Битка при Москва: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NatBul2 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Военен конфликт
| име = Битка при Москва
Line 9 ⟶ 8:
| територия = [[СССР]]
| резултат = Стратегическа съветска победа
| страна1 = {{flag|Нацистка ГерманияNGER}}
| страна2 = {{flag|СССР}}
| командир1 = {{Икона-флагфлагче|Нацистка Германия}} [[Адолф Хитлер]]<br>{{Икона-флагфлагче|Нацистка Германия}} [[Федор фон Бок]]<br>{{Икона-флагфлагче|Нацистка Германия}} [[Хайнц Гудериан]]<br>{{Икона-флагфлагче|Нацистка Германия}} [[Алберт Кеселринг]]
| командир2 = {{Икона-флагфлагче|СССР}} [[Йосиф Сталин]]<br>{{Икона-флагфлагче|СССР}} [[Георгий Жуков]]<br>{{Икона-флагфлагче|СССР}} [[Александър Василевски]]
| сила1 = '''Германия:'''<br>1 929 406 войника<br>549 самолета<br>1000 танка<br>14 000 оръдия
| сила2 = '''СССР:'''<br>1 250 000 – 1 400 000 войника<br>936 самолета<br>3232 танка<br>7600 оръдия<br>
| жертви1 = '''Германия:'''<br>174 000 – 400 000 убити
| жертви2 = '''СССР:'''<br>650 000 – 1 280 000 убити
| бележки =
}}
Line 26 ⟶ 25:
Групата армии „Център“ е развърната за настъпление в полосата Адрианопол – Глухова. Полосата е ограничена на [[юг]] от курското направление, а на север – от калининското. В района на Духовщина, Рославля и Шостки са съсредоточени три [[ударна групировка|ударни групировки]]. След пробива на съветската отбрана танковата групировка под Рославъл трябва да настъпва на североизток срещу [[Вязма]] и там да се съедини с другата ударна група, настъпваща към Вязма от северозапад. По този начин е планирано да се обкръжи и унищожи намиращата се в района на [[Смоленск]] групировка на съветските войски. На 2-ра танкова група (с главнокомандващ генерал [[Гудериан]]) е поставена задача да настъпи от района на Глуховка (близо до [[Орел (град)|Орел]]), между Новгород-Северски и [[Брянск]] и да излезе в тил на противника, сковаван по фронта от войските на 2-ра армия.
 
Срещу немските войски са разположени [[Западен фронт (СССР)|Западния]], [[Резервен фронт|Резервния]] и [[Брянски фронт|Брянския фронт]]. В хода на Московската отбранителна операция съветските войски осъществяват следните фронтови отбранителни операции:
 
* Орловско-Брянска фронтова отбранителна операция;
== Московска операция 1941 ==
* Вяземска фронтова отбранителна операция;
Московската отбранителна операция е проведена в периода [[30 септември]] – [[5 декември]] [[1941]] г. Настъплението на германските войски срещу Москва съгласно плана „Тайфун“ започва на 2 направления: брянско (на 30 септември 1941) и вяземско (от [[2 октомври]] същата година.) Въпреки ожесточената съпротива на съветските войски германците извършват пробив в отбраната им и с цената на големи загуби в края на ноември и началото на декември 1941 г. успяват да излязат на рубежа [[Волга]] – Москва, да форсират р. [[Нара]] и да достигнат пред гр. Кашира на юг. По-нататъшните опити на немците да настъпят срещу Москва са осуетени. Германските войски са обезкървени в Московската отбранителна операция и спират настъплението си на изток за прегрупиране на войските.
* Можайско-Малоярославска фронтова отбранителна операция;
* Калининска фронтова отбранителна операция;
* Клинско-Солнечногорска фронтова отбранителна операция;
* Наро-Фоминска фронтова отбранителна операция;
* Тулска фронтова отбранителна операция.
 
== Контекст ==
'''Състав на войските''':
[[Файл:Wojska niemieckie na froncie moskiewskim (2-882).jpg|мини|Немска бронирана колона напредва към Москва, октомври 1941 г.]]
[[Файл:Battle of Moscow.jpg|мини|Московчанки копаят противотанкови ровове около града си.]]
[[Файл:Генерал Гудериан со своим штабом на московском направлении.jpg|мини|Генерал [[Хайнц Гудериан]] с щаба си през есента на 1941 г.]]
 
Германската [[операция „Барбароса“]] предвижда превземането на Москва за четири месеца. На 22 юни 1941 г. [[Сили на Оста|силите на Оста]] нахлуват в Съветския съюз, унищожават по-голямата част от съветските въздушни сили на земята и продължават да напредват чрез тактиката ''[[блицкриг]]''. [[Група армии Север]] напредват към [[Ленинград]], [[група армии Юг]] завладяват [[Украйна]], а [[група армии Център]] напредват към Москва. Към юли 1941 г. група армии Център вече е прекосила река [[Днепър]] по пътя си към съветската столица.{{sfn|Bellamy|2007|p=243}}
[[Съветски съюз]]
* [[Западен фронт (СССР)|Западен фронт]] (генерал-полковник] [[Иван Конев]], от [[10 октомври]] 1941 г. армейски генерал [[Георгий Жуков]])
* [[Резервен фронт]] (маршал [[Семьон Будьони]])
* [[Брянски фронт]] (генерал-лейтенант [[Андрей Ерьоменко]], от октомври генерал-майор Г. Ф. Захаров)
* [[Калинински фронт]] (генерал-полковник Иван Конев)
 
На тези етап, макар Москва да е уязвима цел, офанзива срещу града би изложила на риск германските флангове. В опит да овладее риска и да осигури провизии и храна към Украйна, [[Адолф Хитлер]] нарежда атаката да поеме на север и на юг, за да се подсигурят първо Ленинград и [[Киев]].<ref name="Wilt">Alan F. Wilt. Hitler's Late Summer Pause in 1941. ''Military Affairs'', Vol. 45, No. 4 (December 1981), pp.&nbsp;187 – 91</ref> Това забавя германското настъпление към Москва.<ref name="Wilt"/> Когато то продължава на 30 септември 1941 г., немските войски са отслабнали, докато съветските войски се концентрират в защита на столицата.<ref name="Wilt"/>
'''Цел''': да се отрази настъплението на немските войски от състава на група армии „Център“ (фелдмаршал [[Федор фон Бок]]) срещу Москва и да се обезкървят ударните му групировки.
 
