Йоан XXIII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 55:
== Aпостолически визитатор в България ==
Ако трябва с една дума да се характеризира дейността на монсеньор Ронкали за католиците в България, то това е ''обединител'' и в някои случаи по-скоро ''помирител''. Той пристига в София на 25 април 1925 г. По това време в българските католически епархии ''тлеят'' или ''горят'' вътрешни и между обредни конфликти, които епископите се опитват да разрешат. Структурите на българската източнокатолическа църква са непригодни за новите политически реалности след [[Първата световна война]]. Ето някои от възловите проблеми, които Aпостолическият визитатор заварва в България:
* В [[Никополска епархия|Северната латинска епархия]] се разпалва отново конфликтът за изцяло българизиране на клира в епархията. След войната в средите на местното католическо население се формират две течение: ''„национални дейци“'', които се борят за български свещеници и ''„доминисти“'', заставащи зад епископ [[Дамян Теелен]]. Първото течение е водено от отец [[Карл Раев]]. Ронкали ще посвети много от своето време в помиряване на двете страни<ref>Кортези П., „Анджело Джузепе Ронкали Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен“, изд. Фондация Папа Йоан ХХІІІ,
* В [[Софийско-пловдивска епархия|Южната латинска епархия]] има противоречие между отците-мисионери ([[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]) и мирските свещеници. Правят се неуспешни опити да се възстанови семинарията за мирски свещеници.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
* Най-тежко е състоянието на [[Църква на съединените с Рим българи|българските католици по източния обред]]. Седалищата на техните структури – [[Цариградска българска архиепархия|Цариградска архиепископия]], [[Македонски български апостолически викариат]] с център [[Солун]] и [[Тракийски български апостолически викариат]] с център [[Одрин]] – са извън България. Титулярните духовни водачи и на трите структури – архиепископ [[Михаил Миров]], епископ [[Епифаний Шанов]] и епископ [[Михаил Петков]] умират или се оттеглят в периода между 1921 г. и 1923 г. В София съществуват противоречия между бежанците от [[Тракия]] и от [[Македония (област)|Македония]]. Дори съществуват борби между духовници и миряни дошли от различни места в Македония.
| |||