Уикипедия

Педро III Арагонски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 2x А|АБ, 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 9:
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли= Графграф на Барселона, Кралкрал на Майорка и Валенсия, Кралкрал на Сицилия
| кръщене=
| роден= [[1240]]
| място на раждане=[[Валенсия]], [[Испания]]
| починал=[[2 ноември]] [[1285]]
| място на смъртта=[[Виляфранка дел Панадѐс]], [[Испания]]
| погребан= манастир Санта Мария де Сантес Креус
| предшественик=[[Хайме I Арагонски]]
Ред 27:
|общомедия=
}}
'''Педро III Арагонски Велики''' (кат. {{lang|ca|Pietro III d'Aragón; 1239 – 2 или 11 ноември 1285, Виляфранка-дел-Пенедес}}) – '''10-и крал на [[Кралство Арагон|Арагон]]''', крал на [[Кралство Майорка|Майорка]], крал на [[Кралство Валенсия|Валенсия]], граф [[Графство Барселона|Барселона]] от 27 юли 1276 година, [[крал на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] (под името '''Педро I''') от 4 септември 1282 година. От Барселонската династия. Син на крал [[Хайме I Арагонски|Хайме I(Арагонски)]] Завоевателя, крал на Арагон, Валенсия и Майорка, граф на Барселона, и неговата втора жена [[Йоланда Унгарска]]. Един от най-великите средновековни крале на Арагон, останал в историята като '''Педро Велики (''' ({{lang|es|Pedro el Grande''}}).
 
== УправлениеПроизход ==
Роден е през [[1240]] година във Валенсия. Произхожда от [[Барселонска династия|Барселонската династия]] – знатен каталонски род. Син е на крал [[Хайме I Арагонски|Хайме I (Арагонски)]] Завоевателя, крал на Арагон, Валенсия и [[Майорка]], граф на Барселона, и неговата втора жена [[Йоланда Унгарска]], дъщеря на унгарския крал [[Андраш II]] и на втората му съпруга [[Йоланда дьо Куртене]].
На [[13 юни]] [[1262]] се жени в Монпелие за Констанца [[Хоенщауфен]], дъщеря и наследница на Манфред, крал на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. През [[1276]] Педро е коронясан в [[Сарагоса]] като крал на Арагон, Валенсия и Каталония, отказвайки се от васалитета към [[папа]]та, приет от дядо му [[Педро II Арагонски]] през 1204. С това се полага началото на конфликта с папството довел по-късно до [[Арагонски кръстоносен поход|Арагонския кръстоносен поход]].<ref>Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933.</ref>▼
[[Файл:D. Pedro III, Rei de Aragão - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png|мини|ляво]]▼
По време на цялото си управление се съсредоточава върху установяване на надмощие в Средиземноморието. Бракът му с наследницата на Короната на Сицилия е част от тази стратегия. Сицилия от 1266 се намира под окупацията на френския [[Карл I Анжуйски]], наложен с подкрепата на папа [[Климент IV]]. Той управлява от Неапол чрез свои васали, които издевателстват над местното население, което често се бунтува и недоволства от натрапниците французи.▼
 
== Брак с Констанца Сицилийска ==
'''Сицилианската вечерня''' <ref>RUNCIMAN, Steven. ''The Sicilian vespers''. Cambridge : Cambridge University press, 1958. 356 s. ISBN 0521286522.</ref>▼
ПедроНа III е женен от [[13 юни ]] [[1262]] се жени в [[Монпелие]] година за  [[Констанца Сицилийска (1249–1302)|Констанца II Сицилийска]] (1249 –от 1302)рода [[Хоенщауфен]], дъщеря и наследница на  [[Манфред]] Хохенщауфен (1232 — 26 февруари 1266), крал на Сицилия[[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. От този венценосен брак се раждат четири сина (от които трима стават крале) и две дъщери (и двете кралици):▼
* [[Алфонсо III Арагонски]] (1265 — 18 юли 1291), '''11-и крал на Арагон''' - (1285 -1291 година)▼
* [[Хайме II Арагонски|Хайме II]] (10 август 1267 — 2 ноември 1327), крал на Сицилия '''(като Хайме I)''' от (1285 – 1295), от 1291 г. '''12-и крал на Арагон''' ('''като Хайме II''') от 1291 година.▼
* [[Федериго II Сицилийски]] (13 декември 1272 — 25 юли 1337), крал на Сицилия от 1295 годинаг.▼
* Педро (1275 — 25 август 1296), инфант на Арагон, вице-крал на [[Каталония]] от 1285 г., женен 1291 г. за Гилема де Монкада (ок. 1245/1255 – 1309), дъщеря на виконт Гастон VII де Монкада
* [[Изабела Португалска (светица)|Света Изабела Португалска]] (1271 – 1336) – женаомъжена на1282 г. за краля на Португалия, [[Денис I Португалски]] (1261 – 1325); канонизирана от Римската-Католическа[[Римокатолическата Църквацърква]] през 1625 година.▼
* Йоланда (1273 – 1302) – омъжена 1297 г. за  крал [[Робер, (крал на Неапол.)|Робер Мъдри от Неапол]] (1277 – 1343)▼
 