== Първоначално настъпление ==
В хода на Московската отбранителна операция съветските войски осъществяват следните фронтови отбранителни операции:
За Хитлер, съветската столица е второстепенна цел. Той вярва, че единственият начин СССР да бъде сломен е да бъде победен икономически – чрез превземането на икономическите ресурси източно от Киев.{{sfn|Flitton|1994}} Когато [[Валтер фон Браухич]] подкрепя идеята за директен тласък към Москва, му е отговорено, че „само закостенял мозък може да си помисли за такава идея“.{{sfn|Flitton|1994}} След като немските войски нанасят тежки удари по съветските части в Украйна, Хитлер пренасочва вниманието си към Москва към края на лятото. Почти два милиона германски войници са мобилизирани в операция, както и 1000 – 2470 танка и 14 000 оръдия. Германската мощ във въздуха, обаче, е сериозно намаляла след лятната кампания. [[Луфтвафе]] са загубили 1603 самолета и поправят 1028. Следователно, настъпателните действия разчитат на стандартните ''блицкриг'' тактики чрез танкови групи.<ref>Guderian, pp. 307 – 09.</ref> Пред [[Вермахт]]а се изправени три съветски фронта, образуващи отбранителна линия между градовете [[Брянск]] и [[Вязма]], препречвайки пътя към Москва. Макар тези съветски войски също да се участвали в тежки сражения, те все още представляват голяма концентрация от 1 250 000 души, 1000 танка и 7600 оръдия. Съветските военновъздушни сили са понесли колосални загуби – между 7500<ref name=Hardesty61>Hardesty, 1991, p. 61.</ref> и 21 000<ref>Bergström 2007, p. 118.</ref> самолета.
* [[Орловско-Брянска фронтова отбранителна операция]].
* [[Вяземска фронтова отбранителна операция]].
* [[Можайско-Малоярославска фронтова отбранителна операция]].
* [[Калининска фронтова отбранителна операция]].
* [[Клинско-Солнечногорска фронтова отбранителна операция]].
* [[Наро-Фоминска фронтова отбранителна операция]].
* [[Тулска фронтова отбранителна операция]].
{{commonscat|Battle of Moscow}}
 
Германското настъпление върви по план, като [[4-та танкова армия (Вермахт)|4-та танкова армия]] напредва почти необезспокоявана, а след това разделя мобилните си части на север, за да завърши обграждането на Вязма заедно с [[танкова армия (Вермахт)|3-та танкова армия]], докато други танки войски заобграждат Брянск. Съветските защитни линии все още не са завършени и са премазани от врага.<ref name="Clark">Clark Chapter 8,"The Start of the Moscow Offensive", p. 156 (diagram)</ref><ref name="GlantzVAB">Glantz, chapter 6, sub-ch. „Viaz'ma and Briansk“, pp. 74 ff.</ref> Четири съветски армии ([[19-та армия (СССР)|19-та]], [[20-та армия (СССР)|20-та]], [[24-та армия (СССР)|24-та]] и [[32-ра армия (СССР)|32-ра]]) са обградени.<ref name="Vasilevsky139">Vasilevsky, p. 139.</ref>
В края на ноември – началото на декември 1941 г. и последните опити на немските войски да се промъкнат към Москва са осуетени и са създадени условия за преминаването на съветските войски в [[контранастъпление]].
 
Съветските войски продължават да се сражават, макар и обкръжени, което принуждава Вермахта да мобилизира още дивизии, за да ги елеминира. Остатъците от съветските [[Западен фронт (СССР)|Западен]] и [[Резервен фронт]] преминават в отстъпление и установяват нова отбранителна линия близо до [[Можайск]].<ref name="Vasilevsky139"/> Макар загубите им да са големи, от обкръжението успяват да се измъкнат немалко войски, вариращи по размер от взодове до дивизии.<ref name="GlantzVAB"/> Съветската съпротива при Вязма предоставя време на съветското главно командване да подсили армиите около Москва ([[5-та общовойскова армия|5-та]], [[16-та армия (СССР)|16-та]], [[43-та армия (СССР)|43-та]] и [[49-та армия (СССР)|49-та]]). Три пехотни и две танкови дивизии са мобилизирани от [[Източен Сибир]].<ref name="Vasilevsky139"/>
 
Метеорологичните условия, обаче, започват да се променят, възпрепятствайки и двете страни. На 7 октомври пада първия сняг и бързо се стопява, превръщайки пътищата и откритите местности в кални батаци – явление, познато под името ''[[распутица]]'' в Русия. Германските бронирани групи са ужасно забавени, което позволява на съветските сили да се прегрупират.<ref>Guderian, p. 316.</ref><ref>Clark, pp. 165 – 66.</ref>
 
В някои случаи, съветските войски успяват да контраатакуват. Така например, немската [[4-та танкова дивизия (Вермахт)|4-та танкова дивизия]] попада в засадата на [[Дмитрий Лелюшенко]] близо до [[Мценск]]. Новопостроени танкове [[T-34]] са укрити в гората, докато немските бронирани машини минават покрай тях. Те атакуват немските [[Панцер IV]] по двата фланга. За Вермахта, шокът от това поражение е толкова голям, че е наредено специално разследване.<ref name="GlantzVAB"/> [[Хайнц Гудериан]] и екипът му откриват, че съветските T-34 са почти непроницаеми за немските танкови оръдия. В мемоарите си, генералът пише: „Нашите танкове Панцер IV с малките си 75-mm оръдия могат да взривят T-34 само чрез удар в двигателя му отзад.“. Все пак, в засадата немците губят само шест танка. За [[Ерих Хьопнер]], тя е без значение, тъй като основното му притеснение е съпротивата вътре от образувалите се чували, а не извън тях.{{sfn|Zetterling|Frankson|2012|p=100}} Други контраатаки също забавят немската офанзива. [[2-ра армия (Вермахт)|2-ра армия]], която е разгъната северно от силите на Гудериан с цел да обгради фронта при Брянск, попадата под тежкия натиск на [[Червената армия]], подсилван от въздушните сили.<ref name="Bergström_3">Bergström 2007, p. 91.</ref>
 
