Алфонсо XII: Разлика между версии

| изображение за личността=[[Файл: Alfonso XII. Pintado por Casado del Alisal en 1884.jpg|260px]]

| управление=[[29 декември]] [[1874]] – [[25 ноември]] [[1885]] г.

| съпруга= [[Мария-Мерседес Орлеанска]]

}}'''Алфонсо XII де Бурбон''', наречен '''Умиротворителя''' ([[28 ноември]] [[1857]] - [[25 ноември]] [[1885]]) е крал на [[Испания]] (1874- – 1885), който се възкачва на испанския престол след като [[държавен преврат]] слага край на мимолетната [[Първа испанска република]].

=== Изгнание в чужбина ===

През септември [[1868]] г. в [[Испания]] избухва т.н. [[Славна революция (Испания)|Славна революция]], която обединява силите на либерали и републиканци срещу управлението на [[Изабела II]]. Начело на революционните войски застават генералите [[Хуан Прим]] и Франсиско Серано, които разбиват роялистките войски в [[Битка при Алколеа|битката при Алколеа]] ([[27 септември]] [[1868]] г.) и принуждават Изабела II и семейството ѝ да избягат във [[Франция]]. Така през 1868 г. Алфонсо пристига заедно с родителите си във френската столица. От [[Париж]] родителите му го изпращат във [[Виена]], където Алфонсо постъпва във Виенската военна Академия, известна като Терезиариум.

На [[25 юни]] [[1870]] г. Алфонсо е отзован обратно в Париж, където майка му официално [[Абдикиране|абдикира]] от испанския престол в негова полза. С акта на Изабела II от [[25 юни 1870]] г. Алфонсо официално е обявен за '''крал на испанците''' под името Алфонсо XII, въпреки че дотогава няма крал на обединена [[Испания]], който да се е наричал ''Алфонсо XI''. Това се дължи на факта, че испанските монарси се смятали за продължители на монархическата традиция на [[кралствоКралство Кастилия]] и [[кралствоКралство Леон]], които преди обединението си успяват да излъчат единадесет крале с името Алфонсо.

След обявяването му за испански крал в изгнание Алфонсо XII заминава за [[Великобритания]], където продължава военното си образование в [[Кралска военна академия – Сандхърст|Кралската военна академия ''Сендхърст'']]. В отговор на изпратените от негови привърженици поздравления за рождения му ден, на [[1 декември]] [[1874]] г. Алфонсо XII издава манифест, с който се обявява за единствен законен представител на Испанската монархия. В края на същата година в Испания военният бригадир Мартинес Кампос, начело на поверените му войски, влиза във [[Валенсия]], развявайки знамето на Алфонсо XII, извършва военен преврат и обявява край на Републиката и възстановяване на законната власт на испанските крале. Президентът на държавния съвет на републиката не оказва съпротива и властта временно преминава в ръцете на пълномощника и близък приятел на Алфонсо XII, [[Кановас дел Кастилио]].

=== Завръщане в Испания ===

Няколко дни след като Дел Кастилио взема властта, Алфонсо XII пристига в [[Мадрид]], преминавайки през [[Валенсия]] и [[Барселона]], където, за да посрещнат краля си, излизат огромни тълпи от хора. На следващата година Алфонсо XII предприема офанзива срещу [[Карлисти]]те, в резултат на което Дон Карлос е разбит и окончателно се оттегля от борабатаборбата за престола.

На [[23 февруари]] [[1878]] Алфонсо XII се жени за братовчедка си, принцеса [[Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска|Мария-Мерседес Орлеанска]], дъщеря на маркиза на Монпенсиер, Антоан. Кралицата обаче умира шест месеца след сватбата. Към края на същата година един работник от [[Тарагона]], Хуан Оливия Мункаси, стреля по краля в Мадрид, но Алфонсо XII успява да избегне куршума.

* Мария де лас Мерседес, принцеса на Астуриас (1880 – 1904), наследница на испанския трон до раждането на брат ѝ.;

* Мария-Тереза (1882 – 1912);

През 1881 г. Алфонсо XII отказва да подпише закон, според който министрите не могат да бъдат освобождавани от служба преди да са изтекли единадесет месеца от встъпването им в длъжност. Отказът от обнародването на закона логично е последван от оставката на Кановас дел Кастилио и eе сформиран на нов кабинет, начело с [[Пракседас Матео Сегаста]], лидер на либералите.

Застанал на испанския трон твърде рано, Алфонсо не е имал време да се школува в изкуството на политиката, но умело използва своята тактичност и решителност, които придобива по време на годините в изгнание. Щедър и хрисим по характер, той бързо печели симпатиите на по-голямата част от испанците, посещавайки без страх райони, които са огнища на [[холера]], както и местата, поразени от силното земетресение през 1885 г. Благодарение на способността си да лавира между различните течения в политиката, кралят никога не става инструмент в ръцете на някоя от партиите в страната.

По време на краткото му управление [[Испания]] се радва на вътрешен и на външнополитически мир и стабилитет —– финансите са заздравени, а администрацията е модернизирана до ниво, което позволява на Испания да преживее катастрофалната война със [[САЩ]] без опасност от вътрешна революция.