт срещу спекулантите.
Депутатите-якобинци в [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]] и [[Конвент]]а се разделят на две фракции [[жирондисти]] и [[монтаняри]], а последните имат радикални представители – [[ебертисти]]. Жирондистите, които представят главно новозабогатялата провинциална буржоазия и заемат ръководна позиция в Конвента, усещат все по-неконтролируемия характер на събитията и открито се противопоставят на якобинците-монтаняри начело с Робеспиер.
Сериозните противоречия, които възникват по въпроса за съдбата на краля, водят до разцепление и през октомври [[1792]] г. жирондистите са изключени от Якобинския клуб, който вече представя най-лявото, радикално течение на революцията.
== Управление ==
В началото на 1793 г. обстановката се влошава – започва гражданска война в страната, а през април Франция обявява война на Австрия. След няколкомесечен период на доминация в Конвента жирондистите са свалени с народно [[въстание от 31 май - 2 юни 1793]] г. и якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична [[диктатура]], наречена впоследствие [[якобинска диктатура]]. Ролята на клуба еволюира от център за дебат на реформите в основен морален инструмент за упражняване на [[терор]]. В провинцията съществуват между 5 000 и 8 000 клуба с около 500 000 души през септември 1793 г.<ref name="brit_Jaco"/> и представляват национална мрежа, която наподобява правителство в сянка. На 30 август 1793 на сбирка на Якобинския клуб Жан-Батист Роайе, депутат от Конвента и конституционен епископ (приел ''Гражданската конституция на свещениците''), предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а{{hrf|Дейвидсън|2017|223}}.
▲
▲[[Термидориански преврат|Термидорианският преврат]] (27 – 28 юли 1794) слага край на властта на якобинците. На [[28 юли]] са гилотинирани Робеспиер, Сен-Жюст и най-близките им поддръжници, а в следващите дни и още много верни техни последователи. През август-септември 1794 г. термидорианците на свой ред предприемат чистка сред якобинците и през ноември Конвентът постановява Якобинският клуб да бъде затворен.
== Оценки ==
[[Камий Демулен|Демулен]] още през 1791 г. прави аналогия между Якобинския клуб и [[инквизиция]]та във вестника си „Революсион дьо Франс е дьо Брабан“{{hrf|Дейвидсън|2017|236}}:{{цитат|Якобинският клуб е истинският следствен комитет на нацията... Не само че се изявява като големия инквизитор, който ужасява аристократите, но е и големият реформатор, който поправя нередностите и се притича на помощ на всички граждани|}}
== В други страни ==
▲'''Якобинизмът''' е радикално [[Левица|лява]] политико-социална [[идеология]]. Днес във [[Франция]] ''якобинът'' обикновено подкрепя централизираната републиканска държава и силните правомощия на централната власт и/или е поддръжник на широката държавна намеса за трансформиране на обществото.
== Полша ==
'''Полски якобинци''' е неголяма революционна група по време на [[Полша|Полското]] въстание от 1794 г. Те
== Русия ==
Line 27 ⟶ 50:
<references />
== Литература ==
* {{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789 – 1799 | publisher = Народна просвета|location=София |pages = 214 }}
* {{cite book |title= Френската революция |last= Дейвидсън|first=Иън |year= 2017|publisher= Millenium|location= София|isbn=978-954-515-396-9 |pages=315 }}
* {{cite book |title= Якобинците във Френската революция 1789/1794|last= Ташева|first= Росица|year= 1989|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]]|location=София |pages=253 }}
[[Категория:Френска революция]]
| |||