Според немските оценки за първоначалните действия в СССР, 673 000 войници са били пленени от Вермахта от джобовете при Вязма и Брянск.<ref>Geoffrey Jukes, The Second World War – The Eastern Front 1941 – 1945, Osprey, 2002, {{ISBN|1-84176-391-8}}, p. 29.</ref> Съвременните оценки говорят за по-малък, но пак огромен брой – 514 000 военнопленници. Това означава, че съветската войска е била отслабена с около 41%.<ref>Jukes, p. 31.</ref> Междувременно, [[Ото Дитрих]] изказва увереността си по време на пресконференция в Германия, че армиите, защитаващи Москва, ги чака сигурно унищожение. Това повдига морала както на войниците, така и на гражданите у дома. Плъзват слухове, че войските от източния фронт ще се приберат в Германия за [[Коледа]].<ref name="smith1942">{{cite book | title=Last Train from Berlin | publisher=Knopf | author=Smith, Howard K. | year=1942 | pages=83 – 91}}</ref>
 
Все пак, съпротивата на Червената армия е забавила Вермахта. Когато германците влизат в покрайнините на Можайск западно от Москва на 10 октомври, те срещат още една отбранителна бариера. Същият ден, [[Георгий Жуков]], който е извикан от [[Ленинградски фронт|Ленинградския фронт]] на 6 октомври, поема командването на защитата на Москва и комбинираните Западен и Резервен фронт с [[Иван Конев]] като свой заместник.<ref>The Great Soviet Encyclopedia, 3rd Edition (1970 – 1979). 2010 The Gale Group, Inc.</ref><ref name=GeorgyZhukov>{{Cite book |last=Zhukov |first=Georgy |title=Marshal of Victory, Volume II |publisher=Pen and Sword Books Ltd. |year=1974 |isbn=978-1781592915 |pages=7, 19}}</ref> На 12 октомври Жуков нарежда всички налични сили да се концентрират при подсилената линия на Можайск..<ref>Zhukov, tome 2, p. 10.</ref> Луфтвафе все още контролира небето, а немските „[[Юнкерс Ю 87|Щуки]]“ извършват 537 полета, унищожавайки около 440 превозни средства и 150 артилерийски установки.<ref name="Plocher 1968 231">Plocher 1968, p. 231.</ref><ref>Bergström 2007, p. 93</ref>
 
На 15 октомври [[Йосиф Сталин]] нарежда евакуацията на [[КПСС]], Генералния щаб и различни правителствени служби от Москва в [[Куйбишев]] (днес Самара), оставяйки само малък брой държавници в столицата. Евакуацията всява паника сред московчани. На 16 – 17 октомври повече от гражданите на столицата се опитват да избягат, претъпквайки влаковете и задръствайки пътищата. Въпреки това, Сталин остава в Москва и в известна степен успокоява страховете на хората.<ref name="GlantzVAB"/>
 
== Можайска отбранителна линия ==
[[Файл:Map Operation Typhoon.jpg|мини|Германските офанзиви в хода на операция „Тайфун“.]]
[[Файл:Zajęcie przez wojska niemieckie miasta Kalinin (2-800).jpg|мини|Немски войски и танкове по улиците на [[Калинин]], октомври 1941 г.]]
 
На 13 октомври 1941 г. Вермахтът достига [[Отбранителна линия|отбранителата линия]] на Можайск, включваща бързо построени четири укрепени линии<ref name=":0">{{Cite book|title=Operacja „Tajfun“|last=Stahel|first=David|work=Książka i Wiedza|year=2014|isbn=978-83-05-136402|location=Warsaw|pages=89}}</ref> и защитаваща западните подходи към Москва от [[Калинин]], през [[Волоколамск]] до [[Калуга]]. Въпреки новопристигналите подкрепления, само около 90 000 съветски войници са окопани при линията – прекалено малко, за да удържат немското нашествие.<ref name="Jukes32"/><ref>Zhukov, tome 2, p. 17.</ref> Разполагайки само с ограничени ресурси, Жуков решава да концентрира силите си в четири основни точки: [[16-та армия (СССР)|16-та армия]] на генерал [[Константин Рокосовски]] защитава Волоколамск, [[5-та общовойскова армия|5-та армия]] на генерал-майор [[Леонид Говоров]] поема Можайск, [[43-та армия (СССР)|43-та армия]] на генерал-майор [[Константин Голубев]] отбранява [[Малоярославец]], а 49-та армия на генерал-лейтенант [[Иван Захаркин]] защитава Калуга.<ref>Marshal Zhukov's Greatest Battles p. 50.</ref> Целият съветски Западент фронт (почти унищожен след Вязма) е пресъздаден почти от нулата.<ref>Zhukov, tome 2, p. 18.</ref>
 
Отбраната на самата столица е бързо организирана. Според Жуков, около 250 000 жени и деца работят по построяването на окопите и противотанковите ровове около Москва, премествайки почти 3 млн. m<sup>3</sup> пръст без помощта на машини. Московските фабрики бързо са пригодени за военни цели. Така например, един автомобилен завод е превърнат в завод за [[картечни пистолети]], часовникарски цехове произвеждат минни детонатори, шоколадената фабрика произвежда храна за фронта, а автомобилните сервизи поправят танкове и военни превозни средства.<ref>Zhukov, tome 2, p. 22.</ref> Въпреки тази подготовка, столицата попада в обсега на немските танкове, а Луфтвафе извършва мащабни въздушни бомбардировки над града. Тези нападения, обаче, нанасят само малко щети, поради голямата [[противовъздушна отбрана]] на града и ефективните екипи на гражданска защита.<ref>Braithwaite, pp. 184 – 210.</ref>
 