== Управление ==
През [[1280]] Педро III Арагонски организира голяма военна кампания (140 кораба) в [[Тунис]], срещу свой разбунтувал се васал. Смята се, че истинският повод за похода е била пълна мобилизация и сбор на войски с цел нахлуване в Сицилия. Повод за това не закъснява. На [[30 март]] [[1282]] в [[Палермо]] избухва въстание, станало известно като [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. Французите бързо са изгонени от острова и Карл I Анжуйски, подготвящ война с Византия, е принуден да промени плановете си и да акостира с големи войски в Месина. Сицилианците пращат делегация до Педро III Арагонски, който в това време се намира в Тунис с молба за помощ. Готов за такъв обрат на събитията, Педро отплава с флота си за Сицилия и през август вече е на острова, а на [[4 септември]] [[1282]] вече е коронясан за крал на Сицилия. На [[18 ноември]] 1282 новият папа Мартин IV, французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от Църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император [[Михаил VIII Палеолог]].▼
▲[[Файл:D. Pedro III, Rei de Aragão - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png|мини|ляво|Педро III Арагонски. ''Генеология на португалските крале'']]
▲НаПрез [[13 юни1276]] [[1262]] се жени в Монпелие за Констанца [[Хоенщауфен]], дъщеря и наследница на Манфред, крал на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]г. През [[1276]] Педро е коронясан в [[Сарагоса]] като крал на Арагон, Валенсия и Каталония, отказвайки се от васалитета към [[папа]]та, приет от дядо му [[Педро II Арагонски]] през 1204. С това се полага началото на конфликта с папството довел по-късно до [[Арагонски кръстоносен поход|Арагонския кръстоносен поход]].<ref>Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933.</ref>
 
▲По време на цялото си управление се съсредоточава върху установяване на надмощие в [[Средиземноморието]]. Бракът му с наследницата на Короната на Сицилия е част от тази стратегия. Сицилия от 1266 г. се намира под окупацията на френския [[Карл I Анжуйски]], наложен с подкрепата на папа [[Климент IV]]. Той управлява от [[Неаполитанско кралство|Неапол]] чрез свои васали, които издевателстват над местното население, което често се бунтува и недоволства от натрапниците французи.
Междувременно Педро III Арагонски, изцяло взима под свой контрол Сицилия, а Карл I Анжуйски е принуден да свали обсадата на Месина и бяга чак във Франция, оставяйки в Неапол да управлява сина си Карл II. Същият е разбит от арагонската флота край Салерно през [[1284]] и взет в плен. От смърт го спасява само намесата на жената на Педро III Арагонски, кралица Констанца.▼
 
▲'''=== Сицилианската вечерня''' <ref>RUNCIMAN, Steven. ''The Sicilian vespers''. Cambridge : Cambridge University press, 1958. 356 s. ISBN 0521286522.</ref> ===
== '''Арагонски кръстоносен поход''' ==▼
{{основна|Сицилианска вечерня}}
Отлъчването на Педро III от Църквата автоматически го прави нежелан сред европейските монарси и освобождава неговите поданици от васална клетва. Първият, който се обръща срещу Педро III е неговият роден брат— [[Хайме II]] Майоркски. През 1283 година той признава френският крал [[Филип III (Франция)|Филип III]] Смелия за сеньор на графство Монпелие, а така също разрешава на френските армии и флот свободен проход чрез Русильон.▼
▲През [[1280]] Педро III Арагонски организира голяма военна кампания (140 кораба) в [[Тунис]], срещу свой разбунтувал се васал. Смята се, че истинският повод за похода е била пълна мобилизация и сбор на войски с цел нахлуване в Сицилия. Повод за това не закъснява. На [[30 март]] [[1282]] в [[Палермо]] избухва въстание, станало известно като [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]]. Французите бързо са изгонени от острова и [[Карл I Анжуйски]], подготвящ война с [[Византия]], е принуден да промени плановете си и да акостира с големи войски в Месина. Сицилианците пращат делегация до Педро III Арагонски, който в това време се намира в Тунис с молба за помощ. Готов за такъв обрат на събитията, Педро отплава с флота си за Сицилия и през август вече е на острова, а на [[4 септември]] [[1282]] вече е коронясан за крал на Сицилия. На [[18 ноември]] 1282 новият папа Мартин IV, французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от Църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император [[Михаил VIII ПалеологМесина]].
 
