Якобинци: Разлика между версии

В началото на 1793 г. обстановката се влошава – започва гражданска война в страната, а през април Франция обявява война на Австрия. След няколкомесечен период на доминация в Конвента жирондистите са свалени с народно [[въстание от 31 май - 2 юни 1793]] г. и якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична [[диктатура]], наречена впоследствие [[якобинска диктатура]]. Ролята на клуба еволюира от център за дебат на реформите в основен морален инструмент за упражняване на [[терор]]. В провинцията съществуват между 5 000 и 8 000 клуба с около 500 000 души през септември 1793 г.<ref name="brit_Jaco"/> и представляват национална мрежа, която наподобява правителство в сянка. На 30 август 1793 на сбирка на Якобинския клуб Жан-Батист Роайе, депутат от Конвента и конституционен епископ (приел ''Гражданската конституция на свещениците''), предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а{{hrf|Дейвидсън|2017|223}}.▼

Още от първите месеци на 1794 г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. [[Дантон]] и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около [[Робеспиер]]. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата.▼