На 13 октомври (15 октомври според други източници) Вермахтът продължава офанзивата си. Първоначално, немските сили се опитват да заобиколят съветските защити, поемайки на североизток към слабо отбранявания град Калинин и на юг към Калуга и [[Тула]], превземайки всички населени места с изключение на Тула до 14 октомври. Окуражавани от този първоначален успех, германците предприемат челна атака срещу укрепената линия, превземайки Можайск и Малоярославец на 18 октомври, [[Наро-Фоминск]] на 21 октомври и Волоколамск на 27 октомври след интензивни боеве. Поради увеличаващата се опасност от нападение по фланга, Жуков е принуден да се изтегли назад, източно от река [[Нара (река)|Нара]].<ref>Zhukov, tome 2, p. 24.</ref><ref name="GlantzVAB"/>
 
На юг, немската 2-ра танкова армия първоначално настъпва към Тула с относителна лекота, защото Можайската отбранителна линия не стига чак до там и няма значителни концентрации на съветски войски, които да ѝ попречи. Въпреки това, лошите метеорологични условия, недостигът на гориво, повредените пътища и мостове забавят немската армия. Гудериан достига покрайнините на Тула на 26 октомври.<ref>Guderian, pp. 329 – 30.</ref> Германският план предвижда бързо превземане на Тула, последвано от маневра „[[клещи (маневра)|клещи]]“ около Москва. Първото нападените, обаче, е отблъснато от [[50-та армия (СССР)|50-та армия]] и цивилни опълченци на 29 октомври близо до града.<ref>Zhukov, tome 2, pp. 23 – 25.</ref> На 31 октомври немското [[Главно командване на войските]] нарежда офанзивата да бъде спряна, поради влошаващите се логистични проблеми.
 
== Настъпление на Вермахта към Москва ==
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-B15500, Russland, Dorf vor Moskau.jpg|мини|[[Распутица]] в околността на Москва през есента на 1941 г.]]
[[Файл:RIAN archive 604273 Barricades on city streets.jpg|мини|Барикади на московска улица, октомври 1941 г.]]
[[Файл:RIAN archive 14 Anti-aircraft gunners defending Moscow.jpg|мини|Съветско артилерийско формирование в отбраната на Москва, ноември 1941 г.]]
[[Файл:Soviet machinegunner opened covering fire.jpg|мини|Съветски картечар прикрива пехотата в атака близо до Тула, ноември 1941 г.]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 146-2008-0317, Russland, Bergung eines Verwundeten.jpg|мини|Германски войници помагат на паднал в боя другар, декември 1941 г.]]
 
Към края на октомври германските войски вече са изморени, като само една трета от моторните им превозни средства функционират. Някои пехотни дивизии са намалели наполовина, а сериозните логистични препятствия забавят доставките на топли дрехи и зимно оборудване към фронта. Дори Хитлер изоставя идеята за дълга битка, тъй като изпращането на танкове в такъв голям град без подкрепата на пехотата би било рисково след скъпото [[Обсада на Варшава|превземане на Варшава]] през 1939 г.<ref name="GlantzTTG">Glantz, chapter 6, sub-ch. „To the Gates“, pp. 80ff.</ref>
 
За да затвърди решителността на Червената армия и да повдигне духа на гражданите, Сталин нарежда традиционният военен парад на 7 ноември (Деня на революцията) да бъде проведен на [[Червения площад]]. Съветските войски маршируват покрай [[Кремъл]], а след това отиват директно на фронта. Парадът има голямо символично значение, демонстрирайки несломената съветска решителност. Въпреки парада, обаче, позицията на Червената армия остава несигурна. Макар още 100 000 съветски войници да са изпратени в [[Клин (град)|Клин]] и Тула, където се очакват още германски нападения, съветската защита остава относително рехава. Независимо от това, Сталин нарежда да се извършат няколко контранастъпления срещу германските линии. Те са предприети въпреки възраженията на Жуков, който е обзеспокоен от пълната липса на резерви.<ref>Zhukov, tome 2, p. 27.</ref> Вермахтът отблъсква повечето от тези контраатаки, които пропиляват съветски човешки ресурси, които иначе биха могли да се използват в отбраната на Москва. Единственият успех на контраофанзивата е западно от Москва, близо до село Алексино, където съветските танкове нанасят тежки загуби на немската 4-та армия, която все още не разполага с противотанкови оръжия срещу добре бронитаните T-34.<ref name="GlantzTTG"/>
 
От 31 октомври до 13 – 15 ноември [[Главно командване на Вермахта|Главното командване на Вермахта]] се подготвя за предприемането на втора офанзива срещу Москва. Макар група армии Център все още да разполага със значителна мощ, бойният ѝ капацитет е намалял поради умората на войските. И докато немците са наясно с постоянния приток на съветски подкрепления от изток, както и с наличието на големи резерви, имайки предвид огромните съветски загуби, те не очакват Москва да успее да образува твърда защита.<ref>Klink, pp. 574, 590 – 92</ref> Ала в сравнение със ситуацията през октомври, съветските дивизии вече са заели много по-силни отбранителни позиции – троен защитен обръч около града, както и остатъците от Можайската линия близо до Клин. Повечето от съветските полеви армии вече разполагат с многослойна защита. Екипи на артилерийска поддръжка и сапьори се концентрират около големите пътища, които се очаква да бъдат използвани от немските войски по време на атаките. СССР разполага и с много войски в резерви зад фронта. Освен това, оцелелите съветски войски и офицери вече са по-опитни и по-подготвени за следващата офанзива.<ref name= "GlantzTTG"/>
 
Към 15 ноември 1941 г. земята вече е замръзнала, разрешавайки проблема с калта. Бронираният авангард на Вермахта, съставен от 51 дивизии, може да напредва за да обгради Москва. За да постигнат това, немските 3-та и 4-та танкови групи трябва да концентрират силите си между [[Иванковски язовир|Иванковския язовир]] и Можайск, след което да продължат покрай съветската 30-та армия до Клин и [[Солнечногорск]], обкръжавайки столицата от север. На юг, 2-ра танкова армия трябва да премине покрай Тула, която все още е под съветски контрол, и да напредне към [[Кашира]] и [[Коломна]], свързвайки се със северната част на „клещите“ при [[Ногинск]]. Немската 4-та армия в центъра пък има задачата да притисне войските на съветския Западен фронт.<ref name=GeorgyZhukov/>{{rp|33, 42 – 43}}
 
Германските танкови армии започват офанзивата си срещу Клин на 15 ноември. По това време там няма съветски резерви, тъй като Сталин иска да предприеме контраатака при Волоколамск, което налага мобилизирането на всички налични резерви на юг. Първите немски атаки разделят фронта на две, отделяйки 16-та армия от 30-та.<ref name="GlantzTTG"/> Следват няколко дни на ожесточени боеве. Жуков пише в мемоарите си: „Врагът, пренебрегвайки жертвите, извършва челни нападения, искайки да се добере до Москва на всяка цена.“.<ref name="Zhukov28">Zhukov, tome 2, p. 28.</ref> Въпреки усилията на Вермахта, многослойната отбрана на града работи, а съветската 16-та армия се изтегля, постоянно тормозейки германските дивизии, които се опитват да преминат укрепените им позиции.
 
