Дамян Теелен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
След войната епископ Дамян Теелен се стреми да преустанови подписания протокол и получава подкрепата на военното командване на [[Антантата]] в България и френската дипломатическа мисия. Официалната позиция на българските власти търпи промяна поради факта, че страната е победена във войната. На 5 февруари 1919 г. протоколът е отменен.
Противоречията по въпроса за свещениците се запазват и след това. Така в средите на местното католическо население се формират две течение: '''„национални дейци“''', които се борят за български свещеници и '''„доминисти“''', заставащи зад епископа. Първото течение е водено от отец [[Карл Раев]], човек с дълбока култура, писател, учител, със силно развито националистическо чувство. Тези противоречия продължават с години и забавят развитието на епархията в сравнение това на южната. Има много опити на епископ [[Винкенти Пеев]] и новоназначения Апостолически визитатор в България [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]] да посредничат в разрешаване на конфликта. <ref>
Eпископ Дамян Теелен умира на 6 август 1946 г. в [[Русе]] след 31 години служба в епархията. Погребан е в катедрата [[Свети Павел от Кръста (Русе)|„Свети Павел от Кръста“]] в Русе.
| |||