Сицилианците пращат делегация до Педро III Арагонски, който в това време се намира в [[Тунис]] с молба за помощ. Готов за такъв обрат на събитията, Педро отплава с флота си за Сицилия и през август вече е на острова, а на [[4 септември]] [[1282]] вече е коронясан за крал на Сицилия. На [[18 ноември]] 1282 новият папа [[Мартин IV]], французин по рождение, [[Отлъчване от църквата|отлъчва]] Педро III Арагонски от Църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император [[Михаил VIII Палеолог]].
След отлъчването от Църквата на Педро III Арагонски, папа Мартин IV слага начело на арагонския трон вторият син на френския крал Филип III, [[Шарл (Валоа)|Шарл Валоа]] през [[1284]]. Тъй като Педро III Арагонски не възнамерява да сдаде трона си доброволно, папата обявява против него кръстоносен поход. Френските войски минават Пиренеите и през [[1285]] след дълга обсада превземат [[Херона]], първият по-голям град в Арагон. Тъй като Педро има вътрешни проблеми във висшата аристокрация и няма подкрепата им във войната, положението му се усложнява неимоверно. Ходът на войната обаче се променя, след като сицилийския флот, под командването на арагонския адмирал Роже де Лурия, потопяват флота на френския крал Филип III и по този начин го лишават от възможността за снабдяване с продоволствия и подкрепления. Така французите са принудени да искат примирие, което Педро III Арагонски им отказва. При опита им да се изтеглят им устройва засада в пиренейските проходи и ги разбива. На [[5 октомври]] 1285 френския крал Филип III умира в [[Перпинян]] и Педро III Арагонски преминава сам в атака. По време на подготовката за нахлуването си обаче, самият той умира на [[2 ноември]] 1285.<ref>Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933.</ref>▼
 
▲Междувременно Педро III Арагонски, изцяло взима под свой контрол Сицилия, а Карл I Анжуйски е принуден да свали обсадата на Месина и бяга чак във [[Франция]], оставяйки в Неапол да управлява сина си [[Шарл II Анжуйски|Карл II]]. Същият е разбит от арагонската флота край [[Салерно]] през [[1284]] и взет в плен. От смърт го спасява само намесата на жената на Педро III Арагонски, кралица Констанца.
Със смъртта на Педро III Арагонски опасността надвиснала над Арагонското кралство отпада. Наследникът на Филип III, крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] отказва да продължи авантюристичния кръстносен поход и подписва примирие. Карл I Анжуйски умира през януари 1285, а наследника му Карл II от 1284 се намира в арагонски плен.▼
 