Трета танкова армия завладява Клин след тежко сражение на 23 ноември. След това са превзети Солнечногорск на 24 ноември и [[Истра (град)|Истра]] на 25 ноември. Съветската съпротива все още е ожесточена, а изходът от битката съвсем не е решен. Сталин пита Жуков дали Москва може да бъде успешно удържан. ЖУков му отговаря, че това е възможно, но са нужни спешни подкрепления.<ref name="Zhukov28"/> На 27 ноември немската 7-ма танкова дивизия овладява моста над [[Канал Москва|канала Москва – Волга]], който е последното препятствие преди Москва, бидейки разположен на 35 km от Кремъл.<ref name="GlantzTTG"/> Обаче, мощна контраатака на [[1-ва ударна армия]] ги изтласква назад.<ref name="Zhukov30">Zhukov, tome 2, p. 30.</ref> Северозападно от Москва, Вермахтът достига [[Лобня|Красная Поляна]] и вече се намира само на 29 km от Кремъл.<ref>Guderian, p. 345.</ref> Германските офицери успяват да видят някои от по-големите сгради в съветската столица чрез биноклите си. Все пак, както съветските, така и немските войски страдат от сериозен недостиг на хора. Някои полкове са съставени от едва 150 – 200 души.<ref name="GlantzTTG"/>
 
На юг, близо до Тула военните действия продължават на 18 ноември, когато немската Втора танкова армия се опитва да обкръжи града.<ref name="GlantzTTG"/> Германските части са изключително изморени от предишните сражения и не разполагат със зимни дрехи. Поради тази причина, първоначалният им прогрес съставлява само 5 – 10 km на ден.<ref>Guderian, p. 340.</ref> Освен това, този ход излага германските танкови армии на опасност от атаки по фланговете. Въпреки това, Гудериан успява да води офанзивата, изпращайки войските си в различни посоки и превземайки [[Новомосковск (Русия)|Сталиногорск]] на 22 ноември. На 26 ноември германските танкове приближават Кашира, през който преминава голяма магистрала към Москва. На следващия ден е осъществена съветска контраатака. 2-ри кавалерийски корпус и 1-ви гвардейски кавалерийски корпус на генерал [[Павел Белов]] оказват подкрепа на бързо сформираните формирования.<ref>Erickson, 'The Road to Stalingrad,' p. 260</ref> halted the German advance near Kashira.<ref name=GeorgyZhukov/>{{rp|35 – 36}}<ref>A.P. Belov, ''Moscow is behind us'', Moscow, Voenizdat, 1963, p. 97.</ref> Така, в началото на декември немските части за изтласкани, а южните подходи към града за обезопасени.<ref>Belov, p. 106.</ref> Тула е успешно отбранен, благодарение на фортификациите си и твърдите защитници, главно от 50-та армия, включващи както войници, така и опълченци. Вермахтът така и не се доближава до Москва от юг. Първият удар на контраофанзивата на съветския Западен фронт в покрайнините на Москва попада върху 2-ра танкова армия на Гудериан.
 
Поради съпротивата както по северния, така и по южния край на Москва, на 1 декември Вермахтът се впуска в челна офанзива от запад, близо до град Наро-Фоминск. Офанзивата разполага с ограничена танкове поддръжка и е насочена срещу мащабната съветска защита. След среща твърд отпор от съветската 1-ва гвардейска стрелкова дивизия и атаки по фланга от 33-та армия, германското настъпление е спряно и изтласкано назад след четири дни.<ref name="GlantzTTG"/> [[Легион на френските доброволци срещу болшевизма|Легионът на френските доброволци срещу болшевизма]] (638-ми пехотен полк), единственото чуждестранно формирование на Вермахта, участвало в офанзивата срещу Москва, влиза в схватка близо до село Дютково.<ref>{{Cite journal|last=Beyda|first=Oleg|s2cid=148469794|date=7 August 2016|title='La Grande Armée in Field Gray': The Legion of French Volunteers Against Bolshevism, 1941|journal=The Journal of Slavic Military Studies|volume=29|issue=3|pages=500 – 18|doi=10.1080/13518046.2016.1200393}}</ref> На 2 декември разузнавателен абтальон стига до град [[Химки]] – на около 30 km от Кремъл. Това е най-близкото до Москва разстояние, което германците постигат във войната.<ref name=comm>Henry Steele Commager, ''The Story of the Second World War'', p. 144</ref><ref name=argyle>Christopher Argyle, ''Chronology of World War II Day by Day'', p. 78</ref>
 
