Лерин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м гр. в източник; форматиране: 4x URL, 83 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 59:
В 1874 година в Лерин е открито първото българско училище с учител [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]] от [[Енидже Вардар]].<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.96.</ref><ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1 – 6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от [[Емборе]] в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е построена в 1835 година. В 1893 – 1894 година градът е свързан с железопътна линия със [[Солун]] и с [[Битоля]], което още повече допринася за развитието му. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Флорина живеят 4800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г., Лерин е посочен като град с 1500 домакинства с 2800 жители [[мюсюлмани]] и 1800 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83.</ref> Почти същите са данните и в „Етнография на Македония“ от 1881 година – 1500 къщи, 2800 мюсюлмани и 1690 славяни.<ref>„Ethnographie de la Macedoine“, Philipopoli, 1881.</ref>
[[Файл:Bulgarsko Uchilishte v Lerin.jpg|ляво|мини|250п|[[Българско училище (Лерин)|Българското училище]] в Лерин, разрушено незаконно в 1978 г. по настояване на леринския митрополит [[Августин Кандиотис]]<ref>{{cite journal | last = Andreou | first = A. and K. Kasvikis
[[Файл:Saint Pantaleimon, Lerin.jpg|мини|250п|ляво|Старата българска църква „Свети Панталеймон“, разрушена в 1971 г. след решение на
леринския митрополит Августин Кандиотис]]
Ред 87:
През Първата световна война през август 1916 година градът е освободен за кратко от българската войска при [[Леринска настъпателна операция|Леринската настъпателна операция]], но след [[Антана|съглашенското]] [[Битолско настъпление|контранастъпление]] през октомври същата година е загубен завинаги.
Според гръцкото външно министерство в 1916 година в града има 3576 париаршисти, 589 екзархисти и 6227 мюсюлмани. Към патриаршисткото население се броят и 34 бежански [[гъркомани|гъркомански]] семейства със 126 души. След 1912 година голям брой гъркомани – предимно власи от [[Нижеполе]], [[Търново (Община Битоля)|Търново]] и [[Магарево]], но и доста българи от [[Битоля]] и от другите битолски села, останали в Сърбия, се изселват в Лерин, като след войната от тях в града остават около 300 семейства. В 1912 населението е грубо около 10 000 жители, от които: 5000 мюсюлмани, 1600 цигани мюсюлмани, 100 албанци мюсюлмани, 2800 македонци християни, 150 селяни християни, 50 албанци християни и 300 шпаньолски говорещи евреи.<ref name="freewebs.com/onoma/lerin"/> До 1922 година в Лерин са заселени 1673 бежанци – 730 гъркомани от Сърбия, предимно от Битоля, 484 албанци гъркомани от Албания, останалите от други страни. Заселилите се в града битолчани носят със себе си висока буржоазна култура, любов към изкуствата и ширина на кръгозора.<ref name="Florina Press">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.florinapress.gr/koinwnia/
[[Файл:Florina (city), Florina prefecture, Greece - Railway station - 01.jpg|мини|250п|Гарата в Лерин]]
Преброяването от 1920 показва 2909 семейства – 12 513 души. През 1923 година мюсюлманското население се изселва в Турция – 1076 семейства – 4650 души. На тяхно място са заселени 184 бежански семейства – 79 от [[Източна Тракия]], 54 от [[Мала Азия]], 44 от [[Кавказ]] и 7 от [[Понт (област)|Понт]]. Две години по-късно бежанците са 178 семейства – 750 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
Ред 93:
В началото на 20-те години в Лерин е създадена петорка на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]].<ref>Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр.20.</ref> През ноември 1925 година гръцките власти инсценират бомбен атентат в града, който приписват на [[ВМРО]] и го използват за репресии над по-будните българи в Лерин – арестувани са над 150 души, като 3 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, а 80 души са интернирани на остров [[Андрос]].<ref>Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр.112.</ref>
До 1927 година търговският и обществен център на града е на площад „Ермис“ във Вароша.<ref name="Πλατεία Ερμού">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://history.eled.uowm.gr/wp-content/uploads/2019/11/
Преброяването от 1928 показва 10 585 души, от които 1999 са бежанци от размяната на населението между Гърция и Турция през 20-те години и 1613 са бежанци, дошли в града преди 1922 година. В 1932 в Лерин живеят 600 българоговорещи семейства с изявено българско съзнание. В 1940 година в града има 1000 българофони с негръцко национално съзнание и 500 с неустановено национално съзнание.
Ред 101:
През март 1946 година съдът в Лерин съди 100 души от града за участие в българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гръцка гражданска война]] на 12 февруари 1949 година силите на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]] започват [[Битка за Лерин|сражение в Лерин]] срещу правителствените войски на Гърция, но са отблъснати<ref>{{МКЕ|157}}</ref>.
През 1962 година е осветена църквата „[[Успение Богородично (Лерин)|Успение Богородично]]“, подчинена на [[Църква на истинно-православните християни на Гърция (Синод на Калиник)|Църквата на истинно-православните християни на Гърция]] (Синод на Калиник).<ref name="Florina Press"
В 1988 година историческият център на Лерин е обявен за защитен паметник като свидетелство за еволюцията на града през 20-те години на XX век.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17299&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1690/27325/20-6-1988 - ΦΕΚ 494/Β/14-7-1988 | достъп_дата = 19 юли 2020 г | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων
=== Преброявания ===
Ред 143:
<gallery class="center">
Lerinskata Gymnasia of Bulgarian Exarchate.JPG|Българското училище в Лерин.
A Church in Florina, Greece in 1910.jpg|Освещаването на българската църква „Света Богородица“ в Лерин през 1910<ref>{{cite book | title = Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“ | last =
Yunashko-druzhestvo-lerin.jpg|Българското юнашко дружество в Лерин в 1910 година.
Bulgarsko Uchilishte v Lerin.jpg|Българското училище в Лерин.
|