▲=== '''Арагонски кръстоносен поход''' ===
== Семейство и деца ==
{{основна|Арагонски кръстоносен поход}}
▲Педро III е женен от 13 юни 1262 година за [[Констанца Сицилийска (1249–1302)|Констанца II Сицилийска]] (1249 – 1302), дъщеря на [[Манфред]] Хохенщауфен (1232 — 26 февруари 1266), крал на Сицилия. От този венценосен брак се раждат четири сина (от които трима стават крале) и две дъщери (и двете кралици):
▲Отлъчването на Педро III от Църквата автоматически го прави нежелан сред европейските монарси и освобождава неговите поданици от васална клетва. Първият, който се обръща срещу Педро III е неговият роден брат— [[Хайме II]] Майоркски]]. През 1283 година той признава френският крал [[Филип III (Франция)|Филип III]] Смелия за сеньор на графство [[Монпелие]], а така също разрешава на френските армии и флот свободен проход чрез [[Русильон]].
▲* [[Алфонсо III Арагонски]] (1265 — 18 юли 1291), '''11-и крал на Арагон''' - 1285 -1291 година
[[Файл:Real Monasterio de Santes Creus - Sepulcro de Pedro III el Grande.jpg|мини|Надгробие на Педро III]]▼
▲* [[Хайме II Арагонски|Хайме II]] (10 август 1267 — 2 ноември 1327), крал на Сицилия '''(Хайме I)''' от 1285 – 1295, '''12-и крал на Арагон''' ('''Хайме II''') от 1291 година.
▲След отлъчването от Църквата на Педро III Арагонски, папа Мартин IV слага начело на арагонския трон вторият син на френския крал Филип III, [[Шарл (Валоа)|Шарл Валоа]] през [[1284]]. Тъй като Педро III Арагонски не възнамерява да сдаде трона си доброволно, папата обявява против него кръстоносен поход. Френските войски минават Пиренеите[[Пиренеи]]те и през [[1285]] след дълга обсада превземат [[Херона]], първият по-голям град в Арагон. Тъй като Педро има вътрешни проблеми във висшата аристокрация и няма подкрепата им във войната, положението му се усложнява неимоверно. Ходът на войната обаче се променя, след като сицилийския флот, под командването на арагонския адмирал Роже де Лурия, потопяват флота на френския крал Филип III и по този начин го лишават от възможността за снабдяване с продоволствия и подкрепления. Така французите са принудени да искат примирие, което Педро III Арагонски им отказва. При опита им да се изтеглят им устройва засада в пиренейските проходи и ги разбива. На [[5 октомври]] 1285 френския крал Филип III умира в [[Перпинян]] и Педро III Арагонски преминава сам в атака. По време на подготовката за нахлуването си обаче, самият той умира на [[2 ноември]] 1285.<ref>Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933.</ref>
▲* [[Федериго II Сицилийски]](13 декември 1272 — 25 юли 1337), крал на Сицилия от 1295 година.
 
* Педро (1275 — 25 август 1296)
▲Със смъртта на Педро III Арагонски опасността надвиснала над Арагонското кралство отпада. Наследникът на Филип III, крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]], отказва да продължи авантюристичния кръстносен поход и подписва примирие. Карл I Анжуйски умира през януари 1285, а наследника му Карл II от 1284 се намира в арагонски плен.
▲* [[Изабела Португалска (светица)|Света Изабела Португалска]] (1271 – 1336) – жена на краля на Португалия, канонизирана от Римската-Католическа Църква през 1625 година.
▲* Йоланда (1273 – 1302) – омъжена за Робер, крал на Неапол.
 
== Педро III – крал-трубадур ==
Педро III, освен политически и военни таланти, има още и поетичен дар. Той не само покровителства [[Трубадур|трубадурите]], но и сам е поет. Известни са две негови стихотворни произведения. Този дар на Педро III намира отражение в „Божествена„''[[Божествена комедия“комедия]]''“. [[Данте Алигиери|Данте]]<ref>Данте Алигиери – Божествена комедия – Световна класика</ref> изобразява Педро III и неговия заклет враг [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжу]] като певци при вратите на Чистилището[[Чистилище]]то.▼
▲[[Файл:Real Monasterio de Santes Creus - Sepulcro de Pedro III el Grande.jpg|мини|Надгробие на Педро III]]
Педро III, освен политически и военни таланти, има още и поетичен дар. Той не само покровителства трубадурите, но и сам е поет. Известни са две негови стихотворни произведения.
 
Кралят се споменава в една от новелите на [[Бокачо]] „''[[Декамерон]]''“ (X, 7): 
▲Този дар на Педро III намира отражение в „Божествена комедия“. Данте<ref>Данте Алигиери – Божествена комедия – Световна класика</ref> изобразява Педро III и неговия заклет враг [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжу]] като певци при вратите на Чистилището.
Кралят се споменава в една от новелите на Бокачо „Декамерон“ (X, 7): {{цитат|''Крал Пиетро, узнавайки за страстната любов към него на болната Лиза, я утешава, като я омъжва впоследствие за юноша от известен род, целува я по челото, и завинаги се нарича неин рицар.''<ref>Джовани Бокачо – „Декамерон“</ref>|}}▼
 
▲Кралят се споменава в една от новелите на Бокачо „Декамерон“ (X, 7): ''Крал Пиетро, узнавайки за страстната любов към него на болната Лиза, я утешава, като я омъжва впоследствие за юноша от известен род, целува я по челото, и завинаги се нарича неин рицар.''<ref>Джовани Бокачо – „Декамерон“</ref>
== Източници ==
<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Педро_III_Арагонски“.