Зимата в Европа от 1941 – 1942 г. е една от най-студените през 20 век.<ref>{{cite journal|last=Lejenäs|first=Harald|title=The Severe Winter in Europe 1941 – 42: The large scale circulation, cut-off lows, and blocking|year=1989|journal=Bulletin of the American Meteorological Society|volume=70|issue=3|pages=271 – 81|doi=10.1175/1520 – 0477(1989)070<0271:TSWIET>2.0.CO;2|bibcode=1989BAMS...70..271L|doi-access=free}}</ref> На 30 ноември [[Федор фон Бок]] докладва до Берлин, че температурата е −45&nbsp;°C.<ref>Chew (1981), p. 34.</ref> Генерал [[Ерхард Раус]], командир на [[6-а танкова дивизия (Вермахт)|6-та танкова дивизия]], води дневник на средната ежедневна температура. Той показва много студен период от 4 до 7 декември, когато температурите достигат −38&nbsp;°C, макар да не е известно дали използваният от него метод на измерване е бил надежден.<ref>Raus (2009), p. 89.</ref> Жуков споделя, че минимумът през ноември достига само −10&nbsp;°C.<ref name=Chew33>Chew (1981), p. 33.</ref> Съветската метеорологична служба пък засича, че най-ниската температура през декември е била −28,8&nbsp;°C.<ref name=Chew33/> Макар и с големи разлики в измерванията, тези данни показват, че метеорологичните условия през тази зима са били изключително студени. Немските войници мръзнат без подходящо зимно облекло и използват оборудване, което не е било проектирано за експлоатация при такива ниски температури. Над 130 000 случая на [[измръзване]] са докладвани сред германската войска.<ref name="Jukes32">Jukes, p. 32.</ref> Моторните превозни средства се налага да бъдат загрявани в продължение на часове, преди да потеглят, а след всеки зареден снаряд е трябвало да се премахва замръзнала смазка.<ref name="Jukes32"/> Същият мраз покосява и съветските войски, но те са по-добре подготвени.<ref name=Moss>Moss (2005), p. 298.</ref> Освен че разполагат с по-топли дрехи и обувки, те са и по-добре запазени, тъй като са прекарали по-малко време на фронта от немците. Някои историци са на мнение, че целенасочените наводнения от съветска страна също изиграват важна роля при защитата на Москва.<ref name=KuzeevEcho>Iskander Kuzeev, [http://echo.msk.ru/programs/victory/524051-echo/ "Moscow flood in autumn of 1941"], ''Echo of Moscow'', 30 юни 2008</ref> Те имат за цел да стопят леда и да предотвратят преминаването на войски и военно оборудване по река Волга и Иванковския язовир. Язовирните стени на няколко язовира са взривени, като в процеса около 30 – 40 села са наводнени.<ref name=MoscowVolga>Igor Kuvyrkov, [http://moskva-volga.ru/moskovskij-potop-1941-goda-novye-dannye/ "Moscow flood in 1941: new data"], ''Moscow Volga channel'', 23 февруари 2015</ref>
 
Офанзивата на силите на Оста срещу Москва е спряна. Гудериан пише в дневника си: „Офанзивата срещу Москва се провали. Ние подценихме силата на врага, както и размера и климата му. За щастие, аз спрях войниците си на 5 декември, иначе катастрофата щеше да е неизбежна.“.<ref>Guderian, pp. 354 – 55.</ref>
 
== Съветско контранастъпление ==
[[Файл:Map Soviet 1941 Winter counteroffensive.jpg|мини|Съветската зимна контраофанзива.]]
[[Файл:RIAN archive 2564 Soviet planes flying over Nazi positions near Moscow.jpg|мини|Съветски самолети летят над вражеските позии около Москва, декември 1941 г.]]
 
Макар нашествието на Вермахта да е спряно, немското разузнаване докладва, че съветските сили не разполагат с повече резерви и, съответно, са неспособни да преминат в контранастъпление. Тази преценка, обаче, се оказва грешна, тъй като Сталин прехвърля 18 дивизии, 1700 танка и над 1500 самолета от Сибир към Москва.<ref>Goldman p. 177</ref> Червената армия вече е натрупала резерв от 58 дивизии към началото на декември.<ref name= "Jukes32"/> По това време предложената офанзива от Жуков и Василевски е одобрена от Сталин.<ref>Zhukov, tome 2, p. 37.</ref> Дори и с новите попълнения, съветските сили, участващи в операцията, наброяват не повече от 1 100 000 души, което е само с малко повече от силите на Вермахта.<ref name= "GlantzDecCounter">Glantz, ch. 6, subchapter „December counteroffensive“, p. 86ff.</ref> Независимо от това, с внимателно разгръщане на силите, в определени сражения е постигано съотношение от 2:1.<ref name="Jukes32"/>
 
На 5 декември 1941 г. контраофанзивата за премахване на опасността от Москва започва при Калинин. Югозападният и Западният фронтове се включват в настъплението на следващия ден. След няколко дни на ограничен успех, съветските войски поемат контрол над Солнечногорск на 12 декември и над Клин на 15 декември. Армията на Гудериан побягва назат към [[Веньов]], а след това към [[Сухиничи]]. Опасността над Тула също е снета.<ref name=GeorgyZhukov/>{{rp|44 – 46, 48 – 51}}
 
На 8 декември Хитлер подписва директива No.39, нареждайки на Вермахта да заеме отбранителна позиция по целия фронт. Немските войски не успяват да организират солидна защита на текущите си позиции и са принудени да се изтеглят още, за да консолидират отбранителната си линия. Гудериан дискутира положението с [[Волфрам фон Рихтхофен]] на същия ден, като и двамата се съгласяват, че текущата фронтова линия няма да може да бъде удържана.<ref>Guderian, pp. 353 – 55.</ref> На 14 декември [[Франц Халдер]] и [[Гюнтер фон Клуге]] дават разрешението си за отстъпление на запад по река [[Ока]] без одобрението на Хитлер.<ref>Guderian, p. 354.</ref> По време на събрание с германски висши офицери на 20 декември, Хитлер отменя отстъплението и нарежда на войските си да защитават всеки къс земя.<ref>Guderian, pp. 360 – 61.</ref> Гудериан възражава, посочвайки, че жертвите на студа са всъщност по-големи от жертвите в бой.<ref>Guderian, pp. 363 – 64.</ref> Въпреки това, Хитлер настоява да се защитават текущите линии, и освобождава Гудериан на 25 декември, заедно с командирите на 9-та армия ([[Адолф Щраус]]) и 4-та танкова армия ([[Ерих Хьопнер]]). Федор фон Бок също е освободен, официално по „медицински причини“. Главнокомандващият сухопътните сили, [[Валтер фон Браухич]], пък е освободен още по-рано – на 19 декември.<ref name=GeorgyZhukov/>{{rp|42}}<ref name="Guderian 359">Guderian, p. 359.</ref>
 
