Паметник на Незнайния воин (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след деветосептемврийския преврат от 1944 г. мястото е „почистено“, шведският полиран гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят се ползва за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена отначало в „детския град“ в Панчарево, по-късно, през 1952 г., – на брега на р. [[Искър]] до моста край с. Горубляне, впоследствие ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, разпорежда да бъде поставен върху кръгъл постамент край пътя за Пловдив току пред входа на бившата тогава царска резиденция „Врана“. При строежа на магистрала „Тракия“ следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг „Врана“ и прибран в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.
През 1970-те г. отново се поставя въпросът за изграждане на паметник на Незнайния воин. Провеждат се конкурси, изменя се мястото, но проектите не са одобрени. Във връзка с честванията по случай [[1300 години България|1300-годишнината на българската държава]], Българската комунистическа партия взема решение за възстановяване на паметника на Незнайния воин – на същото място, но с променен вид. През 1980 г. се възлага на колектив начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да изработи нов проект. Художественият образ носи всички белези на изискванията на програмата – тържествен, изпълнен с достойнство и национален дух, но без патетика. Открит е с голямо военно тържество на [[22 септември]] [[1981]] година. Паметникът представлява саркофаг, в
== Днес ==
| |||