Междувременно, съветската офанизва продължава на север. Тя освобождава Калинин, а съветските войски достигат Клин на 7 декември, където се помещава щаб-квартирата на немския [[56-ти танков корпус]]. Генерал Иван Конев се опитва да обгради останалите немски войски, докато Жуков изпраща войски на юг, за да му помогне да хване немската 3-та танкова армия в капан. Все пак, германците успяват да изтеглят войските си навреме. Макар съветското обкръжение да се пролява, то изкарва от равновесие немската защита. Направен е втори опит за заобикаляне на северните части на група армии Център, но те отговорарят със силна съпротива близо до [[Ржев]], образувайки клин, запазил се чак до март 1943 г. На юг, контраофанзивата облекчава защитниците на Тула на 16 декември. Голямо нейно постижение е обграждането и унищожението на 35-ти армейски корпус, който покрива южния фланг на Втора танкова армия на Гудериан.<ref>Glantz and House 1995, pp. 88 – 90.</ref>
 
Луфтвафе са парализирани през втората половина на декември. Логистическите трудности и ниските темпратури създават технически пречки до януари 1942 г. Междувременно, немското присъствие във въздуха над Москва изчезва, докато съветските военновъздушни сили нарастват.<ref name="Bergstrom 2003, p. 297">Bergstrom 2003, p. 297.</ref> На 4 януари небесата се проясняват, а Хитлер започва да се надява, че ситуацията може да бъде овладяна с въздушни подкрепления. Новопристигналите транспортни самолети спасяват група армии Център от тотално рухване. Между 17 и 22 декември Луфтвафе унищожават 299 моторни превозни средства и 23 танка около Тула, забавяйки настъплението на Червената армия.<ref>Bergström 2007, pp. 112 – 13.</ref><ref>Bergström 2003, p. 299.</ref>
 
На централния фронт, съветският напредък е много по-бавен. Наро-Фоминск е освободен чак на 26 декември Калуга на 28 декември и Малоярославец на 2 януари след десет дни ожесточени боеве. Съветските резерви намаляват и контраофанзивата спира на 7 януари 1942 г., след като е изтласкала и изморила замръзващите немски армии на 100 – 250 km от Москва. Сталин продължава да дава заповеди за още атаки, така че да хване група армии Център в капан пред Москва и да ги унищожи, но Червената армия вече е уморена и се проваля.<ref>Glantz and House 1995, pp. 91 – 97.</ref>
 
== Последици ==
Зимната контраофанзива на Червената армия изтласква Вермахта от Москва, но градът все още се счита за застрашен, тъй като фронтовата линия е относително близко. Поради тази причина, московският театър на военните действия остава приоритетен за Сталин, който е шокиран от първоначалния германски успех.<ref>{{Cite journal|url = |title = Planning for war: the Red Army and the catastrophe of 1941|last = Roberts|first = Cynthia A.|date = декември 1995|journal = Europe-Asia Studies|doi = 10.1080/09668139508412322|jstor = 153299|volume = 47|issue = 8|pages = 1293 – 1326}}</ref> Освен това, съветското настъпление не успява да се справи с клина при Ржев, който се поддържа от няколко дивизии на група армии Център. Предприети са няколко нападения срещу него, но всяко от тях завършва с тежки загуби за двете страни. Към началото на 1943 г. Вермахтът се оказва принуден да изостави тази си позицията, тъй като целият фронт се премества на запад.
 
Вбесен от провала при Москва, Хитлер поема личен контрол над Вермахта и заменя опитните си офицери от фронта с такива с по-малък опит.<ref name="Guderian 359"/><ref>Guderian, p. 365.</ref> За пръв път от началото на операция „Барбароса“ съветските войски успяват да спрат немците и да ги изтласкат назад. Това вдъхва прекалена увереност на Сталин, който решава да предприеме нова офанзива през пролетта на 1942 г. Недостигът на хора на Червената армия и тактическите умения на Вермахта, обаче, водят до кърваво патово положение при Ржев. Провалът на последващите съветски военни действия в региона водят до успешна немска офанзива на юг по-късно през 1942 г. и до [[битката при Сталинград]].
 
== Източници ==
<references/>
 
=== Литература ===
{{колони|2|
* {{Cite book |last=Bellamy |first=Chris |title=Absolute War: Soviet Russia in the Second World War. |year=2007 |publisher=Vintage Books |place= New York |isbn=978-0-375-72471-8}}.
* Braithwaite, Rodric. ''Moscow 1941: A City and Its People at War''. London: Profile Books Ltd., 2006. {{ISBN|1-86197-759-X}}.
* ''Collection of legislative acts related to State Awards of the USSR'' (1984), Moscow, ed. Izvestia.
* {{Cite book |last=Belov |first=Pavel Alekseevich |title=Za nami Moskva | year=1963 |publisher=Voenizdat |location=Moscow |id= }}
* {{Cite book |last=Bergström|first=Christer|title=Barbarossa – The Air Battle: July–December 1941|publisher=Chevron/Ian Allan|place=London|year=2007|isbn= 978-1-85780-270-2}}
* {{cite book | last1 = Boog | first1 = Horst | last2 = Förster | first2 = Jürgen | last3 = Hoffmann | first3 = Joachim | last4 = Klink | first4 = Ernst | last5 = Müller | first5 = Rolf-Dieter | last6 = Ueberschär | first6= Gerd R. | editor-link=Military History Research Office (Germany) | translator= Dean S. McMurry | translator2= Ewald Osers | translator3= Louise Willmot | series = Germany and the Second World War | title= Attack on the Soviet Union | volume=IV | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | year = 1998 | isbn = 978-0-19-822886-8}}
* {{Cite journal|last=Chew|first=Allen F.|title=Fighting the Russians in Winter: Three Case Studies|url=http://usacac.army.mil/cac2/cgsc/carl/download/csipubs/chew.pdf|journal=Leavenworth Papers|issn=0195 – 3451|place=Fort Leavenworth, Kansas|date=December 1981|number=5|access-date=29 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170214232231/http://usacac.army.mil/cac2/cgsc/carl/download/csipubs/chew.pdf|archive-date=14 February 2017|url-status=dead}}
* {{Cite book |last=Erickson |first=John |author2=Dilks, David |title=Barbarossa: The Axis and the Allies |year=1994 |publisher=Edinburgh University Press |location=Edinburgh |isbn= 978-0-7486-0504-0 }}
* {{Cite book |last1=Glantz |first1=David M. |last2=House |first2=Jonathan M. |title=When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler |year=1995 |publisher=University Press of Kansas | location=Lawrence |isbn=978-0-7006-0717-4 |author2-link=Jonathan House}}
* {{cite book |last=Goldman | first=Stuart D.| title=Nomonhan, 1939; The Red Army's Victory That Shaped World War II| year=2012| publisher=Naval Institute Press| isbn=978-1-61251-098-9}}
* Heinz Guderian, Воспоминания солдата (Memoirs of a soldier), Smolensk, Rusich, 1999 (Russian translation of {{Cite book |last=Guderian |first=Heinz |title=Erinnerungen eines Soldaten |year=1951 |publisher=Vowinckel |location=Heidelberg |id= }})
* Hill, Alexander (2009)."British Lend-Lease Tanks and the Battle of Moscow, November–December 1941 – Revisited." ''Journal of Slavic Military Studies'', 22: 574 – 87. {{doi|10.1080/13518040903355794}}.
* {{Citation | last = Hill | first = Alexander | title = The Red Army and the Second World War | year = 2017 | publisher = Cambridge University Press | location=Cambridge | isbn = 978-1-1070-2079-5}}.
* Hardesty, Von. ''Red Phoenix''. Washington, DC: Smithsonian Institution Press, 1991. {{ISBN|1-56098-071-0}}
* {{Cite book |last=Jukes |first=Geoffrey |title=The Second World War: The Eastern Front 1941 – 1945 |year=2002 |publisher=Osprey |location=Oxford |isbn=978-1-84176-391-0 }}
* {{cite book |last=Liedtke |first=Gregory |title=Enduring the Whirlwind: The German Army and the Russo-German War 1941 – 1943 |publisher=Helion and Company |year=2016 |isbn=978-1910777756}}
* {{Cite book |last=Lopukhovsky |first=Lev |editor=Britton Stuart |translator=Britton Stuart |title=The Viaz'ma Catastrophe, 1941 The Red Army's Disastrous Stand Against Operation Typhoon|year=2013 |publisher=Helion. |location=West Midlands |isbn= 978-1-908916-50-1}}
* {{Cite book |last=Moss |first=Walte r|title=A History of Russia: Since 1855 |volume=II |year=2005 |publisher=Anthem Press |edition=2nd |isbn=978-1-84331-034-1 |series=Anthem Russian and Slavonic studies}}
* {{Cite book|last=Nagorski|first=Andrew|title=The Greatest Battle: Stalin, Hitler, and the Desperate Struggle for Moscow That Changed the Course of World War II|year=2007|publisher=Simon & Schuster|location=New York|isbn=978-0-7432-8110-2|url-access=registration|url=https://archive.org/details/greatestbattlest0000nago}}
* {{cite AV media | people = Flitton, Dave (director, producer, writer) | year = 1994 | title = The Battle of Russia | medium = television documentary | url = https://www.youtube.com/watch?v=hAfcOYKMPP4 | time = | location = US | publisher = PBS | ref = Flitton }}
* {{Cite book |last=Plocher |first=Hermann|title=Luftwaffe versus Russia, 1941 |year=1968 |publisher =USAF: Historical Division, Arno Press |location=New York |id= }}
* {{Cite book |lang=ru|editor-last=Prokhorov |editor-first=A. M. |title=Большая советская энциклопедия |year=|publisher=|location=Moskow}}
* {{Cite book |last1=Raus |first1=Erhard |last2=Newton |first2=Steven H. |title=Panzer Operations: The Eastern Front Memoir of General Raus, 1941 – 1945 |year=2009 |publisher=Da Capo Press |isbn=978-0-7867-3970-7}}
* Reinhardt, Klaus. ''Moscow: The Turning Point? The Failure of Hitler's Strategy in the Winter of 1941 – 42''. Oxford: Berg Publishers, 1992. {{ISBN|0-85496-695-1}}.
* {{Cite book |last=Sokolovskii |first=Vasilii Danilovich |title=Razgrom Nemetsko-Fashistskikh Voisk pod Moskvoi (with map album) |year=1964 |publisher=VoenIzdat |location =Moscow |lccn=65 – 54443 }}
* {{cite book |last= Stahel |first=David |title= Retreat from Moscow: A New History of Germany's Winter Campaign, 1941 – 1942 |accessdate= |edition= |origyear= |year= 2019 |publisher= Farrar, Straus and Giroux |location= New York |isbn= 978-03742-49526}}
* {{Cite book|last=Stahel|first=David|title = The Battle for Moscow|year=2015|publisher=Cambridge University Press|location= Cambridge |isbn=978-1107087606}}
* {{Cite book |last=Tooze | first=Adam|title=The Wages of Destruction: The making and breaking of the Nazi economy |year=2006 |publisher=Penguin Books |location=London |isbn=978-0-14-100348-1 | title-link=The Wages of Destruction}}
* {{Cite book |lang=ru|last=Vasilevsky |first=A. M. |title= Дело всей жизни (Lifelong cause) |year=1981 |publisher=Progress |location=Moscow |isbn=978-0-7147-1830-9 }}
* {{Cite book |last1=Williamson|first1=Murray|title=Strategy for Defeat: The Luftwaffe 1933 – 1945| publisher=Air University Press |location=Maxwell AFB |year=1983 | isbn=978-1-58566-010-0}}
* {{cite book |last=Ziemke |first=Earl F. |title=Moscow to Stalingrad |publisher=Center of Military History, United States Army |year=1987 |isbn=978-0880292948}}
* {{Cite book |last1=Zetterling |first1=Niklas |last2=Frankson |first2=Anders|title=The Drive on Moscow, 1941: Operation Taifun and Germany's First Great Crisis of World War II |year=2012 |publisher=Casemate Publishers |location=Havertown|isbn=978-1-61200-120-3}}
* {{cite book |lang=ru|last=Жуков |first=Г. К. |title=Воспоминания и размышления. В 2 т. | location=М. | year = 2002 | isbn = 978-5-224-03195-5 | url=http://militera.lib.ru/memo/russian/zhukov1/index.html}}
}}
 
[[Категория:Битки на Източния фронт на Втората световна война|Москва]]